Едикт от Фонтенбло: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „'''Едиктът от Фонтенбло''' (на френски ''L’édit de Fontainebleau'') е издаден от Луи XIV|...“
 
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Файл:Édit de Fontainebleau. Page 1 - Archives Nationales - AE-II-887.jpg|мини|Първа страница на едикта (Национален архив на Франция, Париж)]]
'''Едиктът от Фонтенбло''' (на [[Френски език|френски]] ''L’édit de Fontainebleau'') е издаден от [[Луи XIV|Луи ХІV]] на 18 октомври 1685 г. и слага край на действието на по-ранния [[Нантски едикт]]. Нантският едикт дава право на [[Хугеноти|хугенотите]] (френските [[Протестантство|протестанти]]) да практикуват свободно вярата си без преследване от държавата. Едиктът им гарантира и политическа и военна сила, която по-късно е сломена и отнета по времето на [[Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо|кардинал Ришельо]]. Въпреки това те остават сплотена и важна част от френското общество - икономически активни, плащащи солидни данъци. Политиката на религиозна толерантност е повече маниер на държавата, докато населението гледа с недоверия на друговерците.<ref>Philippe Erlanger, ''[https://archive.org/stream/louisxiv00erla#page/256/mode/2up Louis XIV]'', London 2003, p. 256</ref> Самият Луи смята, че тази обособена общност може да е пречка пред налагането на [[Абсолютна монархия|абсолютната монархия]], което надделява за издаването на едикта.
 
== Отмяна на Нантския едикт ==
Натискът срещу хугенотите започва много преди 1685 г. Техният строг нрав и начин на живот започва да буди присмех при сравнение с блясъка на [[Версайски дворец|версайския двор]]. Много хугеноти са привлечени в обкръжението на Краля-слънце и се държат като останалите аристократи. По времето на [[Жан-Батист Колбер|Колбер]] те заемат редица високи постове, тъй като са предприемчиви и работливи като него и освен това са верни на короната. Двамата противници на Колбер в правителството - [[Мишел льо Телие]] и синът му [[Франсоа Мишел Льо Телие дьо Лувоа|маркиз дьо Лувоа]] използват тази склонност и атакуват хугенотите, за да го уязвят.<ref>Франсоа Волтер, [[Векът на Луи XIV|''Векът на Луи ХІV'']], София 2015, т. 2, с. 164</ref> Духовници, [[Йезуитски орден|йезуити]] и други нетърпеливи личности също притискат краля да прекрати толерантното си отношение. Самият Луи, който слабо познава идеологията на протестантството, вижда в хугенотите бивши и потенциални бунтовници. От 1681 г. по внушение на Лувоа започва политиката на Драгонадите - военни отряди за терор над друговерците. От отнемане на децата, за да бъдат възпитани в католицизма до настаняване на войници в домовете навиновните - това са само част от репресивните мерки. На пасторите е забранено да привличат нови вярващи, църкви са затваряни. Така още преди едикта от Фонтенбло хиляди хугеноти напускат [[Поату-Шарант|Поату]], Сентонж и други области и се заселват в [[Кралство Англия|Англия]], [[Дания]] и [[Съединени провинции|Нидерландия]]. [[Амстердам]] дори строи цял нов квартал за хугеноти от Франция.<ref>''Пак там'', с. 165</ref>
[[Файл:Engraving of King Louis XIV of France visiting Paris in 1687 (Almanach royal).jpg|ляво|мини|Луи ХІV по времето на Едикта от Фонтенбло (Кралски алманах, [[Париж]])]]
 
Във въведението на Едикта от Фонтенбло Луи ХІV заявява, че неговата, на баща му и на дядо му цел винаги е била да върнат в лоното на църквата онези, които така лесно са я напуснали. После продължава: "''Ние дойдохме до заключението, че за да премахнем всички спомени за проблечите и конфликтите, причинени на Нашето кралство от възхода на лъжливата вяра, не можем да постъпим другояче, освен да прекратим действието на посочения едикт''..."<ref>Vincent Cronin, ''[https://archive.org/stream/louisxiv00cron#page/270/mode/2up Louis XIV]'', Boston 1965, p. 270</ref> Издаването на едикта официализира започнатата политика. "И тъй, докато навсякъде се рушат храмове и в провинцията се налага препокръстване с оръжие, Нантският едикт най-накрая бива отменен..., пише [[Волтер]]. Окончателно бива разрушен един подкопан отвсякъде градеж."<ref>Волтер, <em>Векът на Луи ХІV</em>, с. 168</ref> Скоро последва нареждане всички пастори, които не пожелаят да сменят вярата си, да напуснат страната. Оказва се обаче, че с тях тръгват хиляди хугеноти. Опитите на правителството да затвори границите и пристанищата не могат да ги спрат. Нещастието за Франция е толкова по-голямо, защото тези хора, сега вече гневни на краля, се заселват при неговите врагове.
[[Файл:Château de Fontainebleau - panoramio.jpg|мини|284x284пкс|Дворецът Фонтенбло]]
 
== Последващи кралски декларации ==
Line 12 ⟶ 14:
 
През 1699 г. е въведена забрана новопокръстените да напускат Франция.
[[Файл:Dragonnades430 a.jpg|мини|209x209пкс|Кралски драгун принуждава хугенот да се откаже от вярата си, гравюра от 1686 г. (Музей на протестантството, [[Женева]])]]
 
== Последици ==
Line 23 ⟶ 26:
== Бележки ==
<references />
[[Категория:Луи XIV]]
[[Категория:Протестантство]]
[[Категория:Хугеноти]]
[[Категория:История на Франция]]