Текстилна промишленост: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: премахнат вероятен вандализъм на Специални:Приноси/89.25.40.49 |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
[[Файл:Textile-factory-Sliven.jpg|мини|Текстилната фабрика на [[Добри Желязков]] в [[Сливен]].]]
'''Текстилна промишленост''' е отрасъл на [[лека промишленост|леката промишленост]], при който чрез преработка на растителни, изкуствени и синтетични текстилни влакна се произвеждат [[прежда]], [[нишка (текстил)|нишки]] и [[плат]]ове.▼
[[Файл:Ignacy Płażewski, Prządki przy pracy, I-4717-4.jpg|мини|Работнички в текстилен завод в [[Полша]], 1950-те години.]]
[[Файл:Photo by Mona Mijthab, July 2011 (6349812257).jpg|мини|Жени, работещи в текстилна фабрика в [[Дака]], [[Бангладеш]].]]
▲'''Текстилна промишленост''' е отрасъл на [[лека промишленост|леката промишленост]], при който чрез преработка на растителни, изкуствени и синтетични текстилни влакна се произвеждат [[прежда]], [[нишка (текстил)|нишки]] и [[плат]]ове. Суровината може да е както с естествен произход, така и със изкуствен (продукт на [[химическата промишленост]]).
В началото на 21 век на пазара на [[текстил]] и [[Облекло|облеĸло]] преобладават азиатсĸите страни – на този регион принадлежат около 45% от световния износ на теĸстил и облекло<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://money.bg/archive/eksportniyat-potentsial-na-balgarskata-tekstilna-industriya-ostava-visok.html | заглавие=Експортният потенциал на българската текстилна индустрия остава висок |достъп_дата = 26 март 2018|фамилно_име= Гигова |първо_име= Емилия|дата=3 ноември 2006 г. |труд= |издател= |цитат= |език= }}</ref>.▼
▲В началото на 21 век на пазара на [[текстил]] и [[Облекло|облеĸло]] преобладават азиатсĸите страни – на този регион принадлежат около 45% от световния износ на теĸстил и облекло.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://money.bg/archive/eksportniyat-potentsial-na-balgarskata-tekstilna-industriya-ostava-visok.html | заглавие=Експортният потенциал на българската текстилна индустрия остава висок |достъп_дата = 26 март 2018|фамилно_име= Гигова |първо_име= Емилия|дата=3 ноември 2006 г. }}</ref> Най-големите износители на текстили към 2013 г. са: [[Китай]] (274 млрд. долара), [[Индия]] (40 млрд. долара), [[Италия]] (36 млрд. долара), [[Германия]] (35 млрд. долара), [[Бангладеш]] (28 млрд. долара) и [[Пакистан]] (27 млрд. долара).<ref>{{cite web|
Памукът е най-важното естествено влакно в света. През 2007 г. световният добив на памук възлиза на 25 милиона тона от 35 милиона хектара в повече от 50 страни. В България, памукотекстилната промишленост представлява 50% от текстилната продукция на страната.
== Промишлен процес ==
=== Естествени влакна ===
Естествените влакна се набавят или от животни (овце, кози, зайци, [[Копринена буба|копринени буби]]), или от минерали ([[азбест]]), или от растения ([[памук]], [[Културен лен|лен]], [[сизал]]). Растителните влакна могат да се извличат от семената (памук), стеблото (лен, [[Юта (растение)|юта]]) или листата (сизал).<ref name="Collier 1970 5">{{cite book |last=Collier |first= Ann M. |title=A Handbook of Textiles |publisher=Pergamon Press |year=1970 |pages=258|isbn=978-0-08-018057-1|page=5}}</ref> Без изключения, необходими са множество процеси, преди да се получи чиста суровина. С изключение на коприната, всяко от тези влакна е късо, достигащо максимум няколко сантиметра, и има груба повърхност.<ref name="Collier 1970 5"/>
=== Изкуствени влакна ===
Изкуствени влакна могат да се създадат чрез [[екструдиране]] на [[полимер]] в среда, където да се втвърди. Полимерът може да се съдържа и в разтворител, който се изпарява в специална нагревателна камера. Много от изкуствените влакна се произвеждат с голяма дължина, често достигаща километри. След това могат да се преработят в този си вид или да се нарежат и да се преработят по пътя на естествените влакна.
== История ==
До началото на XVIII век трудоемката текстилна промишленост се развива предимно чрез импровизирани начини в занаятчийници. Дълго време лидерите по производство на естествени влакна и изделия от тях са гъстонаселените райони на Изток (Персия, Китай, Египет). Текстилните продукти от тези страни дълго време са важен предмет на търговия с Европа. С изобретяването на [[Предачна машина|предачната машина]] от [[Ричард Аркрайт]] и други изобретения, производството на памучни тъкани се механизира, което стимулира началното на [[Индустриалната революция]] във [[Великобритания]]. Впоследствие се образуват и важни европейски центрове на текстилната промишленост, които работят главно с вносно оборудване.
Към края на 19 век все повече се разпространяват изкуствените влакна, сред които най-известни стават [[вискоза]]та, [[найлон]]а и [[ликра]]та. Колониалните сили, като например Великобритания, забогатяват особено, тъй като внасят ценни суровини от колониите си и произвеждат скъпа продукция. Впоследствие техният обем на производство е задминат от по-евтините азиатски производители.
Първата текстилна фабрика в България е открита през 1834 г. от [[Добри Желязков]] в [[Сливен]].
== Вижте също ==
* [[Текстилна промишленост в България]]
== Източници ==
<references />
[[Категория:Текстилна промишленост| ]]
| |||