Баткенска област: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{lang-ky}} => {{lang|ky}} |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Административна единица инфо
| име-местно = Баткен областы
| знаме =
| герб =
| карта-файл = KyrgyzstanBatken.png
| страна = {{Киргизстан}}
| столица, име = [[Баткен]]
| площ = 16 995
| население = 525 100
| население-година = 2019
| подразделения1-вид = Райони
| подразделения1-име = 3 + 3
| управител-вид = Областен управител
| управител-име = Жениш Разаков
}}
'''Баткенска област''' ({{lang|ky|Баткен областы}}) е една от 7-те области на [[Киргизстан]]. Площ 16 995 km² (6-то място по големина в [[Киргизстан]], 8,5% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 525 100 души (4-то място по население в [[Киргизстан]], 8,26% от нейното население). Административен център град [[Баткен]]. Разстояние от [[Бишкек]] до [[Баткен]] 1613 km.
== Историческа справка ==
Най-старите градове в Баткенска област са [[Къзъл Кия]] и [[Сулюкта]], признати за такива съответно през 1938 и 1940 г. Останалите 4 града са утвърдени за градове след признаването на независимостта на [[Киргизстан]] през 2000 г. ([[Баткен]]), 2001 г. ([[Исфана]]) и 2012 г. ([[Айдаркен]] и [[Кадамжай]]). Баткенска област е образувана на 13 октомври 1999 г. от 3-те крайни югозападни района на [[Ошка област]]<ref name=welcome>{{икона|ru}} [http://www.welcome.kg/ru/kyrgyzstan/region/fretrr/ Баткенска област]</ref>.
== Географска характеристика ==
Баткенска област се намира в крайната югозападна част на [[Киргизстан]]. На юг, запад и северозапад граничи с [[Таджикистан]], на север – с [[Узбекистан]] и на изток – с [[Ошка област]]. На територията на областта са разположени 4 анклава на [[Узбекистан]] (Джангайл, [[Сух]], [[Шахимардан]] и [[Чонг Кара]]) и 2 анклава на [[Таджикистан]] (Ворух и Западна Калача). В тези си граници заема площ от 16 995 km² (6-то място по големина в [[Киргизстан]], 8,5% от нейната площ). Дължина от запад на изток 295 km, ширина от север на юг 100 km.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article115782.html «Большая Советская Энциклопедия» – Ошская область (Баткенская область), т. 19, стр. 54]</ref>
Територията на областта е разположена в пределите на планинската система [[Памиро-Алай]]. Южните ѝ части са заети от северните склонове на [[Алайски хребет|Алайския]] (пик Тандъкул 5544 m) и [[Туркестански хребет|Туркестанския хребет]] ('''пик Скалисти 5621 m''', {{coord|39|37|10|N|70|43|08|E}}). Северните части на областта попадат в южната периферия на [[Ферганска котловина|Ферганската котловина]], като между нея и северните склонове на [[Алайски хребет|Алайския]] и [[Туркестански хребет|Туркестанския хребет]] се простират т.н. „адири“ (ниски предпланински части), заети от обработваеми земи.<ref name="bse"/>
Климатът е рязко континентален, засушлив. На височина от 500 до 1000 – 1100 m средната януарска температура е -3°С, а средната юлска 24 – 27°С, годишна сума на валежите 500 mm, продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5°С) 210 – 215 денонощия. В пределите на тези височини се намират основните обработваеми и напоявани земи на областта. На височина 2000 – 3000 m средната юлска температура е 11 – 18°С, зимата е студена и продължителна, а годишната сума на валежите е 400 – 600 mm. Над 3000 m климатът е суров (средна юлска температура под 10°С), с много малко денонощия с температура над 0°С.<ref name="bse"/>
