Уикипедия

Мотоциклет: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
история
м малки кор.
Ред 12:
 
== Етимология ==
''Motocyclette'' е наименование, с което френските фабриканти, братята Йожен и Мишел Верне (''Eugène et Michel Werner'') обозначават направеното от тях през 1897 г. превозно средство на две колела. Това наименование, одобрено от перфектапрефекта на [[Париж]] за двуколесните превозни средства, придобива гражданственост и окончателно навлиза в публичното пространство след решение на Търговския съд в Париж през 1901 г. като ''motocyclette''.<ref>[https://www.caradisiac.com/motobicyclette-1-1-2-hp-1902-138421.htm fr Motobicyclette 1 ½ HP 1902]</ref> Наименованието '''мотоциклет''' е прието в [[България]] още в зората на създаването на това пътно превозно средство.
 
== Особености на моторното превозно средство ==
Освен броя на колелата, като характерна особеност и главна отличителна черта на мотоциклета, е конструктивно изграденото директно безредукторно (наричано още велосипедно) управление на предното управляващо колело. Характерно е и определеното място за сядане, при което положението на тялото на моториста е като на ездач върху транспортното средство. Тази позиция осигурява вертикално положение на тялото при управлението, а краката и колената обгръщат и са в пряк контакт с резервоара и елементи от двигателя. За стабилност при ездата се поставят странични опори за краката на мотоциклетиста и неговия пътник (стъпенки или, както е при моторолерите, площадки). Такава позиция на тялото позволява в близост да бъдат разположени органи за управление с краката – крачен лост за смяна на скорости и крачен лост за спирачката на задното колело. Другите органи за управление са разположени на кормилото – ръчен лост за задвижване на съединителя, ръчен лост за задвижване спирачката на предно колело, ръкохватка за газ при завъртането на която чрез стоманено жило се задвижва шибърът на карбуратора или системата за инжекционно впръскване на гориво за управление оборотите на двигателя. На кормилото са монтирани и превключвател за светлините на фара, пътепоказателите (мигачите) и клаксон.<ref>Кънчев, инж. Кънчо Ив., к.т.н. инж. Константин П. Косев, инж. Здравко П. Добрев. Мотопеди и мотоциклети „Балкан“, Библиотека „Авто-мото“, Държавно издателство „Техника“, София, 1975. с. 82 – 83</ref> Характерни особености са не само броят на колелата, но и изграждането на рамата, трансмисията, ходовата част и окачването на колелата. Класическият мотоциклет е характерен и с мястото и начина за монтажа на двигателя ([[двигател с вътрешно горене]], [[електрически двигател]], реактивен – специално изградените мотоциклети рекордьори).<ref name = "Britanica">{{cite web|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/394358/motorcycle|title=motorcycle (vehicle)|publisher=Encyclopædia Britannica}}</ref>
 
Моторните превозни средства с четири колела, популярни в България с наименованието '''АТВ''' ({{lang|en|All-terrain vehicle}}, '''ATV''' и {{lang|ru|мотовездеход }}), макар и да са сходни с мотоциклетите по начина на езда, да притежават кормило от велосипеден тип, да превозват ограничен брой пътуващи и да имат малък работен обем на двигателя, по Закона за движение по пътищата не са включени към групата на мотоциклетите. В съответствие с това се изисква притежаването на категория '''В1''' за правоуправление на четириколесно превозно средство с маса без товар до 400 kg и мощност на двигателя не повече от 15 [[конска сила|hp]].<ref>[http://lex.bg/en/laws/ldoc/2134649345 Чл.150а ал.5 от Закон за движението по пътищата, обнародван в ДВ, бр. 20 от 5 март 1999 г. с последващи промени]</ref>
 
== Предназначение ==
Ред 26:
[[Файл:Daimler First Motorcycle.jpg|мини|Мотоциклет на [[Готлиб Даймлер]] с двигател с вътрешно горене, 1885 г.]]
[[Файл:Daimler Reitwagen color drawing 1885 DE patent 36423.jpg|мини|Патент № 36423 от 1885 г. за мотоциклета на Даймлер]]
Първото известно моторно превозно средство на две [[Колело (механика)|колела]] е построеният от френския изобретател Пиер Мишо (''Pierre Michaux'') през 1869 г. велосипед, задвижван от парна машина. Този опит е останал единичен експеримент поради големите размери на парния котел и ниската мощност на парната машина – само половин конска сила (0,5 [[конска сила|hp]]).
 
