Разлика между версии на „Пламен Петров (изкуствовед)“

редакция без резюме
(картинката няма директна връзка с обекта)
През 2010 г. е приет в специалност „Изкуствознание“ при [[НХА]], където прави и първите си научни открития и публикации.<ref>''Илиева, Татяна''. Нови изследвания, посветени на 130-ата годишнина от смъртта на йеромонах Неофит Рилски. – Език и литература, 2014, № 1-2, с. 98.</ref> Година по-късно е назначен като уредник при СГХГ. Продължава своята публицистична дейност като между 2009 и 2011 е сред редовните автори на списание [[Еуропео]]. През годините публикува свои текстове в списания Abitarе, Ego във вестници „[[24 часа (вестник)|24 часа]]“, „[[Култура (вестник)|Култура]]“, и др. От 2014 до 2018 г. е редактор в списание „A-specto“, където публикува и десетки текстове за история и изкуство.<ref>[https://infacto.bg/issues/ Списание A-specto, сайт]</ref> След като се дипломира в НХА продължава образованието си в магистърска програма „Старобългаристика“ при [[СУ „Св. Климент Охридски“]], където продължава да се занимава активно със средновековно изкуство. Дипломира се с пълно отличие.<ref>[https://slav.uni-sofia.bg/2018-07-03-12-15-55/59-programs/starobulg/872-mag-starobul Магистри по Старобългаристика]</ref> Паралелно с обучението си в Софийски университет учи и в магистърска програма „Сравнително изкуствознание“ при [[Нов български университет]]. От 2016 г. е зачислен като докторант при Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ с ръководител проф. д-р [[Евгения Калинова]]. Темата по която работи е власт и изкуство в България през 70-те години на ХХ в.<ref>[https://www.segabg.com/category-observer/izkustvoto-ni-e-chuzhdenec-sobstvenata-si-durzhava ''Димова, Милена''. Изкуството ни е чужденец в собствената си държава. – в-к Сега, 20 юли 2019 г.]</ref>
 
До 2019 г. е част от кураторския екип на една от най-големите художествените галерии в страната – СГХГ. В залите на тази галерия той реализира множество изследователски проекти, фокусирани около историята на българските пластични изкуства от Освобождението до 1944 г.{{факт}}<ref>Виж [http://www.sghg.bg/?page=sabitiq_arhiv сайта на галерията]</ref> Сред тях са „Реставрация на паметта: Не/познатите художници от една картина“ (2014)<ref>[https://www.bnr.bg/post/100436577/restavracia-na-pametta-pokazvat-poznati-i-nepoznati-hudojnici Реставрация на паметта показва познати и непознати художници, БНР, 10 юли 2014 г. (2014)]</ref>, „Свободният избор. Първите жени художнички“ (2015)<ref>[https://www.capital.bg/light/neshta/2015/07/03/2565671_pravo_na_svoboden_izbor/ Право на свободен избор, Капитал, 3 юли 2015 г.]</ref>, „Голото мъжко тяло 1856 – 1944“ (2017)<ref>[http://news.bnt.bg/bg/a/goloto-mzhko-tyalo-v-izlozhba Голото мъжко тяло в изложба, БНТ, 25 февруари 2017 г.]</ref>, „Елиезер Алшех и „естетиката на безобразието“ (2018)<ref>[http://www.kultura.bg/article/75-nostalgiya-po-kosmopolitizma ''Попов, Иван''. Носталгия по космополитизма. Култура, 19 ноември 2018 г.]</ref>.
 
== Научна работа ==
СвоитеНеговите първи научни разработки Пламен В. Петров прави още в студентските си години в [[НХА]].{{факт}} Неговите изследователски интереси са насочени към средновековното изкуство по българските земи,. къдетоИма {{факт|има важнинаучни открития|2019|12|9}}публикациипосветени зана старата митрополитска църква [[Св. св. Петър и Павел (Велико Търново)|„Св. Първоапостоли Петър и Павел“]].<ref>[https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=255065 ''Петров, Пламен''. Типология на капителите в митрополитския храм „Св. първоапостоли Петър и Павел“ при Велико Търново. - Изкуствоведски четения, 2013, № 8, 101-116.] Виж и: [https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=73030 ''Петров, Пламен''. За реставрацията на старата митрополитска църква „Св. Първоапостоли Петър и Павел“ във Велико Търново (1913 – 1981). - Проблеми на изкуството, 2013, № 3, 34-43.]</ref> във Велико Търново. Заедно с [[Янко Маринов (музикант)|Янко Маринов]] работи по темата за връзката на музиката с образа във Византийския свят.<ref>''Маринов, Янко и Пламен Петров''. Образ и музика. Невмена нотация в стенописи от църквата „Рождество Христово“ в с. Арбанаси. В: AB ORIENTE LUX - Музика на православния Изток. София, 2018, 70-96.</ref> В магистратурата си при [[СУ „Св. Климент Охридски“]] той продължава да се занимава активно с изследване на средновековното културно наследство, а магистърската теза, която защитава, е посветена на връзката между образа и текста в цикъла „[[Вселенски събори]]“ в църквата „Св. първоапостоли Петър и Павел“ (Велико Търново).<ref>[https://slav.uni-sofia.bg/2018-07-03-12-15-55/59-programs/starobulg/872-mag-starobul Магистри по Старобългаристика]</ref>
 
