Шумен: Разлика между версии

 

=== В Османската империя. Възраждане ===

След [[средновековие]]то турците използват руините на града за строителството на няколкото бани и [[джамия|джамии]], ''Безистена'' ([[1529]]),<ref>[https://opoznai.bg/view/bezistena-shumen „Безистена“ – Шумен], opoznai.bg.</ref> ''Часовниковата кула'' с чешма (1740) <ref>[https://opoznai.bg/view/chasovnikova-kula-shumen Часовникова кула – Шумен], opoznai.bg.</ref> и срещу нея ''[[Томбул джамия]]'' ([[1774]]). През [[17 век|17]] – [[18 век]] Шумен е превърнат в силно укрепен военен град, с голям [[гарнизон]] в крепостта, в него се заселват много [[турци]], [[евреи]], [[татари]], [[арменци]]. Споменаван е с различни имена като ''Шумена'', ''Шумна'', ''Шумулар'', ''Сумунум'', а през последните векове на владичеството – Шумен. Според Константин Иречек по време на османското завоевание в Шумен има 800 къщи, а през XVII в. те вече наброяват 4000 – 5000<ref>[http://macedonia.kroraina.com/ki/ki_27.htm#17 Константин Иречек, История на българите, стр.489]</ref>

 

През XIX век Шумен е комуникационен възел с първостепенна важност в Османската империя.<ref name=":02">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=94 – 97|oclc=894636829}}</ref> През 1820 г. Портър пише, че в Шумен има „предградие, в което живеят християнските му жители“.<ref name=":032222">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=134|oclc=894636829}}</ref>

По времето на [[Българските земи под османско владичество|османското владичество]] ([[18 век|XVIII]] и особено [[XIX век]]) градът се развива като крупен [[занаятчия|занаятчийски]] център. На 11 май 1813 г. в града се състои първото в България чествуване на [[Кирил и Методий|Светите братя Кирил и Методий]], както и първото театрално представление. През [[1828]] година е създадено първото [[килийно училище]] за девойки, а през [[1856]] година първото девическо класно училище и [[читалище]]. През 1846 година са основани първите училищни самодейни колективи, през [[1850]] година е основан първият български [[Симфония|симфоничен]] оркестър. През 1856 г. са основани първите читалища в България – [[Свищов]] (януари), Шумен (през пролетта) и [[Лом]].

 

 

Според доклад на американски мисионери, посетили Шумен през 1857 година, градът наброява 40 хиляди жители, от които 75 % са турци, 20 % българи, а останалите са евреи и арменци. Те отбелязват няколкото български училища, в които учат общо към 700 ученици и ученички, както и лошата репутация на епископа грък.<ref name="шашко">{{cite book | last = Шашко | first = Филип | coauthors = Бети Гринберг, Румен Генов (съст.) | year = 2001 | title = Американски пътеписи за България през XIX век | publisher = „Планета – 3“ | pages = 26 | isbn = 9549926583}}</ref>

=== След Освобождението ===

След [[Освобождение на България|Освобождението на България]] първоначално градът запада поради загубата на пазари за занаятите, изселването на много османлии и сравнително евтините и висококачествени западни промишлени стоки, конкуриращи местните, но постепенно се съвзема, превръщайки се в областен и окръжен център. При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] през [[1912]] година 35 души от Шумен са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 889</ref> С усъвършенстването на технологиите постепенно започва да навлиза електричеството. Първоначално то е инсталирано във Военния клуб в града ([[1919]] г.). През месец септември [[1927]] г. в град Шумен започва да работи първата електрическа централа.<ref>''Ирина Витлянова'', Светлини от шуменския дом // Известия на РИМ-Шумен, книга 17, 2017 / стр. 214</ref>

В периода между 29 януари 1950 – 29 юли 1965 година градът е носил името ''Коларовград''.

 

 

В природен парк [[Шуменско плато (природен парк)|„Шуменско плато“]] през 1981 година се изгражда един от най-големите монументални паметници в България – „[[Създатели на българската държава]]“. През 80-те години на 20 век се разгръща мащабно строителство с оглед на предстоящата визита на дипломатическия корпус, но промените в края на 1980-те спират процеса. Построен е най-големият в града хотел-ресторантски комплекс „Шумен“. Започва изграждане на тролейбусна линия, което по-късно отпада.