Фердинанд I Български: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 57:
Фердинанд е син на австрийския генерал принц [[Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота]] ([[1818]] – [[1881]] г.) и на принцеса [[Клементина Бурбон-Орлеанска]] ([[1817]] – [[1907]] г.), дъщеря на последния френски крал [[Луи-Филип]]. Той поставя началото на [[Сакс-Кобург и Гота-Кохари]], младши клон на Сакс-Кобург-Готите, който включва в името си това на съпругата му, наследничка на много богатата унгарска аристократична фамилия [[Кохари]], която притежава земите и замъците Чабрад и Ситно в днешна [[Словакия]], както и много други. Семейните имоти били допълнени от богатата френска зестра на принцеса Клементина. Младият принц Фердинанд прекарва детството си при своите родители във Виена, където баща му е на австрийска военна служба. Често пътуват из Европа – в Швейцария (1864 г.), Англия (1865 г.), Италия (1866 г.), Дания и Швеция (1871 г.), и Франция (1871 – 1872 г.), Османската империя с Цариград (1870 г.), Белгия (1875 г.) и др. Във Виена посещава гимназията „Терезианум“ и училището за кадети, след което достига до лейтенант в Единайсети полк на Австрийските хусари, и старши-лейтенант на Honvéd-хусарите в унгарската конница на [[1 ноември]] [[1886]] г., чин който запазва до избирането му за български княз. Заедно с брат си принц Август през май – август [[1879]] г. пътуват до джунглата на Амазония в [[Бразилия]]. Резултатите от ботаническите им наблюдения са издадени във Виена под заглавие ''Itinera Principum S. Coburgi'' (1883 – 1888 г.) в 3 тома. На 26 март 1896 г. е награден с османски орден „Имтияз“ с брилянти.<ref>{{cite book | last = Куманов | first = Милен | title = Българо-турски военни отношения през Първата Световна война (1914 – 1918) – сборник от документи | publisher = Гутенберг | location = София | year = 2015 | edition = 2 | url = http://archives.bg/wars/books/f/Balgaro_turski_otnosheniya.pdf | isbn = 978-619-176-034-3 | page = 516}}</ref>
 
На 31 май 1902 г. на княз Фердинанд е поверено шефството на руския имперски 54<sup>-ти</sup> пехотен полк, откогато носи наименованието ''54<sup>-т9ити</sup> пехотен мински на Негово Кралско Височество Княза на Българите Фердинанд полк'', а от 11 април 1909 г. ''на Негово Величество Царя на Българите Фердинанд полк''.
 
Българската историография разглежда цар Фердинанд като противоречива личност. От една страна, изтъкват се заслугите му за утвърждаването и издигането на [[Трета българска държава|Третата българска държава]], както и за нейната [[Обявяване на независимостта на България|независимост]]. От друга страна Фердинанд носи трудно оспорима вина за катастрофалното по своите последици участие на България в [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]] и [[Първа световна война|Първата световна война]], които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки териториални и финансови загуби.