Нестор Киршнер: Разлика между версии

Киршнер, който през 2010 г. два пъти е опериран от [[Кръвообращение|сърдечно съдови проблеми]], умира в дома си в [[Ел Калафате]] на 27 октомври 2010 г. вследствие на [[Инфаркт на миокарда|сърдечен удар]]<ref>[https://news.bg/world/pochina-bivshiyat-prezident-na-arzhentina.html news.bg]</ref>. На погребението освен няколкостотин хиляди аржентинци, присъстват и лидерите на осем южноамерикански държави.

Роден е в [[Рио Галегос]] на [[25]] [[февруари]] [[1950]] г. Баща му е от швейцарски произход, а майка му от смесен чилийско-хърватски. Висшето си образование получава в Национален университет Ла Плата, където се дипломира като юрист. Тук среща и съпругата си Кристина, за която впоследствие се оженва.

Нестабилната политическа обстановка в столицата го кара да се върне в родния си град и заедно със своята съпруга, също юрист, да основе успешна адвокатска кантора. След падането на военната дикататурадиктатура и установяването на демокрация в страната през [[1983]] г., започва активно да участва в политическия живот. Към 1986 г. успява да събере достатъчно политическа подкрепа, за да се кандидатира за кмет на Рио Галегос и да спечели. Мандадът му (1987 – 1991) е достатъчно успешен, за да бъде издигнат за кандидат на изборите за Губернатор на провинция [[Санта Крус (провинция в Аржентина)|Санта Крус]] през [[1991]] г. и да спечели с 61%. Остава на поста до [[2003]], когато печели прзиденстскитепрзидентските избори в Аржентина срещу [[Карлос Менем]].

Киршнер поема страната в разгара на сериозна икономическа криза, с огромен външен дълг от 178 $ милиарда и задушаваща корупция на всички нива. Скоро след встъпването си в длъжност Киршнер прави сериозни промени във Върховния Съд, като сменя почти всички стари консервативни членове с нови (включително и жена, изявен атеист). Сменя и голяма част от висшите военни, чиято репутация е била опетнена от [[Мръсна война (Аржентина)|Мръсната война]]. Отменена е и амнистията за военни извършили престъпления през периода на военната дикататурадиктатура.

Още в първата си година като президент успява да разсрочи и преструктурапреструктурира голяма част то въшниявъншния дълг на страната и да осигури глътка въздух за икономиката. Става първият аржентински президент, поканен да удари първия звънец на [[Нюйоркска фондова борса|Нюйоркската фондова борса]].

През 2007 г. обявява че няма да се кандидатира за втори мандат, въпреки че има подкрепата на над 60% от избирателите, според социологическите проучвания. Вместо това той подкрепя кандидатурата на жена си [[Кристина Фернандес де Киршнер]] и се съсредоточава върху създаването на собствена политическа партия.