Първият мотоциклет, построен с [[двигател с вътрешно горене]], е създаден в [[Германия]] от [[Готлиб Даймлер]] и [[Вилхелм Майбах]] през 1885 г. На дървена рама, съоръжена с дървени колела, е поставен [[бензин]]ов [[карбуратор]]ен двигател с мощност 1,5 hp. На проведените изпитвания е достигната скорост 12 km/h, след което е патентован като „машина за езда с [[керосин]]ов двигател“. Понятието ''езда'' остава и до днес, като характерна за основната позиция на моториста при управлението на класическия мотоциклет. С този патент мотоциклетът изпреварва с една година патентоването на другото популярно превозно средство – бензиновият [[автомобил]].<ref>[http://moto.bg/history-of-motorcycle/ MOTO.BG История]</ref>
 
От 1894 г. започва серийното производство на мотоциклети от немската фирма „Хилдебранд''Hildebrand Волфмулер“& Wolfmüller'' (Hildebrandчете &се „Хилдебранд унд WolfmullerВолфмюлер“).<ref> [https://cybermotorcycle.com/euro/brands/hildebrand-wolfmuller.htm '''(en)''' Hildebrand & WflfmullerWflfmüller Motorrad – Първо серийно производство на мотоциклети]</ref> Това производство е последвано и разширявано от фирми в Европа и САЩ, с много голям принос в развитието на конструкцията и двигателите на мотоциклетите. Основната причина за интереса към новото превозно средство е неговата проста конструкция, ниска цена и спортният дух с емоционалното усещане за движение и скорост. Пионери в мотоциклетното производство са: 1899 г. – Matchless (Англия); 1901 г. – Royal Enfield (Англия), FN (Белгия), Automoto (Франция);<ref>Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000, с. 16 ISBN 0-7858-1047-1 </ref> 1902 г. – Norton <ref>Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000, с. 285 ISBN 0-7858-1047-1 </ref> (Англия) и Indian (САЩ); 1903 г. – Triumph (Англия),<ref>Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000, с. 365 ISBN 0-7858-1047-1 </ref> Harley-Davidson (САЩ),<ref>Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000, с. 134 ISBN 0-7858-1047-1 </ref> Husqvarna (Швеция);<ref>Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000 с. 184 ISBN 0-7858-1047-1 </ref> 1908 г. – NSU (Германия); 1909 г. Gilera <ref>Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000, с. 128 ISBN 0-7858-1047-1 </ref> (Италия), 1910 г. – BSA (Англия); 1911 г. – Benelli <ref>Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000, с. 32 ISBN 0-7858-1047-1 </ref> (Италия). Съществен принос в развитието на мотоциклетите са конструирането и серийното производство само на мотоциклетни двигатели от фирмите JAP,<ref>Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000, с. 204 ISBN 0-7858-1047-1 </ref> Blackburne,<ref>Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000, с. 40 ISBN 0-7858-1047-1 </ref> Fafnir, Sachs, които са вграждани в много различни модели, особено в държавите от Европа.<ref name="autogenerated2000">Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000 ISBN 0-7858-1047-1</ref>
 
Типичният класически мотоциклет от края на 19 век до 20-те години на 20 век е построен на базата на велосипедна рама с ниско поставен бавнооборотен двигател в триъгълното пространство пред велосипедните педали. Задвижването на двигателното колело се осъществява с ремък, директно свързан с [[колянов вал|коляновия вал]] на двигателя и с голямо [[предавателно отношение]]. Общото техническо развитие, предизвикано от потребностите на войската от [[Първа световна война|Първата световна война]], както и успешните зрелищни спортни изяви след това, са благодарение на непрекъснатото усъвършенстване на двигателите с вътрешно горене. Особено активни към съществени нововъведения в двигателостроенето са немски, английски и италиански фирми, в т.ч. и към нова устойчива конструкция на рамата, нови решения за по-ефективна трансмисия и ходова част, приспособявана за движение към разнообразни пътни условия и различни скорости, нови конструктивни решения за по-всестранно използване на мотоциклетите като транспортно средство.
 
