Доминик Строс-Кан: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{lang-fr}} => {{lang|fr}} |
м форматиране: 4x тире-числа, 3x кавички, URL (ползвайки Advisor) |
||
Ред 28:
'''Доминик Строс-Кан''' ({{lang|fr|Dominique Strauss-Kahn}}, р. [[25 април]] [[1949]], често наричан ''ДСК'' по неговите инициали) е [[Франция|френски]] [[политик]], [[икономист]] и [[адвокат]], член на [[Социалистическа партия (Франция)|Социалистическата партия]] (принадлежи на нейното дясно крило), смятан за възможен кандидат на социалистите за президент на Франция на изборите през 2012 г. На 28 септември 2007 г. е избран за изпълнителен директор на [[Международен валутен фонд|Международния валутен фонд]], а на 14 май 2011 г. е задържан от полицията в [[Ню Йорк]] с обвинение за [[изнасилване]] на [[камериерка]] от Софител Ню Йорк хотел. <ref name="mediap">[http://www.mediapool.bg/show/?storyid=179503&srcpos=2 Шефът на МВФ арестуван по обвинение в сексуално посегателство (Доминик Строс-Кан насилил камериерка в хотел в Манхатън)]</ref>
Професор в Парижкия институт за политически изследвания и във Висшето училище за комерсални изследвания. Френски министър на промишлеността (1991
== Биография ==
Доминик Строс-Кан е син на Жилбер Строс-Кан, правен и данъчен съветник и член на [[Велик изток на Франция|Великия изток на Франция]].<ref>[http://www.lexpress.fr/actualite/politique/dsk-est-il-de-droite_901164.html „ DSK est-il de droite ? “], ''L'Express'', 24 juin 2010.</ref> Семейството му има руски еврейски корени. Малкият Доминик израства в заможното парижко предградие [[Ньой сюр Сен]], на което кмет е бил и [[Никола Саркози]]. Голяма част от детството си прекарва в [[Мароко]] и [[Монако]]. Изучава икономика и политика в Парижкия институт за политически изследвания, откъдето получава научна степен по [[публично право]] и [[икономика]]. В 1977 г. става професор по икономика и преподава в [[Университет Нанси II]] (1977
Политическата си кариера започва като сподвижник на Лионел Жоспен, а след избирането на [[Франсоа Митеран]] за президент през 1981 г. се включва активно в дейността на Социалистическата партия. Организира секцията „социализъм и
Строс-Кан оглавява през 1993 г. създадената от [[Клод Алегром]] и подържана от бившия премиер [[Мишел Рокар]] експертна група на партията. През 1994 г. директорът на [[Рено]] [[Раймон Леви]] го кани в промишлената група на френското индустриално лоби в [[Брюксел]], на което Строс-Кан е генерален секретар, а после и вицепрезидент. Преди това през 1993 г. Строс Кан основава юридическата фирма „DSK
Строс-Кан е горещ привърженик е застъпник на [[приватизация]]та във Франция (например [[Франс Телеком]]). Застъпва се и за намаление на [[държавен дълг|държавния дълг]]. Става лидер на реформаторската група в партията „Социализъм и
През 1999 г. е въвлечен в няколко финансови скандала и подава оставка. После и оправдан по всички обвинения. Възобновява политическата си дейност през 2002 г., след като е преизбран за депутат в Националното събрание от СПФ. В 2006 г. е издигнат за председател на СПФ, но кандидатурата му губеща срещу [[Сеголен Роял]].
Ред 52:
Според [[Жак Атали]] с политическата му кариера е свършено с оглед на евентуалната му кандидатура за [[президент на Франция]] срещу Никола Саркози, който се ползва с ниско доверие в обществото. <ref name="mediap"/> Преди ареста си, Строс-Кан води в социологическите проучвания, в които повече хора декларират, че са склонни да гласуват за него, отколкото за кандидата на крайната десница [[Мари Льо Пен]] и действащия президент [[Никола Саркози]].
В началото на февруари [[2015]] година, във френския град [[Лил]] започва делото за сводничество срещу него, в което се предполага, че той е спомагал за снабдяването с проститутки в мрежа в града.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес= http://nreporter.info/
== 2011 арест, обвинения и развитие на случая ==
| |||