Латински език: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
м форматиране: нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 153:
Основната форма на глагола е безличната глаголна форма ({{lang|en|infinitive}}), която не е спрегната по лице и число, а само изразява същността на действието – това е неопределителното наклонение (НН). То може да бъде деятелно или страдателно, сегашно или минало. В зависимост от окончанието на НН се определя и от кое спрежение е глаголът, като в латинския се разграничават четири спрежения.<ref>За сравнение, в българския език се разграничават три спережения на глаголите.</ref>
Например, сегашният деятелен инфинитив ''laudare'' показва, че глаголът е от I спрежение, защото окончава на ''-are''. Сегашният страдателен инфинитив е ''laudari''. Тъй като българският е загубил своя инфинитив, и е прието основната форма да се дава с представката „да“ и глагола в 1 л., ед.ч., то можем да преведем горните съответно като: ''да възхвалявам'' и ''да бъда (съм) възхваляван''.
 
==== Залози ====
Глаголите в латинския приемат два залога – '''деятелен''' (когато подлогът извършва действие върху прякото допълнение<ref>''Direct object'' на английски.</ref>) и '''страдателен''' (когато допълнението заема положението на деятел, а действието възвратимо се извършва върху него).