В България първите мотоциклети се появяват в края на 19 век. Известно е, че първият собственик на мотоциклет е арх. Александър Ставрев. Първият опит за състезание с „моторни велосипеди“, както е описано отвъв вестник „Сан-Стефанска България“, се провежда на 14 май 1907 г. в София.<ref> http://moto.bg/history-of-motorcycle/history-of-motorcycles-in-bulgaria/ MOTO.BG История на мотоциклетизма в България]</ref>
 
<gallery class="center">
Image:ZweiRadMuseumNSU Hildebrand Wolfmueller.JPG| Първият серийно произвеждан мотоциклет – Hildebrand Wolfmueller& Wolfmüller през 1894 г.
Image:ZweiRadMuseumNSU Adler 1902.JPG|Mотоциклет Adler 1902 г.
Image:Autostadt Wolfsburg - motorrad ikonen - Motosacoche A1 1904 1 - Flickr - KlausNahr.jpg |Motosacoche (MAG) A1, мотоциклет, произведен в Швейцария през 1904 г.
Image:1907 Norton - Flickr - exfordy.jpg | Norton, мотоциклет, произведен в Англия през 1907 г.
Image:FN 498ccm 1909 DZM.jpg|Мотоциклет FN 498 cm³ 1909 г.
Image: Automoto 1910 3HP 1.jpg| Мотоциклет от Франция – Automoto 3 hp, произведен през 1910 г.
Image:1911 Harley-Davidson Model 7D (3) - The Art of the Motorcycle - Memphis.jpg| Harley-Davidson Model 7D, мотоциклет, произведен в САЩ през 1911 г.
Image:Harley-Davidson 1000 cc HT 1916.jpg|Harley-Davidson с двигател 1000 cm³, мотоциклет, произведен в САЩ през 1916 г.
Image:ABC Scootamota 2.jpg|Едноцилиндров скутер с двигател 123 cm<sup>3</sup>, конструиран от Granville Bradshaw през 1919 г. и произвеждан от ABC Motors Ltd (All Britisch (Engine) Company)
</gallery>
 
== Видове мотоциклети ==
Мотоциклетите се изграждат с различни конструктивни решения: двуколесни, двуколесни с кош странично свързан (със или без задвижване на колелото на коша), триколесни (с две колела отпред или две колела отзад на мотоциклета). Разнообразието от технически решения води до много сложна класификация, поради което няма създадена универсална единна система за класификация на всички видове мотоциклети. Това налага често пъти едни и същи мотоциклети, оценявани по различни технически показатели и критерии, да се включват в различни класификационни групи. Освен спо броя на колелата, мотоциклетите се различават по конструкцията и размерите си, по вида на използвания двигател и мощността му, както и отпо използването им съобразно пътните условия и по начина на „езда“, свързано с целите поставенипоставените при експлоатацията им цели. Някои експерти не признават и различните подтипове извън обичайното разделяне на видовете мотоциклети, поради твърдението, че различията в промените са само козметични.<ref name=Bennett1995>{{citation |title= The Complete Motorcycle Book: A Consumer's Guide |first= Jim |last= Bennett |publisher= Facts on File |year= 1995 |isbn= 0-8160-2899-0 |pages= [https://archive.org/details/completemotorcyc00benn/page/15 15 – 16, 19 – 25] |url= https://archive.org/details/completemotorcyc00benn/page/15}}</ref>
 
