Увертюра: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 13x кавички, 3x 6lokavica, нов ред (ползвайки Advisor)
м препратки и други дребни
Ред 1:
{{обработка|форматиране, източници}}
'''Увертюра''' ({{lang|fr|ouverture}} от ''ouvrir'' – откривам) въведение към музикално-сценично произведение – [[опера]], [[оратория]], [[драма]] и други, което притежава структурна завършеност. За разлика от [[интродукция]]та, увертюрата е по-мащабна, изграждащите я музикални елементи са повече и притежава обособеност, която можепозволява тя да се разгледаразглежда като самостоятелна музикална форма. Свързана е тясно с историческия развой на [[опера]]та, а също и с инструменталната музика, където прониква сравнително по-късно, като първа част на старинния тип [[сюита]]. За първи път увертюрата е използвана от [[Монтеверди]] като въведение към неговата опера „Орфей“„[[Орфей (опера)|Орфей]]“. През 17 век се формират два типа оперни увертюри:
 
# Френска увертюра, която се състои от две части – бавно въведение и бърза част, която е изградена винаги полифонично. Този тип увертюра е създаден от кралския композитор [[Жан-Батист Люли|Люли]].
# Италианска оперна увертюра, ощенаричана нареченасъщо [[симфония]]. Тя, за разлика от френската, се състои от три части: бърза, бавна и отново бърза. Създадена е от [[Алесандро Скарлати]], който е считан за основател на [[Неаполитанска оперна школа|Неаполитанската оперна школа]]. Тази негова първа увертюра е предшественик на [[симфония]]та и симфоничната поема.
 
Ранните образци оперни увертюри не са били свързани с идейно-емоционалното съдържание на операта и не са създавалисъздават необходимата музикална атмосфера към следващото драматично действие, но въпреки това някои от тях са, като увертюрата към операта „Сватбата„[[Сватбата на Фигаро“Фигаро (опера)|Сватбата на Фигаро]]“ от [[Моцарт]], както и „Севилският„[[Севилският бръснар“бръснар (опера)|Севилският бръснар]]“ от [[Росини]] и мн.др.
 
По-късно [[Глук]] създава нов тип увертюра, която представлява встъпителен обзор на цялото музикално съдържание на операта. Този тип увертюра се изгражда на базата на най-характерния и запомнящ се тематичен и музикален материал от операта и представлява вид резюмирано [[изложение]] на музикалното ѝ съдържание. Това в случая създава необходимата атмосфера и психологична връзка с музикално-драматичното действие на операта. Блестящи образци от този тип са увертюрите към оперите „Вълшебният„[[Вълшебният стрелец“стрелец]]“ от [[Карл Мария фон Вебер|Вебер]] и „[[Танхойзер (опера)|Танхойзер]]“ от [[Рихард Вагнер]].
 
В основата на изградилия се класически тип увертюра най-често лежи сонатната форма, типичен пример за това е увертюрата към операта „[[Кармен]]“, която е в сложна триделна форма.