Тевтонски орден: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 30:
По време на [[Трети кръстоносен поход|Третия кръстоносен поход]] през [[1190]] г. немски благородници и търговци основават братство към една полева болница, което да има грижата за ранените и болните по време на едногодишната обсада на крепостта [[Акра (Израел)|''Сен Жан д`Акр'']] (Аккон, Akkā, Acre, Accho, Acco, Hacco) в [[Галилея]]. [[Араби]]те завоюват града 3 години по-рано ([[1187]]), но преди това още от [[1104]] г. той е в ръцете на кръстоносците и е главно седалище на [[Хоспиталиери|хоспиталиерите-йоанити]]. Понеже [[Йерусалим]] и [[Яфа]] са загубени, кръстоносците под предводителството на [[Ричард I (Англия)|Ричард Лъвското сърце]] се борят ожесточено.
На следващата 1191 г. крепостта пада и Сен Жан д'Акр става столица и главно пристанище на кръстоносците в [[Палестина]] за почти
На голямо събрание
Папа [[Хонорий III]] освобождава тевтонските рицари от съдебната власт на местните епископи на [[1 октомври]] [[1218]] г., с което орденът получава почти неограничени права. На [[9 януари]] [[1221]] г. той приравнява напълно ордена с другите два действащи рицарски ордени – на [[Хоспиталиери|йоанитите]] и [[Тамплиери|тамплиерите]].
След падането на [[Акра (Израел)|Акра]] седалището на ордена се премества първо във [[Венеция]], след това в [[Мариенбург]], после в
== Устав ==
Ред 49:
=== Структура ===
Управлението и администрацията на ордена се основава на пирамидна йерархия – представителства в градовете ''(комендантства)'' и райони на влияние ''(балии)'' със съответните ръководители и местен
[[Файл:Deutscher Orden in Europa 1300.png|ляво|мини|Европейски командории]]
Ред 59:
През 1211 г. кралят на [[Унгария]] [[Андраш II]] кани на помощ рицарите в борбата му срещу [[кумани]]те. Тевтонците се настаняват на границата на [[Трансилвания]], получавайки при това значителна [[автономия]], но скоро са изгонени, защото се стремят да образуват суверенна държава.
През 1217 г. Папа Хонорий III обявява кръстоносен поход против езичниците [[балти]] и [[померани]], които населяват земите на полския княз [[Конрад Мазовецки]]. През 1225 г. князът
Експанзивната тактика на рицарите е винаги последователна: след завладяване на земите местното население се покръства, строи се [[замък|замък-командория]], около който се заселват [[немци]] и започва активното експлоатиране на земите и ресурсите.
Ред 68:
Столица на Тевтонския орден става гр. [[Мариенбург]] (нем. ''Замък на Мария'', полски [[Малборк|''Малборк'']]). Постепенно под властта на Тевтонския орден попада голяма територия (днес главно на територията на Североизточна [[Полша]] и граничещата [[Калининградска област]] на [[Русия]]).
През 1237 г. Тевтонският орден се слива с остатъците на военното ''Братство на рицарите на меча'' (''Schwertbrüderorden'', основано през 1201 г. в [[Рига]], с емблема червен кръст на бяло поле) и така получава [[Ливония]]. При завладяването на [[Гданск]] (1308 г.) под лозунга ''Jesu Christo Salvator Mundi'' (''Исус Христос спасител на света'') е унищожено почти цялото местно полско население (около
=== Отношения с руските княжества и Литва ===
[[Файл:Teutonic Order 1410.png|мини|240px|Карта на Орденстат през 1410 г.]]
През
Тевтонските рицари нахлуват в пределите на [[Новгородска република|Новгородската република]] и построяват крепост в [[Копорие]]. В Новгород пристига [[Александър Невски]], който поема командването на новгородските войски и освобождава Копорие. Връща се в Новгород да прекара зимата, очаквайки подкрепления от [[Владимир (град)|Владимир]]. През март обединената армия освобождава Псков. На 5 април [[1242]] г. Александър Невски побеждава кръстоносците в [[битка на Чудското езеро|битката]] на замръзналото [[Чудско-Псковско езеро|Чудско езеро]]. Орденът е принуден да сключи мир и връща всички завзети земи.
| |||