== Класификация по конструктивен признак ==
Ред 56:
[[Файл:Jawa Speedway 500 01.JPG|мини|дясно|250px|Спортен мотоциклет за състезания спидуей – Jawa Speedway 500]]
[[Файл:Vespa 125 Hoffmann, Deutsches Museum.JPG|мини|дясно|250px|Vespa 125 – типичен представител на класически моторолер, експонат в Deutsches Museum<ref name="MAIDS"></ref>]]
Условно по външни конструктивни особености и начин на езда, мотоциклетите може да се разделят на три основни групи:
* '''класически мотоциклети''' ({{lang|en|Standart Motorcycle}})<ref name = "vid">[http://www.motorcyclegiftshop.com/motorcycle_types.html en Видове мотоциклети]</ref> – тези, които по конструкция и начин на езда са най-близо до първообраза на създадения мотоциклет с две или три колела. При езда тялото на мотоциклетиста е изправено (вертикално спрямо посоката на пътуване) и ръцете и кормилото не са натоварени с част от неговото тегло. Тези мотоциклети са с характерната триъгълна рама велосипеден тип, изградена от тръбна стоманена или алуминиева конструкция. От втората половина на 20 век се налагат пространствени конструкции на рамата, идентични по носеща схема от същите тези материали или от щампована ламарина. Независимо от конструкцията на рамата и предназначението на мотоциклета, се запазва характерното разположение на двигателя и трансмисията, както и почти еднаквият начин за задвижване на ходовата част – предимно чрез верига или с използването на [[кардан]];
* '''мотоциклети за спорт''' ({{lang|en|Sport Bikes}})<ref name = "vid"></ref> – това са мотоциклети с висока мощност, лека конструкция и при създаването им се акцентира върху ускоряването, управляемостта при завиване и спирателната сила. В конструкцията на мотоциклетите за спорт се внасят промени, с които съществено се изменя разположението на тялото и начина на езда. При скоростните състезания позицията на мотоциклетиста е агресивна и с тяло върху резервоара се създава добра аеродинамична форма от машината и мотоциклетиста за намаляване на въздушното съпротивление. Това реално се осъществява чрез изграждането на друга конструкция на рамата и опорните точки за краката на мотоциклетиста и чрез поставянето на аеродинамични обтекатели. Окомплектоването с мощни и пъргави двигатели, с подходящо окачване и ходова част и премахването на допълнителна седалка за пътник също е част от конструктивните особености на тези мотоциклети.
 
Ред 64:
:'''Първата''' група е с възможности за управление по пътната мрежа и участие в различни спортни състезания.
 
:'''Втората''' група е предназначена изключително и само за участие в спортни състезания.
:'''Втората''' група е предназначена изключително и само за участие в спортни състезания. Това деление най-добре е изразено при '''офроуд мотоциклетите'''. Типичните спортни мотоциклети, специализирани само за движение по терени без покритие и участие в офроуд състезания, са кросовите мотоциклети. Те са по-прости, по-леки и с дълъг ход на окачването, с висок просвет и здрава конструкция без обтекатели. Тези мотоциклети са забранени за регистрация и управление по пътната мрежа поради липсата на редица изисквания свързани с безопасността. Но точно за тази група мотоциклети съществува строга квалификационна система за техническите параметри на състезателните машини, както е създадена и строго се спазва система от правилници за провеждането на състезанията, за поведението и действията на състезателите и оценка на показаните резултати. Подобните на тях мотоциклети, но с възможност да се регистрират, да имат регистрационни табели и да се управляват по републиканската пътна мрежа, са мотоциклетите за дуал спорт и участващи в състезания супермото и мотоциклетите ендуро. Разделянето на отделните групи мотоциклети само показва колко условна е тази класификация.▼
* '''моторолери''' (скутери) – са специални видове мотоциклети, които се управляват без да има пряк физически контакт на краката и колената на моториста с резервоара за гориво или други елементи от конструкцията на моторолера. Характерната позиция при управлението се дължи на конструкцията на рамата, различна от триъгълната рама велосипеден тип при мотоциклетите. Моторолерите имат характерна площадка за краката и преден защитен щит за моториста, което променя положението на тялото при езда и е различно от това при управление на класически мотоциклет. Двигателят е разположен под седалката в обща конструкция с трансмисията и ходовата част, и с използването на вариатор за безредукторна промяна на скоростта на движение. Всичко това е покрито с обтекаема защита.▼
 
