Карл Емануил IV Савойски: Разлика между версии

'''Карл-Емануил IV Савойски''' е крал на [[Сардинско кралство|Сардиния]] и херцог на [[Савойско херцогство|Савоя]] от 1796 до 1802, когато абдикира от престола в полза на по-малкия си брат [[Виктор-Емануил I]]. По права линия Карл-Емануил IV е пра-пра-пра-правнук на английския крал [[Чарлз I]] и през 1807 г. е щял да заеме английския престол, ако век по-рано в Англия не е била извършена т.ннар. [[Славна революция|„Славна революция]]“. Въпреки това през 1807 г. Карл-Емануил IV е признат от [[якобитизъм|якобитите]] за легитимен якобитски претендент за короната на Обединеното кралство.

Карл-Емануил IV е роден на [[24 май]] [[1751]] г. в [[Торино]], като ''Карл Емануил Фердинанд Мария Савойски, принц на Пиемонт''. Той е най-възрастниятголемият син на сардинскияСардинския крал [[Виктор-Амадей III]] и на испанската инфанта [[Мария-Антония Бурбон-Испанска|Мария-Антония]]. По майчина линия Карл-Емануил IV е пра-правнук на френския крал [[Луи XIV]].

През 1775 г. Карл-Емануил се жени за сестрата на френския крал [[Луи XVI]] – Клотилд. Въпреки че бракът им е уреден по политически съображения, двамата се привързват един към друг. Опитите им да се сдобият деца обаче остават неуспешни.

Карл-Емануил се възкачва на сардинскияСардинския престол на 16 октомври 1796 г. По това време [[Сардинско кралство|кралство Сардиния]] обхваща целия остров СардиниСардиния и обширни територии в континентална Италия, в това число и областта [[Пиемонт]]. В същото време обаче Сардинското кралство се намира под фактическа френска доминация, след като няколко месеца преди това бащата на Карл-Емануил е бил принуден да подпише т.ннар Парижки„Парижки договордоговор“, който освен че предава на Френската република пиемонтскиПиемонтски земи, осигурява на Франция възможността да свободно да въвежда свои войски на територията на кралството. На 6 декември 1796 г., френскифренските войкивойски начело с генерал Бартлеми Жубер окупират [[Торино]] и принуждават Карл-Емануил да предаде на Франция всички континентални територии на кралството и да се оттегли на острова, който остава негово владение. На следващата година Карл-Емануил IV прави неуспешен опит да си възвърне земите, окупирани от французите.

На 7 май 1802 г. умира съпругата на краля. Съкрушен от смъртта ѝ, на 4 юни Карл-Емануил IV абдикира от престола в полза на брат си Виктор-Емануил I. Запазил формално кралската си титла, Карл-Емануил се установява в [[Рим]], където живее в градчето [[Фраскати]]. Там той често гостува на братовчед си Хенри-Бенедикт Стюарт, кардинал-херцог на [[Йорк]] – последнияпоследният мъжки представител на кралския род на [[Стюарти|Стюартите]]. Карл-Емануил и Хенри-Бенедикт са преки потмоци на английския крал [[Чарлз I|Чарлз I,]] с тази разлика, че Хенри-Стюарт проследява родословието си до английския крал по мъжка линия като пряк потомък на сина му – крал [[Джеймс II (Англия)|Джеймс II]], когото [[Славна революция|Славната революция]] сваля от престола през 1688 г. От другасвоя страна, Карл-Емануел IV е потомък на Чарлз I чрез дъщерята на последния – орлеанскатаОрлеанската херцогиня [[Хенриета-Анна Стюарт]]. Когато Хенри-Бенедикт умира през 1807, Карл-Емануил IV става най-възрастниявъзрастният пряк потомък на Чарлз I и като такъв е признат от [[Якобитизъм|якобитите]] за законен крал на Англия, Шотландия, Ирландия и Франция катопод името Чарлз IV. Няма обаче никакви доказателства Карл-Емануил някога да е правил публични изявления, с които да е предявявал претенции за английската корона.

През 1815 г. вече на 64 г.-годишният Карл-Емануил постъпва в ордена[[Йезуитски орден|Ордена на Йезуитите]]. Умира на [[6 октомври]] [[1819]] г. в римския [[Палацо Колона]] и е погребан в храма Сант Андреа ал Квиринал.