Разлика между версии на „Пламен Петров (изкуствовед)“

редакция без резюме
(→‎Биография: източник)
 
== Биография ==
Пламен Петров е роден на 6 август 1983 г. във [[Велико Търново]].Детството му преминава в с. [[Присово]]. През 2010 г. е приет в специалност „Изкуствознание“ при [[НХА]], където прави и първите си научни открития и публикации.<ref>''Илиева, Татяна''. Нови изследвания, посветени на 130-ата годишнина от смъртта на йеромонах Неофит Рилски. – Език и литература, 2014, № 1 – 2, с. 98.</ref> Година по-късно е назначен като уредник при СГХГ. Продължава своята публицистична дейност като между 2009 и 2011 е сред редовните автори на списание [[Еуропео]]. През годините публикува свои текстове в списания Abitare, Ego във вестници „[[24 часа (вестник)|24 часа]]“, „[[Култура (вестник)|Култура]]“, и др. От 2014 до 2018 г. е редактор в списание „A-specto“, където публикува и десетки текстове за история и изкуство.<ref>[https://infacto.bg/issues/ Списание A-specto, сайт]</ref> След като се дипломира в НХА продължава образованието си в магистърска програма „Старобългаристика“ при [[СУ „Св. Климент Охридски“]], където продължава да се занимава активноотново със средновековно изкуство. Дипломира се с пълно отличие.<ref>[https://slav.uni-sofia.bg/2018-07-03-12-15-55/59-programs/starobulg/872-mag-starobul Магистри по Старобългаристика]</ref> Паралелно с обучението си в Софийски университет учи и в магистърска програма „Сравнително изкуствознание“ при [[Нов български университет]]. От 2016 г. е зачислен като докторант при Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ с ръководител проф. д-р [[Евгения Калинова]] и е отчислен през 2019 г.<ref>[http://www.phdgate.net/doctor.php?doctor=11621]</ref> Темата по която работи е власт и изкуство в България през 70-те години на ХХ в.<ref>[https://www.segabg.com/category-observer/izkustvoto-ni-e-chuzhdenec-sobstvenata-si-durzhava ''Димова, Милена''. Изкуството ни е чужденец в собствената си държава. – в-к Сега, 20 юли 2019 г.]</ref>
Пламен Петров е роден на 6 август 1983 г. във [[Велико Търново]].Детството му преминава в с. [[Присово]]. Средното си образование получава през 2001 г. в родния си град в [[Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Ангел Попов“|ПГСА „Ангел Попов“]], специалност „Строителство и архитектура“ През ученическите си години създава самодейната театрална трупа „Театър на приказките“, с която осъществява десетки театрални спектакли на сцените на НЧ „Васил Левски“ (Присово), [[Народно читалище „Надежда – 1869“|НЧ „Надежда–1869“]] (Велико Търново), [[Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“|МДТ „Константин Кисимов“]] (Велико Търново).<ref>''Димитрова, Златина''. Търновски театрал с 38 постановка, в-к Янтра днес, 25 септември 2001 г.</ref> След дипломирането си е приет като студент в специалност „Строителство на сгради и съоръжение“ в [[УАСГ]]. Междувременно оргиназира и първата си самостоятелна изложба в галерия [[„Кръг +“]] при Националната художествена академия в София, в която той показва над 20 живописни творби, по-голямата част от които монохромни.<ref>''Димитрова, Златина''. Пламен Петров с първа самостоятелна изложба в София, в-к Янтра днес, Велико Търново, 7 септември 2002 г.</ref> Година преди да приключи образованието си в УАСГ (2007) започва работа като репортер във вестник [[Демокрация (вестник)|„Демокрация днес“]]. Там публикува редица критически текстове за театрални спектакли и множество интервюта. Сред тях с [[Юрий Дачев]], [[Стоянка Мутафова]], [[Иво Димчев]], [[Белослава]], [[Снежина Петрова]], [[Касиел Ноа Ашер]], [[Койна Русева]], [[Златина Тодева]] и др.<ref>в-к Демокрация днес, 2006 – 2008, част от интервютата са публикувани на [https://pvpetrov.wordpress.com/2008/01/04/23/ блога на Пламен Петров].</ref>
 