▲:'''Втората''' група е предназначена изключително и само за участие в спортни състезания. Това деление най-добре е изразено при '''офроуд мотоциклетите'''. Типичните спортни мотоциклети, специализирани само за движение по терени без покритие и участие в офроуд състезания, са кросовите мотоциклети. Те са по-прости, по-леки и с дълъг ход на окачването, с висок просвет и здрава конструкция без обтекатели. Тези мотоциклети са забранени за регистрация и управление по пътната мрежа поради липсата на редица изисквания, свързани с безопасността. Но точно за тази група мотоциклети съществува строга квалификационна система за техническите параметри на състезателните машини, кактокато е създадена и строго се спазва система от правилници за провеждането на състезанията, за поведението и действията на състезателите и оценка на показаните резултати. Подобните на тях мотоциклети, но с възможност да се регистрират, да имат регистрационни табели и да се управляват по републиканскатаобществената пътна мрежа, са мотоциклетите за дуал спорт и участващи в състезания супермото и мотоциклетите ендуро. Разделянето на отделните групи мотоциклети само&#768; показва колко условна е тази класификация.
:Първият скутер е разработен през 1902 г. от французина Жорж Готие (Georges Gauthier). Произведен е през 1914 г. Тази схема на изграждане на превозно средство с две колела е наложена с промишленото производство на едноцилиндровия скутер с двигател 123 cm<sup>3</sup>, конструиран от Granville Bradshaw през 1919 г. и произвеждан от ABC Motors Ltd (All Britisch (Engine) Company). <ref>[https://web.archive.org/web/20150211005326/http://www.radioriders.net/2015/01/05/un-poco-de-historia (es) Малко история]</ref>▼
▲* '''моторолери''' (скутери) – това са специални видове мотоциклети, които се управляват без да има пряк физически контакт на краката и колената на моториста с резервоара за гориво или други елементи от конструкцията на моторолера. Характерната позиция при управлението се дължи на конструкцията на рамата, различна от триъгълната рама велосипеден тип при мотоциклетите. Моторолерите имат характерна площадка за краката и преден защитен щит за моториста, което променя положението на тялото при езда и е различно от това при управление на класически мотоциклет. Двигателят е разположен под седалката в обща конструкция с трансмисията и ходовата част, и с използването на вариатор за безредукторна промяна на скоростта на движение. Всичко това е покрито с обтекаема защита.
 
▲:Първият скутер е разработен през 1902 г. от французина Жорж Готие (''Georges Gauthier''). Произведен е през 1914 г. Тази схема на изграждане на превозно средство с две колела е наложена с промишленото производство на едноцилиндровия скутер с двигател 123 cm<sup>3</sup>, конструиран от Granville Bradshaw през 1919 г. и произвеждан от ABC Motors Ltd (All Britisch (Engine) Company). <ref>[https://web.archive.org/web/20150211005326/http://www.radioriders.net/2015/01/05/un-poco-de-historia (es) Малко история]</ref>
 
=== Според кубатурата на използвания двигател ===
[[Файл:Balkan MK50-3Typ 2.JPG|мини|дясно|250px|Мотопед Балкан МК-50-3, произвеждан в завод „Балкан“ в гр. Ловеч, типичен представител на класически мотопед <ref name="MAIDS"></ref>]]
[[Файл:Pfingsttreffen Puetnitz 2018, Ribnitz-Damgarten (1X7A2511).jpg|мини|дясно|250px|Класически лек пътен мотоциклет MZ RT125, 125 cm³, произвеждан в ГДР от 1950 до 1965 г. от VEB Motorradwerke Zschopau. Базовата конструкция е от предивоеннияпредвоенния мотоциклет DKW RT 125]]
Работният обем на използвания двигател с вътрешно горене и неговата мощност са много важен фактор при определяне на конструкцията, приложението на мотоциклетите съобразно целите и в съответствие с определени експлоатационни условия.
 
