Загоре (село): Разлика между версии

С Решение на Старозагорския окръжен народен съвет от 1 декември 1958 г. е променено АТУ на селото и то бива включено в '''Община Могила''', Старозагорска околия. С Указ 29 на Президиума на Народното събрание от 22 януари 1959 г. се премахват околиите като съставни единици на АТУ на страната, а с Указ 113 на Президиума на Народното събрание от 3 март 1959 г. селото преминава в '''Община Коларово''', окръг Старозагорски. Обратно в '''Община Могила''', окръг Старозагорски, селото бива върнато с Указ 5 на Президиума на Народното събрание от 05 яниариянуари 1963 г., докато с Указ 2295 на Държавния съвет на НРБ от 22 декември 1978 г. е включено в '''Община Стара Загора''', в която селото е включено и днес. С Указ 2704 на Държавния съвет на НРБ от 28 явгуст 1987 г. е премахнато АТ деление на страната на окръзи, при което с. Загоре, като част от Община Стара Загора е включено в новата '''Област Хасковска'''. С влизане в сила на Указ 1 на Президента на Републиката от 5 януари 1999 г. с. Загоре вече е част от Община Стара Загора, '''област Старозагорска'''. Съгласно Закон за регионалното развитие от 15 май 2008 г. актуалната АТ принадлежност на селото е: '''Република България, район „Югозападна и Южна централна България“, Южен централен район, обл. Стара Загора, общ. Стара Загора'''.

В средата на XIX век населението на територията на сегашното село е било изключително турско, земята е принадлежала на кадията (съдия, тур.) на Ески Заара (Стара Загора, тур.). Село Голямо Кадиево вероятно води началото си от поселението на ратаите, обслужвали чифлика на кадията. Името и произхода на село Оборито (Ахърито) идва от първоначално намиралите се там големи ахъри (обори, тур.), обслужвали голям местен керван-сарай (хан, странноприемница, тур.), в който отсядали много пътници между Северна и Южна България. Постепенно българите аргати в чифлика и керван-сарая се увеличили. Първоначално къщите във всяка от двете махали са били около 6-7бр. със стени от плат, измазани с глина, с покриви от слама. До началото на Освободителната войанвойна двете махали вече достигат 30 – 40 къщи. При пожар керван-сараят е изгорял. Впоследствие, през 1877 г. цялото село е изгорено до основи при настъплението на Сюлейман паша към Стара Загора, като оцеляват само един хамбар и една къща. Възстановено е от оцелелите жители и нови заселници, като стари къщи от края на 19 век няма запазени.

Основен поминък на населението е било земеделието и скотовъдството. До около1940около 1940 г. жътвата се е извършвала ръчно, а след това – със „жътварки“, теглени от волове. Тогава са закупени и ръчни веялки, произведени от фабриката на „Братя Петрови“ в с. Кирилово. Вършеело се е с дикани, направени от помаци, които са идвали всяка година за по няколко дни в селото. През 1928 г. е сформирана Кредитна кооперация „Благодат“ с дългогодишен касиер и Председател на УС – Илия Атанасов. През 1935 – 36 г. е построена мандра, функционирала до средата на 90-те години на 20 век, чиятос дългогодишен мандраждия - Желязко Тенев. Сградата сградай съществува и до днес, но вече не се експлоатира като мандра. През 1945 г. е в с. Оборито е образувано ТКЗС, към което през 1949 г. се присъединява и с. Голямо Кадиево. Дотогава среднозаможните стопани са притежавали по около 70-80дка. земя, над 70% от населението е било със земя под 30дка.

Около 1936 г. в селото са закупени първите радиоапарати. Селото е електрифицирано през1948през 1948 г., прокарана е радиоточка, функционирала до средата на 90-те г. на 20 век; има поща от 1969 г., а масово е телефонизирано от 1984 г. През годините на социализма, вкл. през първите години на 90-те г. на 20 век, в селото се е провеждал ежегоден селски събор на девети септември – с официална културно-масова част, общ овчи курбан за здраве, народна музика и масово хоро на селския мегдан.

* В селото има действащо народно'''Народно читалище наречено „Пробуда“''', развивало активна културна дейност още от началото на 30-те години на 20 век – поддържана е богата библиотека, изнасяни са самодейни театрални пиеси, рецитали, организирани са фолклорни концерти и събори, възпроизвеждани са народни обичаи и ритуали, през последните десетилетия в края на социализма два пъти седмично са провеждани кинопрожекции в салона на читалището.

* '''Основно училище „Христо Ботев“,''' с. Загоре предлага обучение от І до VІІІ клас, с общинско финансиране, с една учебна смяна – само сутрин.

* На 1 км източно в землището на селото, местност „Бостан търлъ“, се намира праисторическа селищна могила, известна на местното население като '''„Иван Желевата могила“''', при разкопките на която през 50-те години на 20 век са открити глинени съдове, кремъчни оръдия на труда, каменни сечива и др. артефакти от ранния неолит (6 хил.г.-4 хил.г. пр. Хр.) и средната бронзова епоха (2 хил.г. пр. Хр.)

Кметство, читалще.