Големи числа: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал
Редакция без резюме
Ред 6:
Така например числото един [[милион]] има шест нули, а един [[милиард]] или както още се нарича един билион – девет нули, един [[трилион]] – 12 нули. Първата сричка от трилион идва от латинското наименование на три. Ако продължим по този метод да заместваме с латинските думи за четири, пет, шест и т.н. до девет, ще получим имената на числата до [[нонилион]] – число с 30 нули.
 
По същия начин се образуват и числата с повече нули – по вече посочения метод с използване на латинските думи за 10 и нагоре. Така получаваме името на числото с 33 нули – [[децилион]]; с 36 нули – [[ундецилион]]. Продължаваме да добавяме по 3 нули на всяко предходно число и получаваме името [[куатродецилион]] – единица с 45 нули след нея, [[куиндецилион]] – 48 нули, [[сексдецилион]] – с 51 нули, [[септемдецилион]] – с 54 нули, [[октодецилион]] – с 57 нули, [[новемдецилион]] – с 60 нули и [[вигинтилион]] – с 63 нулизинколион тоест 10 на 80 степен и преди [[гугол]] и [[гуголплекс]] – сонтилионемун – 10 на 90 степен. Tова число е измислено от Ричард сонтимелСонтимел, който е искал да създаде най-голямото число в света. В света съществува и число 10 пъти по голямо от числото на Греъм. Това число се нарича флексалион.
 
Можем да продължим по същия начин, използвайки и следващите латински думи, докато стигнем числото със 100 нули. То е наречено [[гугол]] (просто измислена дума, от него впоследствие е взаимствано и името на търсачката Google). Това число е толкова голямо, че е повече от броя на всички атоми във видимата ни вселена. Друго голямо число е [[гуголплекс]], това е 10 на степен 10<sup>100</sup>. Гуголплекс има толкова много нули, че цялата видима вселена няма да стигне само да го напишем, дори ако можехме да поберем по една нула във всеки атом. Едно от най-големите числа, използвано до момента в математическо доказателство е [[Число на Греъм|числото на Греъм]]. То е много по-голямо от гуголплекс. Открито е през 70-те години от математикът и бивш цирков артист – Рон Греъм. Отнася се до бихроматични хиперкубове и не може да бъде изразено без специална бройна система.