Георги Войтех: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 3:
'''Георги Войтех''' ([[Средногръцки език|на средногръцки]]: Γεώργιος ὁ Βοϊτάχος; † [[1072]]) е български аристократ от XI век, скопски първенец и организатор на [[Въстание на Георги Войтех|въстание]] срещу [[византийско владичество|византийското владичество]] по времето на византийския император [[Михаил VII Дука|Михаил VII]]. (Γεώργιος ὁ Βοϊτάχος τοῦ κoπχάνων γένους καταγόμενος).<ref>{{Цитат книга|title=Byzantinoturcica II. Sprachreste der Türkvölker in den byzantinischen Quellen. Leiden 1983|last=Moravcsik, G.|first=|publisher=|year=|month=|isbn=|location=|pages=}}</ref>
Войтех служи при император [[Роман IV Диоген]] като ''Exarchos'' в [[Скопие]], столицата на [[България (тема)|тема България]]. През 1072 г. той е начело на тамошните български магнати срещу византийската власт, данъците и финансовия министър [[Никифорица]] (''Nikephoritzes''; † 1078). Тяхната цел е възстановяване на изчезналото през 1018 г. [[Първа българска държава|Българско царство]]. Византия тогава е отслабнала заради загубата в [[Битка при Манцикерт|битката при Манцикерт]] (на 26 август 1071) срещу [[Селджуци|селджуците]], загубата при [[Бари]] от [[нормани]]те и
Сведенията за него са оскъдни и са свързани главно със самото въстание. Според продължението на хрониката на [[Йоан Скилица]] той е от знатен произход – „от рода на [[кавхан]]ите“.<ref>[http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/georgi.htm Павлов, Пламен. Георги Войтех от рода на кавханите. – В: „Бунтари и авантюристи в средновековна България“. Варна, 2005.]</ref> Той оглавява група български първенци от Скопие, които избират за свой водач [[Константин Бодин]] – син на зетския княз (владетел на [[Дукля]], днешна Черна гора) Михаил и потомък на цар [[Самуил]]<ref>Златарски, [http://www.promacedonia.org/vz2/vz2_1_4.htm II: 138, 141]</ref>. През есента на 1072 г. Константин Бодин пристига в град [[Призрен]], където е провъзгласен за цар на българите под името Петър (Петър III). След първоначални успехи на бунтовниците, от Константинопол е изпратена византийска армия начело с Михаил Саронит, който превзема Скопие и през декември 1072 г. разгромява войската на Константин Бодин в местността Таоний (южната част на [[Косово поле]]), а Константин Бодин и Георги Войтех са пленени.<ref>Златарски, [http://www.promacedonia.org/vz2/vz2_1_4.htm II: 145 – 146]; Павлов, [http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/georgi.htm 67 – 69]; Литаврин, 406 – 408</ref> Въстанието е окончателно потушено през 1073 г. от дук Никифор Вриений.<ref>Златарски, [http://www.promacedonia.org/vz2/vz2_1_4.htm II: 147 – 148]</ref> Георги Войтех е измъчван жестоко и умира по пътя за [[Константинопол]].
| |||