Разлика между версии на „Пламен Петров (изкуствовед)“

редакция без резюме
Етикет: премахнати източници/бележки
 
== Биография ==
Пламен Петров е роден на 6 август 1983 г. във [[Велико Търново]].Детството му преминава в с. [[Присово]]. През 2010 г. е приет в специалност „Изкуствознание“ при [[НХА]], където прави и първите си научни открития и публикации.<ref>''Илиева, Татяна''. Нови изследвания, посветени на 130-ата годишнина от смъртта на йеромонах Неофит Рилски. – Език и литература, 2014, № 1 – 2, с. 98.</ref> Година по-късно е назначен като уредник при СГХГ. Продължава своята публицистична дейност като междуМежду 2009 и 2011 е сред редовните автори на списание [[Еуропео]]. През годините публикува свои текстове в списания Abitare, Ego във вестници „[[24 часа (вестник)|24 часа]]“, „[[Култура (вестник)|Култура]]“, и др. От 2014 до 2018 г. е редактор в списание „A-specto“, където публикува и десетки текстове за история и изкуство.<ref>[https://infacto.bg/issues/ Списание A-specto, сайт]</ref> След като се дипломира в НХА продължава образованието си в магистърска програма „Старобългаристика“ при [[СУ „Св. Климент Охридски“]], където се занимава отново със средновековно изкуство. Дипломира се с пълно отличие.<ref>[https://slav.uni-sofia.bg/2018-07-03-12-15-55/59-programs/starobulg/872-mag-starobul Магистри по Старобългаристика]</ref> Паралелно с обучението си в Софийски университет учи и в магистърска програма „Сравнително изкуствознание“ при [[Нов български университет]]. От 2016 г. е зачислен като докторант при Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ с ръководител проф. д-р [[Евгения Калинова]] и е отчислен с право на защита през 2019 г.<ref>[http://www.phdgate.net/doctor.php?doctor=11621]</ref> Темата по която работи е власт и изкуство в България през 70-те години на ХХ в.<ref>[https://www.segabg.com/category-observer/izkustvoto-ni-e-chuzhdenec-sobstvenata-si-durzhava ''Димова, Милена''. Изкуството ни е чужденец в собствената си държава. – в-к Сега, 20 юли 2019 г.]</ref>
 
До 2019 г. е част от кураторския екип на една от най-големите художествените галерии в страната – СГХГ. В залите на тази галерия той реализира множество изследователски проекти, фокусирани около историята на българските пластични изкуства от Освобождението до 1944 г.<ref>Виж [http://www.sghg.bg/?page=sabitiq_arhiv сайта на галерията]</ref> Сред тях са „Реставрация на паметта: Не/познатите художници от една картина“ (2014)<ref>[https://www.bnr.bg/post/100436577/restavracia-na-pametta-pokazvat-poznati-i-nepoznati-hudojnici Реставрация на паметта показва познати и непознати художници, БНР, 10 юли 2014 г. (2014)]</ref>, „Свободният избор. Първите жени художнички“ (2015)<ref>[https://www.capital.bg/light/neshta/2015/07/03/2565671_pravo_na_svoboden_izbor/ Право на свободен избор, Капитал, 3 юли 2015 г.]</ref>, „Голото мъжко тяло 1856 – 1944“ (2017)<ref>[http://news.bnt.bg/bg/a/goloto-mzhko-tyalo-v-izlozhba Голото мъжко тяло в изложба, БНТ, 25 февруари 2017 г.]</ref>, „Елиезер Алшех и „естетиката на безобразието“ (2018)<ref>[http://www.kultura.bg/article/75-nostalgiya-po-kosmopolitizma ''Попов, Иван''. Носталгия по космополитизма. Култура, 19 ноември 2018 г.]</ref>.
 
== Източници ==
17

редакции