Тевтонски орден: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 30:
По време на [[Трети кръстоносен поход|Третия кръстоносен поход]] през [[1190]] г. немски благородници и търговци основават братство към една полева болница, което да има грижата за ранените и болните по време на едногодишната обсада на крепостта [[Акра (Израел)|''Сен Жан д`Акр'']] (Аккон, Akkā, Acre, Accho, Acco, Hacco) в [[Галилея]]. [[Араби]]те завоюват града 3 години по-рано ([[1187]]), но преди това още от [[1104]] г. той е в ръцете на кръстоносците и е главно седалище на [[Хоспиталиери|хоспиталиерите-йоанити]]. Понеже [[Йерусалим]] и [[Яфа]] са загубени, кръстоносците под предводителството на [[Ричард I (Англия)|Ричард Лъвското сърце]] се борят ожесточено.
 
На следващата 1191 г. крепостта пада и Сен Жан д'Акр става столица и главно пристанище на кръстоносците в [[Палестина]] за почти 1един век. Тук Братството построява болница и църквата ''Св. Мария,'' и се нарича ''fratres domus hospitalis sanctae Mariae Teutonicorum in Jerusalem'' (''Тевтонско братство към болницата на [[Дева Мария]] в [[Йерусалим]]''). По-късно ([[21 декември]] [[1196]]) [[Папа]] [[Целестин III]] дава на Братството привилегии като на другите ордени.
 
На голямо събрание, през пролетта на 1198 г., немските рицари решават да превърнат братството в [[Рицарски орден]], приемайки правилата на [[йоанити]]те и [[тамплиери]]те. Папа [[Инокентий III]] признава новия духовно-рицарски орден на [[19 февруари]] [[1199]] г. с [[була]] и определя задачите му: защита на немските рицари и поклонници, лекуване на болни, борба с враговете на католическата църква. Рицарите и свещениците получават правото да носят бяла мантия с черен кръст.
 
Папа [[Хонорий III]] освобождава тевтонските рицари от съдебната власт на местните епископи на [[1 октомври]] [[1218]] г., с което орденът получава почти неограничени права. На [[9 януари]] [[1221]] г. той приравнява напълно ордена с другите два действащи рицарски ордени – на [[Хоспиталиери|йоанитите]] и [[Тамплиери|тамплиерите]].
 
След падането на [[Акра (Израел)|Акра]] седалището на ордена се премества първо във [[Венеция]], след това в [[Мариенбург]], после в [[Прусия]], тогава [[Кьонигсберг]], по-късно в [[Мергентхайм|Бад Мергентхайм]] и накрая във [[Виена]], където той остава и до днес.
 
== Устав ==
Ред 49:
 
=== Структура ===
Управлението и администрацията на ордена се основава на пирамидна йерархия – представителства в градовете ''(комендантства)'' и райони на влияние ''(балии)'' със съответните ръководители и местен администартивенадминистративен апарат. До установяването на Орденстат тевтонците нямат собствена държава, но имат представителства и балии в много европейски държави и в Близкия изток.
 
[[Файл:Deutscher Orden in Europa 1300.png|ляво|мини|Европейски командории]]
Ред 59:
През 1211 г. кралят на [[Унгария]] [[Андраш II]] кани на помощ рицарите в борбата му срещу [[кумани]]те. Тевтонците се настаняват на границата на [[Трансилвания]], получавайки при това значителна [[автономия]], но скоро са изгонени, защото се стремят да образуват суверенна държава.
 
През 1217 г. Папа Хонорий III обявява кръстоносен поход против езичниците [[балти]] и [[померани]], които населяват земите на полския княз [[Конрад Мазовецки]]. През 1225 г. князът отпращаотправя молба за помощ към Попо фон Остерна, велик магистър на тевтонските рицари, като в замяна на това им обещава владеенето на [[Хелмно]] и завладените от тях територии. Тевтонските рицари настъпват и в [[Силезия]] през 1232 г. На източния бряг на р. [[Висла]] е построен първият [[форт]], дал начало на град [[Торун]].
 
Експанзивната тактика на рицарите е винаги последователна: след завладяване на земите местното население се покръства, строи се [[замък|замък-командория]], около който се заселват [[немци]] и започва активното експлоатиране на земите и ресурсите.
Ред 68:
Столица на Тевтонския орден става гр. [[Мариенбург]] (нем. ''Замък на Мария'', полски [[Малборк|''Малборк'']]). Постепенно под властта на Тевтонския орден попада голяма територия (днес главно на територията на Североизточна [[Полша]] и граничещата [[Калининградска област]] на [[Русия]]).
 
През 1237 г. Тевтонският орден се слива с остатъците на военното ''Братство на рицарите на меча'' (''Schwertbrüderorden'', основано през 1201 г. в [[Рига]], с емблема червен кръст на бяло поле) и така получава [[Ливония]]. При завладяването на [[Гданск]] (1308 г.) под лозунга ''Jesu Christo Salvator Mundi'' (''Исус Христос спасител на света'') е унищожено почти цялото местно полско население (около 1000010 000 местни жители), а на завладените територии идват немски преселници. По същото време е завладяна и [[Померания]]. Така към края на XIII век орденът фактически става самостоятелна държава.
 
=== Отношения с руските княжества и Литва ===
[[Файл:Teutonic Order 1410.png|мини|240px|Карта на Орденстат през 1410 г.]]
През 1239 – 12401239–1240 г. възниква реална възможност за координирана атака против руските княжества, които са отслабени от [[Монголска империя|монголското]] нашествие. В края на август 1240 г. орденът събира немските кръстоносци от [[Прибалтика]], [[Дания|датските]] рицари от [[Ревел]] и, след като си осигурява поддръжката на [[Папска курия|Папската курия]], нахлува в псковските земи и завзема [[Изборск]]. Опитът на псковското опълчение да си върне крепостта се проваля. Рицарите обсаждат и самия [[Псков]] и скоро го превземат, възползвайки се от предателство сред обсадените.
 
Тевтонските рицари нахлуват в пределите на [[Новгородска република|Новгородската република]] и построяват крепост в [[Копорие]]. В Новгород пристига [[Александър Невски]], който поема командването на новгородските войски и освобождава Копорие. Връща се в Новгород да прекара зимата, очаквайки подкрепления от [[Владимир (град)|Владимир]]. През март обединената армия освобождава Псков. На 5 април [[1242]] г. Александър Невски побеждава кръстоносците в [[битка на Чудското езеро|битката]] на замръзналото [[Чудско-Псковско езеро|Чудско езеро]]. Орденът е принуден да сключи мир и връща всички завзети земи.