* '''[[Мотопед]]ите''' ({{lang|en|moped}}), с педали или мокик (с [[Кикстартер|кик стартер]] (крачна манивела)) имат двигател до 50 cm³. В България е получило гражданственост и се използва наименованието '''мотопед''' е получило гражданственост (чл. 14 от Допълнителни разпоредби на закона),<ref name="autogenerated1999"/> и се използва вместо използваното в други държави '''мопед'''.<ref name="balkan"/>
* '''Леките мотоциклети''' ({{lang|en|lightweight}}) имат обем на двигателя от 50 до 100 cm³. Това е прието и описано в българската литература за мотоциклети.<ref name="balkan"/> В енциклопедията за мотоциклети, издадена във Великобритания през 2000 г., мотоциклетите с кубатура на двигателя до 250 cm³ се отнасят към групата на леките мотоциклети.<ref name="autogenerated2000"/>
* '''Средни''' – от 250 до 700 cm³.
* '''Тежки''' – от 700 до 1300 cm³ или повече.
* '''Тежки мотоциклети със специално предназначение'''. Обикновено това са соло мотоциклети или такива съоръжени с кош и трето колело, което е със или без задвижване от мотоциклетния двигател. Обемът на двигателите е от 700 до 1000 cm³. Характерното за тези мотоциклети не са ускоренията или пригодноста им за пътуване с високата скорост, а удобството при продължителна езда и възможностите за транспортиране на допълнително оборудване. Предназначени са за използване по всякакви терени за военни нужди или притежават специализирано оборудване използвано за нуждите на полицията. Поради качествата си да се управляват по вякакъввсякакъв терен, намират приложение при провеждане на спасителни операции. Без специални приспособления на мотоциклета и коша, тези мотоциклети са достъпни и за граждани и се използват за туризъм или друго гражданско приложение. Тяхната универсалност се определя точно от възможността за ползването им по всякакви терени и превозването на трима човека с по-голямо количество багаж.
 
=== Според теглото на мотоциклета ===
Line 97 ⟶ 99:
[[Файл:Goldwing1800Japan.jpg|мини|250px| Honda Gold Wing GL1800 – типичен представител на туристически мотоциклет <ref name="MAIDS" />]]
[[Файл:2007-Classic.jpg|мини|250px|Туристически мотоциклет Triumph Rocket III Classic, 2007 г.]]
[[File:FJR1300A.jpg|мини|250px| Спортно-туристически мотоциклет ЯмахаYamaha FJR1300A]]
[[Файл:Ducati ST4s 2002.jpg|мини |250px|Ducati ST4s, модел 2002 г. – типичен представител на спортно-туристически мотоциклет<ref name="MAIDS" />]]
[[Файл:Paris - Salon de la moto 2011 - Ducati - Diavel AMG - 001.jpg|мини|250px| Ducati – Diavel AMG – 001 мощен круизер]]
[[Файл:Suzuki GZ 250 Marauder.jpg|мини|250px|Suzuki GZ 250 Marauder – типичен представител на круизер мотоциклетите<ref name="MAIDS" />]]
[[Файл:BMW R75 museum left.jpg|мини|250px|Военен тежък мотоциклет BMW R75, музеен експонат]]
Мотоциклетите, предназначени да се ползват по републиканската пътната мрежа на републиката, се обозначават от ЗДП като пътни моторни превозни средства и са популярни с наименованието ''пътни мотоциклети'' или ''шосейни мотоциклети''.<ref>[http://lex.bg/en/laws/ldoc/2134649345 Чл. 10 и 11 от Допълнителни разпоредби на Закон за движението по пътищата, обнародван в ДВ, бр. 20 от 5 март 1999 г. с последващи промени]</ref> Характерното за този тип мотоциклети е, че конструктивно са пригодени за пътуване по републиканската шосейна мрежа, пътната мрежа в населените места или по специални трасета, изградени или определени като част от градската инфраструктура. Преди всичко това са класически мотоциклети, при които тялото на мотоциклетиста при езда е изправено и не е напрегнато, ръцете са отпуснати върху кормилото и няма натоварване върху тях от тялото при управление на машината. Към тази група може да се причислят и тежките мотоциклети с кош, независимо от кубатурата на двигателя и наличието или отсъствието на задвижване на страничното трето колело. Групата пътни мотоциклети включва такива, създадени в различен стил и с различни възможности на двигателя, комфорт на пътуване, но и в много широк ценови клас.<ref>[https://www.jazt.com/v2/choisir-sa-nouvelle-moto-la-routiere '''(fr)''' Съвет за купуване на пътен мотоциклет /Conseil d'achat moto routière : laquelle acheter ?/]</ref> Няма единно мнение за съдържанието на подтиповете мотоциклети в категорията при тази класификация. Например американското ''Bureau of Transportation Statistics'' включва към тази група и велосипедите с педали и малък електрически мотор или двигател с вътрешно горене.<ref name="bts"></ref> В доклада на MAIDS (Motorcycle Accidents In Depth Study report) са групирани подтипове на пътните мотоциклети според използването им и е създадена класификация с конкретно показани типични представители, с техните характерни конструктивни особености и начина на ползването им.<ref name="MAIDS">The [[MAIDS report]], using the [[Organisation for Economic Co-operation and Development|OECD]] Road Transport Research Programme methodology, uses the following nine classifications for motorcycles, mopeds, and scooters, providing one illustration of each:
* Conventional street ''example: [[Triumph Bonneville T100]]''
* Sport ''example: [[Triumph Daytona 955i]]''
Line 113 ⟶ 115:
* Enduro ''example: [[KTM|KTM 950 Adventure S]]''</ref>
 