С малки изключения повечето от реките в областта текат от юг на север, но много малко от тях достигат до река [[Сърдаря]], тъй като водите им почти на 100% се отклоняват в напоителни канали. Подхранването им е ледниково-снежно, с ясно изразено пълноводие през юли и август.. По-големите са: Казу Баглан, Исфайрамсай, Сух, Шахимардан, Исфара и др.<ref name="bse"/>
В планините до 1500 m растителността е полупустинна (пелин, ефемери, солянка) развита върху сиви почви. Нагоре, до 3000 m са разпространени сухи планински степи, а след това ливадни степи върху планински кестеняви и кафяви почви. По склоновете на [[Алайски хребет|Алайския]] и [[Туркестански хребет|Туркестанския хребет]] са разпространени гори от арча (вид средноазиатска хвойна). На височина 3000 – 4000 m са развити субалпийски и алпийски пасища върху планинско ливадни почви. Животинският свят е разнообразен, като е представен от лисица, вълк, язовец, хермелин, кафява мечка, дива свиня, сърна, бодлокож, а по най-високите части – планински козел и снежен барс.<ref name="bse"/>
== Население ==
На 1 януари 2019 г. населението на Баткенска област е наброявало 525 100 души (8,26% от населението на [[Киргизстан]]). Гъстота 30,9 души/km². Градско население 25,2%; работещи: 157 300 (2008); регистрирани безработни: 5,499 (2008); експорт: 14.7 млн. долара (2008); Импорт: 53.6 млн. долара (2008)name="nsk">{{икона|ru}} [http://www.stat.kg/stat.files/tematika/демограф/Кыргызстан%20в%20цифрах/регион.pdf Национална статистическа комисия (на киргизки/руски)]</ref>.
Етнически състав: [[киргизи]] 76,46%, [[узбеки]] 14,71%, [[таджики]] 6,9%, [[руснаци]] 0,83%, [[татари]] 0,45% и др.
== Административно-териториално деление ==
В административно-териториално отношение Баткенска област се дели на 3 административни района, 6 града, в т.ч. 3 града с областно подчинение и 3 града с районно подчинение и 1 селище от градски тип.
[[Файл:Fergana districts.png|thumb|350px|right|Административно-териториално деление на Баткенска област]]
{| class="wikitable"
|+ '''Административно-териториално деление на Баткенска област към 1 януари 2019 г.'''
! width="220" bgcolor="yellow" | Административна единица
! width="65" bgcolor="yellow" | Площ{{Br}}(km²)
! width="75" bgcolor="yellow" | Население{{Br}}(2018 г.)
! width="75" bgcolor="yellow" | Население{{Br}}(2018 г.)
! width="50" bgcolor="yellow" | Разстояние до [[Баткен]]<br>(в km)
! width="270" bgcolor="yellow" | Други градове и сгт с районно подчинение
|-
| '''Град с областно подчинение''' || align="right" | || align="right" | || || align="right" | || align="right" | ||
▲! Район!! Административен център!! Положение
|-
| 1.Баткен || align="right" | 52 || align="right" | 25 000 || гр. [[Баткен]] || align="right" | 25 000 || align="right" | - ||
|-
| 2.Къзъл Кия || align="right" | 55 || align="right" | 52 600 || гр. [[Къзъл Кия]] || align="right" | 52 600 || align="right" | 135 ||
|-
| 3.Сулюкта || align="right" | 17 || align="right" | 19 500 || гр. [[Сулюкта]] || align="right" | 19 500 || align="right" | 129 || ''Восточни''
|-
| '''Административен район''' || align="right" | || align="right" | || || align="right" | || align="right" | ||
|-
| 1.Баткенски || align="right" | ? || align="right" | 86 600 || гр. [[Баткен]] || align="right" | || align="right" | - ||
|-
| 2.Кадамжайски || align="right" | ? || align="right" | 189 100 || гр. [[Кадамжай]] || align="right" | 13 200 || align="right" | 97 || гр. [[Айдаркен]]
|-
| 3.Лейлекски || align="right" | ? || align="right" | 137 100 || гр. [[Исфана]] || align="right" | 27 962 || align="right" | 114 ||
|}
▲[[Файл:RoadInBatkenKyrgyzstan.jpg|ляво|мини|300px|Път и поле в Баткен]]
== Източници ==
Line 40 ⟶ 70:
{{Области в Киргизстан}}
[[Категория:Области в Киргизстан]]
| |||