През 2010 г. е приет в специалност „Изкуствознание“ при [[НХА]], където прави и първите си научни открития и публикации.<ref>''Илиева, Татяна''. Нови изследвания, посветени на 130-ата годишнина от смъртта на йеромонах Неофит Рилски. – Език и литература, 2014, № 1 – 2, с. 98.</ref> Година по-късно е назначен като уредник при СГХГ. Продължава своята публицистична дейност като между 2009 и 2011 е сред редовните автори на списание [[Еуропео]]. През годините публикува свои текстове в списания Abitare, Ego във вестници „[[24 часа (вестник)|24 часа]]“, „[[Култура (вестник)|Култура]]“, и др. От 2014 до 2018 г. е редактор в списание „A-specto“, където публикува и десетки текстове за история и изкуство.<ref>[https://infacto.bg/issues/ Списание A-specto, сайт]</ref> След като се дипломира в НХА продължава образованието си в магистърска програма „Старобългаристика“ при [[СУ „Св. Климент Охридски“]], където продължава да се занимава активно със средновековно изкуство. Дипломира се с пълно отличие.<ref>[https://slav.uni-sofia.bg/2018-07-03-12-15-55/59-programs/starobulg/872-mag-starobul Магистри по Старобългаристика]</ref> Паралелно с обучението си в Софийски университет учи и в магистърска програма „Сравнително изкуствознание“ при [[Нов български университет]]. От 2016 г. е зачислен като докторант при Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ с ръководител проф. д-р [[Евгения Калинова]] и е отчислен през 2019 г.<ref>[http://www.phdgate.net/doctor.php?doctor=11621]</ref> Темата по която работи е власт и изкуство в България през 70-те години на ХХ в.<ref>[https://www.segabg.com/category-observer/izkustvoto-ni-e-chuzhdenec-sobstvenata-si-durzhava ''Димова, Милена''. Изкуството ни е чужденец в собствената си държава. – в-к Сега, 20 юли 2019 г.]</ref>
 
До 2019 г. е част от кураторския екип на една от най-големите художествените галерии в страната – СГХГ. В залите на тази галерия той реализира множество изследователски проекти, фокусирани около историята на българските пластични изкуства от Освобождението до 1944 г.<ref>Виж [http://www.sghg.bg/?page=sabitiq_arhiv сайта на галерията]</ref> Сред тях са „Реставрация на паметта: Не/познатите художници от една картина“ (2014)<ref>[https://www.bnr.bg/post/100436577/restavracia-na-pametta-pokazvat-poznati-i-nepoznati-hudojnici Реставрация на паметта показва познати и непознати художници, БНР, 10 юли 2014 г. (2014)]</ref>, „Свободният избор. Първите жени художнички“ (2015)<ref>[https://www.capital.bg/light/neshta/2015/07/03/2565671_pravo_na_svoboden_izbor/ Право на свободен избор, Капитал, 3 юли 2015 г.]</ref>, „Голото мъжко тяло 1856 – 1944“ (2017)<ref>[http://news.bnt.bg/bg/a/goloto-mzhko-tyalo-v-izlozhba Голото мъжко тяло в изложба, БНТ, 25 февруари 2017 г.]</ref>, „Елиезер Алшех и „естетиката на безобразието“ (2018)<ref>[http://www.kultura.bg/article/75-nostalgiya-po-kosmopolitizma ''Попов, Иван''. Носталгия по космополитизма. Култура, 19 ноември 2018 г.]</ref>.
 
== Научна работа ==
Неговите първи изследователски интереси са насочени към средновековното изкуство по българските земи. Има научни публикациипосветени на старата митрополитска църква [[Св. св. Петър и Павел (Велико Търново)|„Св. Първоапостоли Петър и Павел“]].<ref>[https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=255065 ''Петров, Пламен''. Типология на капителите в митрополитския храм „Св. първоапостоли Петър и Павел“ при Велико Търново. – Изкуствоведски четения, 2013, № 8, 101 – 116.] Виж и: [https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=73030 ''Петров, Пламен''. За реставрацията на старата митрополитска църква „Св. Първоапостоли Петър и Павел“ във Велико Търново (1913 – 1981). – Проблеми на изкуството, 2013, № 3, 34 – 43.]</ref> във Велико Търново. Заедно с [[Янко Маринов (музикант)|Янко Маринов]] работи по темата за връзката на музиката с образа във Византийския свят.<ref>''Маринов, Янко и Пламен Петров''. Образ и музика. Невмена нотация в стенописи от църквата „Рождество Христово“ в с. Арбанаси. В: AB ORIENTE LUX – Музика на православния Изток. София, 2018, 70 – 96.</ref> В магистратурата си при [[СУ „Св. Климент Охридски“]] той продължава да се занимава активно с изследване на средновековното културно наследство, а магистърската теза, която защитава, е посветена на връзката между образа и текста в цикъла „[[Вселенски събори]]“ в църквата „Св. първоапостоли Петър и Павел“ (Велико Търново).<ref>[https://slav.uni-sofia.bg/2018-07-03-12-15-55/59-programs/starobulg/872-mag-starobul Магистри по Старобългаристика]</ref>
 