* '''МотопедиМотопедите''' ({{lang|en|moped}}), със своята конструкция, размери и маломощен двигател (50 cm³) са пътни мотоциклети, предназначени за ползване предимно в населени места или на къси разстояния по пътната мрежа с настилка с конструктивна максимална скорост до 45 km/h.<ref>[http://lex.bg/en/laws/ldoc/2134649345 Чл. 14 от Допълнителни разпоредби на Закон за движението по пътищата, обнародван в ДВ, бр. 20 от 5 март 1999 г. с последващи промени]</ref> Мотопедът е неподходящ за управление по високоскоростни пътни платна. В историческото си развитие запалването на двигателя с педали е премахнато и за първоначално задвижване се използва манивела мотоциклетен тип – [[кикстартер]]. Въпреки че с това техническо решение този вид мотоциклети се наименуват '''„мокик“''', в България независимо от внедрената техническата промяна, се запазва наименованието мотопед (от '''МОТО'''циклет и '''ПЕД'''али).<ref>Кънчев, инж. Кънчо И., и др., Мотопеди и мотоциклети „Балкан“, Държавно издателство „Техника“, София, 1975, с. 3 – 4 629.113 /023/</ref> В повечето от съвременните мотопеди вече се използва електрически стартер.
 
Произвежданият в България мотопед Балкан с двигател 50 cm³ е класически пример за представител на този клас моторни превозни средства.<ref name="MAIDS" />
 
* '''Градските класически мотоциклети''' с кубатура на двигателя по-голяма от 50 до 250 cm³, са поставяни в някои класификации според работния обем на двигателя в категорията '''леки мотоциклети'''. Те са удобни за ежедневна експлоатация при градските условия за движение със скорост от 60 до 90 km/h, имат проста конструкция, окачването на ходовата част предоставя достатъчен комфорт при пътуването с проектната скорост, малък разход на гориво и ниска покупна цена. Това са мотоциклети проектирани като практичен транспорт и поради това са произведени по традиционна класическа схема.<ref name = "gov" /> Не случайно това са най-разпространеният тип мотоциклет в света (особено в [[Индия]] и [[Китай]]). Мотоциклетите от тази класическа универсална група не са съоръжени с аеродинамични обтекатели или защитни капаци. Те са типични представители на мотоциклетния стил '''„нейкед“„нейкид“''' ({{lang|en|naked – гол, необорудван}})<ref name = "vid" /> точно поради липсата на допълнителни обтекатели, преден прозрачен ветрови щит или декоративни капаци, позволяващи по-високи скорости, но и увеличаващи цената на превозното средство. Към тази масова потребителска категория в САЩ се включват и мотоциклетите с традиционна класическа конструкция и употреба, но притежаващи значително по-различни технически параметри – двигател с работен обем от 125 до 1800 cm³ и тегло от 100 до 600 kg.<ref name="bts" />
 
Типичен представител на класическите леки мотоциклети е DKW RT 125, произвеждан в Германия, а след [[Втора световна война|Втората световна война]] – и в [[ГДР]], мотоциклет приет като мотоциклет с класическа базова конструкция и произвеждан в няколко завода на [[СССР]] под различни модификации, както и базова конструкция за някои азиатски производители на мотоциклети.
 