Междувременно работи изследователски и в полето на светското изкуството в страната от средата на ХІХ век до 1944 г., като {{факт|прави важни публикации свързани с жените художнички в България,|2019|12|9}}Изследва житейскиятжитейския и творчески път на [[Сирак Скитник]]<ref>''Петров, Пламен и Красимир Илиев''. Сирак Скитник. 130 години от рождението. София, 2014.</ref>, присъствието на художниците в историята на Народен театър „Иван Вазов“, първата обща художествена изложба в държавата ни от 1892 г. и др. С името на Пламен Петров се свързва откритието на първата жена в страната, подписала се като художник - Олга Круша.<ref name="">[https://kultura.bg/web/пламен-петров-и-споделеността-да-си-мл/ ''Новков, Митко''. Пламен Петров и споделеността да си млад, Портал Култура, 25 февруари 2016 г.]</ref> С негови усилия в историята на българското изкуство са въведени редица новиВъвежда данни за слабо познати преди това имена на художници като [[Яким Банчев]]<ref>[http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/23018 ''Петров, Пламен''. Казусът Яким Банчев. - Култура, 30 януари 2015 г.]</ref>,[[Захари Желев]], [[Георги Гюлмезов]]<ref>[https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=51566 ''Петров, Пламен и Рамона Димова''. Първите учители по художество на Панайот Тодоров и неговото богословско образование. - Проблеми на изкуството, 2014, № 1, 22-29.]</ref>, [[Георги Канела]] и др.
 
Сред по-важнитепубликациите му студии са тези посветени на [[Сирак Скитник]], [[Димитър Добрович]]<ref>''Петров, Пламен и колектив''. Димитър Добрович 1816-1905. София, 2017.</ref>, [[Елиезер Алшех]]<ref>''Петров, Пламен и колектив''. Елиезер Алшех и "естетиката на безобразието". София, 2018.</ref>, Дружество на южнобългарските художници<ref>''Петров, Пламен и колектив''. [[Дружетво на южнобългарските художници]]. София, 2019.</ref>, Художественият отдел при Първото българско промишлено-земеделско изложение от 1892 г.<ref>''Петров, Пламен''. Художественият отдел на изложението Пловдив, 1892 г. Пловдив, 2019.</ref> и др. Пламен Петров е сред първите, който въвежда темата за хомоеротичното в българското изобразително изкуство.<ref>[http://news.bnt.bg/bg/a/goloto-mzhko-tyalo-v-izlozhba ''Николова, Цанка''. Голото мъжко тяло в изложба. - БНТ, 25 февруари 2017 г.] Подробно виж в:''Петров, Пламен и колектив''. Голото мъжко тяло. София, 2017.</ref> ЗначимОткрива неговданни принос е разкритието наза историята и съдържанието на творбата на [[Асен Василиев]] „Кюстендилската художествена школа“, прии коятонамира Пламенвръзка Петровна открива връзкакартината с прочутата фреска на [[Рафаело]] от стаята на подписите във [[Ватикана]] - „[[Атинската школа]]“.<ref>[https://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2014/07/07/2338978_izlojba_obediniava_nepoznatite_bulgarski_hudojnici_ot/ Изложба обединява (не)познатите български художници от една картина.]</ref>
 
== Кураторска работа ==
Сам той казва: '''„''Българското изкуствознание, а и не само – хуманитаристиката изобщо, много обича да отсъжда - това е добър автор, това не е добър. Този пък среден… Преценява през някакви си свои маркери, както сигурно трябва да бъде. Но аз като човек, който работи в музейна институция, която трябва да съхранява паметта за всичко онова, което е било преди мен, и да осигурява възможност на онова, което днес е заедно с мен, да остане за онези след мен – нямам право така да оценявам. Представи си какво би станало, ако при археологически разкопки археолозите копаят, копаят, копаят и намират – „А, това е някаква пършива керамика, хвърляме я!“, не се интересуват от нея, защото търсят злато. И вадят само златото от културите, които са били преди нас. Тогава ние НИКОГА няма да можем да се приближим истински до света, бил преди нас.''“'''<ref name="">[https://kultura.bg/web/пламен-петров-и-споделеността-да-си-мл/ ''Новков, Митко''. Пламен Петров и споделеността да си млад, Портал Култура, 25 февруари 2016 г.]</ref>
 
В изложбите си Пламен В. Петров проблематизира конкретни исторически събития и процеси, житейски съдби и социални теми като миграцията, „''унизеното слово''“ и др., при които художествените творби са само повод за разговор, за създаване на достъпен за зрителя визуален разказ. В кураторската си работа той е воден от принципа за „естетическа неоценка“,. катоВ товаповечето муси давапроекти възможностПламен даВ. социализираПетров непоказвани никогаработи в изложбиекип музейнис артефактиизкуствоведа и даархивист въведе[[Рамона вДимова]].<ref историята на българското изкуствоname="">[https://kultura.bg/web/пламен-петров-и-споделеността-да-си-мл/ десетки имена на художници''Новков, коитоМитко''. доПламен тозиПетров моменти несподелеността сада билиси обектмлад, наПортал изследователскиКултура, и25 февруари зрителски2016 интересг.{{факт}}]</ref>
 
В повечето си проекти Пламен В. Петров работи в екип с изкуствоведа [[Рамона Димова]], като често привлича и специалисти от други научни полета.{{факт}}
<gallery>
17

редакции