Междувременно работи изследователски и в полето на светското изкуството в страната от средата на ХІХ век до 1944 г. Изследва житейския и творчески път на [[Сирак Скитник]]<ref>''Петров, Пламен и Красимир Илиев''. Сирак Скитник. 130 години от рождението. София, 2014.</ref>, присъствието на художниците в историята на Народен театър „Иван Вазов“, първата обща художествена изложба в държавата ни от 1892 г. и др. Въвежда данни за слабо познати преди това имена на художници като [[Яким Банчев]]<ref>[http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/23018 ''Петров, Пламен''. Казусът Яким Банчев. – Култура, 30 януари 2015 г.]</ref>,[[Захари Желев]], [[Георги Гюлмезов]]<ref>[https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=51566 ''Петров, Пламен и Рамона Димова''. Първите учители по художество на Панайот Тодоров и неговото богословско образование. – Проблеми на изкуството, 2014, № 1, 22 – 29.]</ref>, [[Георги Канела]] и др.
 
Сред публикациите му са тези посветени на [[Сирак Скитник]], [[Димитър Добрович]]<ref>''Петров, Пламен и колектив''. Димитър Добрович 1816 – 1905. София, 2017.</ref>, [[Елиезер Алшех]]<ref>''Петров, Пламен и колектив''. Елиезер Алшех и „естетиката на безобразието“. София, 2018.</ref>, Дружество на южнобългарските художници<ref>''Петров, Пламен и колектив''. [[Дружетво на южнобългарските художници]]. София, 2019.</ref>, Художественият отдел при Първото българско промишлено-земеделско изложение от 1892 г.<ref>''Петров, Пламен''. Художественият отдел на изложението Пловдив, 1892 г. Пловдив, 2019.</ref> и др. Открива данни за историята и съдържанието на творбата на [[Асен Василиев]] „Кюстендилската художествена школа“ и намира връзка на картината с прочутата фреска на [[Рафаело]] от стаята на подписите във [[Ватикана]] – „[[Атинската школа]]“.<ref>[https://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2014/07/07/2338978_izlojba_obediniava_nepoznatite_bulgarski_hudojnici_ot/ Изложба обединява (не)познатите български художници от една картина.]</ref>
 
== Кураторска работа ==
Сам той казва: '''„''Българското изкуствознание, а и не само – хуманитаристиката изобщо, много обича да отсъжда – това е добър автор, това не е добър. Този пък среден… Преценява през някакви си свои маркери, както сигурно трябва да бъде. Но аз като човек, който работи в музейна институция, която трябва да съхранява паметта за всичко онова, което е било преди мен, и да осигурява възможност на онова, което днес е заедно с мен, да остане за онези след мен – нямам право така да оценявам. Представи си какво би станало, ако при археологически разкопки археолозите копаят, копаят, копаят и намират – „А, това е някаква пършива керамика, хвърляме я!“, не се интересуват от нея, защото търсят злато. И вадят само златото от културите, които са били преди нас. Тогава ние НИКОГА няма да можем да се приближим истински до света, бил преди нас.''“'''<ref name="">[https://kultura.bg/web/пламен-петров-и-споделеността-да-си-мл/ ''Новков, Митко''. Пламен Петров и споделеността да си млад, Портал Култура, 25 февруари 2016 г.]</ref>
 
В повечето си проекти Пламен В. Петров работи в екип с изкуствоведа и архивист [[Рамона Димова]].<ref name="">[https://kultura.bg/web/пламен-петров-и-споделеността-да-си-мл/ ''Новков, Митко''. Пламен Петров и споделеността да си млад, Портал Култура, 25 февруари 2016 г.]</ref>
 
<gallery>
GMT2017.jpg|Голото мъжко тяло (2017)
DUBH20193.tif|Дружество на южнобългарските художници (2019) – фотограф Ц. Игнатовски
EAEB20181.jpg|Елиезер Алшех и „естетиката на безобразието“ (2018)
ЕAEB20182.jpg|Елиезер Алшех и „естетиката на безобразието“ (2018)
EAEB20185.jpg|Елиезер Алшех и „естетиката на безобразието“ (2018)
NOST2016.jpg|Немият образ, слепият текст (2016) – фотограф Ц. Игнатовски
</gallery>
 
== Критика ==
== Източници ==
<references />
17

редакции