* '''Туристическите мотоциклети''' ({{lang|en|Touring Motorcycles}})<ref name = "vid" /> са подтип на пътните мотоциклети, които използват мощни двигатели с два или повече цилиндри и може да се управляват както по пътища с добро покритие, така и извън тях по добри земни пътища без настилка. Типичните туристически мотоциклети разполагат с допълнително създадени условия за транспорт на багаж в твърди багажници, подобни на големи кутии, разположени в зоната на задното колело и зад седалката на пътника. Окачването е проектирано така, че да създаде комфорт при продължително пътуване на двама човека. Тази категория мотоциклети с добри възможности за транспортиране на багаж, мощен двигател, комфортно пътуване със защита от вятъра, със стерео система за озвучаване, спадат към групата тежки мотоциклети с обем на двигателя 1600 – 1800 cm³ и тегло от 400 до 475 kg.<ref name = "gov">[https://one.nhtsa.gov/people/injury/pedbimot/motorcycle/00-NHT-212-motorcycle/motorcycle39-41.html '''(en)''' Мотоциклети, типове, характеристики, MSF (Motorcycle Safety Fondation)] </ref><ref name="bts">[https://www.bts.gov/archive/publications/special_reports_and_issue_briefs/special_report/2009_05_14/box_a '''(en)''' Motorcycle Trends in the United States ]</ref> Тези мотоциклети са получили комично име отзаради багажниците си тип сандък или дисаги и са наричани {{lang|en|Dresser Tourers}}.
 
Пример за такъв типичен представител на този клас е мотоциклет Honda Gold Wing GL1800.<ref name="MAIDS" />
 
:Подобни са и '''спортно-туристическите мотоциклети''' ({{lang|en|Sport Tourers}}) с възможности за спортна езда, но и с възможностите за продължително пътуване на дълги разстояния при комфорта на туристическия мотоциклет. ОбикнованоОбикновено са предназначени за един мотоциклетист и с по-малки възможности за транспортиране на багаж. Този тип мотоциклети, въпреки конструктивните особености за ползване, е проектиран по-скоро за продължителна езда с повече комфорт при управлението, отколкото за постигане на високи скорости. И това е съществената разлика с типичните спортни модели мотоциклети.<ref>[https://books.google.bg/books?id=NMokiWY6E00C&pg=PA10&redir_esc=y&hl=bg#v=onepage&q&f=false '''(en)''' Пътни мотоциклети / Stermer Streetbikes, Everything You Need to Know, MotorBooks/MBI Publishing Company, 2006 isbn= 978-0-7603-2362-5]</ref> При мотоциклетите от този тип е увеличена вместимостта на резервоара, има регулируемо предно ветрово стъкло за защита на мотоциклетиста. Разполага с по-мощен алтернатор за захранване на допълнително поставени светлини за повишена безопасност или други екстри за продължителното пътуване – например подгряване на ръкохватките на кормилото. Позицията на мотоциклетиста е по-изправена и по-спокойна, отколкото при спортните мотоциклети, което позволява продължителна езда без физическа умора.<ref>[https://www.theridingobsession.com/about/sport-touring-motorcycle-history '''(en)''' История на спортно-туристическите мотоциклети]</ref> Двигателите са с обем от 1100 до 1800 cm³ и теглото на мотоциклетите е от 220 до 350 kg.<ref name = "gov" />
 
Типичен представител е спортно-туристически мотоциклет Ducati ST4s.<ref name="MAIDS" />
Line 241 ⟶ 243:
:* отдавана висока мощност и висока скорост на движение с еднократно зареждане при малка продължителност на „ездата“;
:* голяма продължителност на „ездата“ с еднократно зареждане при приемлива средна скорост на движение.
:Вече е достигнато с едно зареждане пропътуване на 185 мили (приблизително 296 километраkm) с батерия 15,3 kWh при средна скорост на пътуване 65 мили в час. Макар с прототипи да е достигната скорост 145 мили в час, електрическите мотоциклети и скутери все още може да се ползват предимно като пътни превозни средства в градски условия.<ref>{{cite web |url=http://www.solomotoparts.com/blog/?p=3050957472978646094 |title= '''(en)''' Electric Motorcycles |publisher=Solo Moto |accessdate=May 15, 2016 }}</ref>
 
<gallery class="center">
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Мотоциклет“.