Захарий Стоянов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 84.54.144.115 (б.), към версия на CvetanPetrov1940 Етикет: Отмяна |
|||
Ред 41:
Работи като овчар в село Инджекьой (днес [[Тополи (село)|Тополи]]), Варненско и в село [[Подвис (Бургаска област)|Подвис]], Бургаско (1866 – 1870). Отива във Варна да се учи в светското училище, но не го приемат. От там отива в Русе. Докато чиракува за шивач в [[Русе]], се включва в Русенския частен революционен комитет на [[ВРО]] (1871 – 1872). Чиновник-маневрист в [[Източни железници|Баронхиршовата железница]] на гара Търново-Сеймен (дн. [[Симеоновград]], 1873).
Захарий Стоянов участва в [[Старозагорско въстание|Старозагорското въстание (1875)]]. Един от ръководителите на IV-ти Пловдивски революционен окръг по време на [[Априлско въстание|Априлското въстание (1876)]]. От самото начало на въстанието става част от [[Хвърковатата чета]] на Бенковски. След разгрома на въстанието, заедно с [[Георги Бенковски]], отец Кирил и Стефо Далматинеца прехвърлят билото на [[Стара планина]], но са предадени и попадат на засада в Тетевенския Балкан. Георги Бенковски е убит, а Стефо Далматинеца и отец Кирил, който е ранен, са заловени. Захарий Стоянов успява да избяга. След няколкодневно скитане из Стара планина е заловен край с. Терзийското, Троянско. След няколко месеца, прекарани в Троянския, Ловешкия, Севлиевския, Търновския, Еленския, Сливенския и
След Освобождението от османско владичество е член на окръжния съд в Търново (1880), а след това секретар на Апелационния съд и съдебен следовател в окръжния съд в Русе (1881). През този период с публикациите си във вестниците „[[Независимост (вестник)|Независимост]]“ и „Работник“, на който става и редактор, той придобива известност като представител на радикалното крило в [[Либерална партия|Либералната партия]]. Негова статия в „Работник“, разглеждаща убийството на император [[Александър II (Русия)|Александър II]] като възможност за либерализиране на режима в Русия, предизвиква шумен скандал и е използвана от княз [[Александър I Български|Александър]] като аргумент, за да получи руска подкрепа за [[Преврат в България (1881)|преврата]] от април 1881 година.<ref name="цачевски">{{cite book | last = Цачевски | first = Венелин | authorlink = Венелин Цачевски | year = 2013 | title = Казимир Ернрот в историята на България. Военачалник и държавник | publisher = Изток-Запад | location = София | isbn = 978-619-152-260-6 | pages = 255}}</ref>
| |||