Полша: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 77:
* [[1807]] г. – след победните действия на [[Наполеон]] срещу [[Прусия]] той създава [[Варшавско херцогство|Варшавското херцогство]], което е реверансът му към поляците. Княжеството съществува до [[1815]] г.
 
На [[12 март]] [[1999]] г. Полша, заедно с [[Унгария]] и [[Чехия]], е приета в състава на [[НАТО]].<ref>[https://icds.ee/20-years-of-the-czech-republic-hungary-and-poland-in-nato-yesterday-today-and-tomorrow/ 20 years of the Czech Republic, Hungary and Poland in NATO: Yesterday, Today and Tomorrow]</ref> Така за първи път военната организация приема страни, които преди това са били нейни врагове. Това разширяване предизвиква недоволството на [[Русия]], но руският президент [[Борис Елцин]] в крайна сметка отстъпва и се създава група за сътрудничество между алианса и Москва.<ref>{{cite web|url=http://www.nytimes.com/1999/03/13/world/expanding-alliance-the-overview-poland-hungary-and-the-czechs-join-nato.html|title=EXPANDING ALLIANCE: THE OVERVIEW; Poland, Hungary and the Czechs Join NATO|publisher=The New York Times|date=13 март 1999|accessdate=17 февруари 2015}}</ref> На [[1 май]] [[2004]] г. страната влиза в ЕС, а на [[21 декември]] [[2007]] г. – в [[Шенгенско споразумение|Шенгенската зона]].
На [[1 май]] [[2004]] г. страната влиза в ЕС, а на [[21 декември]] [[2007]] г. – в [[Шенгенско споразумение|Шенгенската зона]].
 
На [[10 април]] [[2010]] г. тогавашният президент Лех Качински и съпругата му Мария Качинска загиват, след като самолетът [[Ту-154]] се [[Самолетна катастрофа край Смоленск|разбива]], докато опитва да се приземи на летище в [[Смоленск]], в [[Русия]]. Няма оцелели от самолета, на чийто борд са превозвани правителствени лица за церемония по случай 70-годишнината от [[Катинско клане|Катинското клане]].{{дописване}}
Ред 95:
{{основна|Държавно устройство на Полша}}
[[Файл:Bronisław_Komorowski_official_photo.jpg|мини|170п|ляво|Бронислав Коморовски, президент на Полша между 2010 и 2015 година]]
 
След разпадането на [[Социалистическа система|Източния блок]] Полша е представителна демокрация. Формата на управление е полупрезидентска република (премиерско-президентска система).Президентът е [[държавен глава]] и има мандат от 5 години. Той назначава министрите според предложенията на министър-председателя. Настоящият президент е Анджей Дуда, а Беата Шидло е министър-председател.
 
[[Файл:PL Sejm hall.jpg|мини|дясно|Залата на ''сейма'']]
 
Законодателните функции се изпълняват от двукамарния парламент, който се състои от 460-членния ''сейм'' (долната камара) и 100-членния ''сенат'' (горната камара). Според конституцията на Полша, приета през [[1997]] г., в парламента, с изключение на две гарантирани места за малки етнически партии, могат да участват само политически партии, получили поне 5% от гласовете на избирателите.
 
Line 105 ⟶ 103:
 
Основните съдебни институции са Върховният съд ''(Sąd Najwyższy)'' (съдиите се назначават от президента на републиката по предложение на Националния съвет по съдебните въпроси за неопределен период от време) и Конституционният съд ''(Trybunał Konstytucyjny)'', чиито съдии се избират с 9-годишен мандат от ''сейма''.
 
Полша е член на [[Европейски съюз|Европейския съюз]] и [[НАТО]].
 
По-известните политически партии са [[Право и справедливост]], [[Гражданска платформа (Полша)|Гражданска платформа]], ''[[Кукиз'15]]'', ''[[Nowoczesna]]'', [[Полска народна партия]], [[KORWiN]], [[Съюз на демократичните леви сили]], [[Твоето движение]], [[Трудова уния]], ''[[Заедно]]'' и др.
Line 113 ⟶ 109:
{{основна|Административно деление на Полша}}
[[Файл:Полските войводства.png|375px|дясно|Полски войводства]]
 
От 1 януари 1999 г. Полша е разделена на 16 провинции, наречени ''войводства'' (''województwa'') с назначен от правителството административен ръководител (''wojewoda''). Всяко войводство има собствен парламент, за който се избира председател (''маршал'').
 
Line 135 ⟶ 130:
== Икономика ==
{{основна|Икономика на Полша}}
 
Полша е страна с високи доходи на населението<ref>{{cite web|url=http://data.worldbank.org/about/country-classifications/country-and-lending-groups#High_income |title=Country and Lending Groups &#124; Data |publisher=Data.worldbank.org |accessdate=9 ноември 2010}}</ref> и има една от най-добре развиващите се икономики от всички бивши комунистически страни. От 1989 г. насам страната упорито либерализира стопанската дейност и днес се отличава като успешен пример за преход от [[планова икономика|централно-планова]] към [[пазарна икономика]]. Икономическият ръст на Полша е един от най-високите в Европейския съюз, като полската икономика не бива повлияна от рецесията в края на първото десетилетие на 21 век, и дори не отбелязва спад.<ref>{{cite web|url=http://www.bloomberg.com/apps/news?pid=newsarchive&sid=apz_BEuHrNpI |title=Central Europe Risks Downgrades on Worsening Finances (Update1) |publisher=Bloomberg.com |date=21 септември 2009 |accessdate=27 януари 2010}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.bloomberg.com/apps/news?pid=newsarchive&sid=a7k1g_PkuROs# |title=Zloty to Gain, Says LBBW, Most Accurate Forecaster (Update1) |publisher=Bloomberg.com |date=9 октомври 2009 |accessdate=27 януари 2010}}</ref>
 
Line 151 ⟶ 145:
{{основна|Население на Полша}}
[[Файл:Krakau Markt.jpg|мини|дясно|Централният площад в [[Краков]], културната столица на южна Полша]]
 
В миналото в Полша са били разпространени много езици, култури и религии. Преместването на границите на страната на запад и миграцията на по-голямата част от немскоезичното население след Втората световна война довежда до значително хомогенизиране на населението. 36&nbsp;963&nbsp;700 души или 96,74% от населението се определят като [[поляци]] (данни от [[2002]] г.), 1,23% се определят от друга националност, 2,03% не определят националност. Официално признатите етнически малцинства са [[Германец|немци]], [[украинци]], [[литовци]], [[евреи]] и [[беларуси]].
 
Line 164 ⟶ 157:
== Култура ==
{{основна|Култура на Полша}}
 
Полската култура е тясно свързана с историята на страната. В области като литература, музика и изобразително изкуство творците се стремели да подпомагат борбата на Полша за независимост със своите средства. Примери за това са патриотичните стихотворения на [[Адам Мицкевич]], историческата живопис на [[Ян Матейко]] и ранните клавирни творби на [[Фредерик Шопен]].