Уикипедия

География на Киргизстан: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м замяна с n-тире
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Файл:Kyrgyzstan rus.png|мини|300п|Карта на Киргизстан]]
'''[[Киргизстан]]''' е държава в [[Централна Азия|централноазиатска страна]] приблизителноили в центърасевероизточната част на [[ЕвразияСредна Азия]]. КиргизстанПлощ има199 високопланински988 релеф,km². аНаселение най-забележителнитена ѝ1 географскиянуари обекти2019 саг. планинската6 верига360 [[Тян400 Шан]]души. иСтолица езеротоград [[Исък КулБишкек]].
 
== ТериторияГеографско иположение, граници, големина ==
[[Киргизстан]] е държава в [[Централна Азия]], разположена предимно в западната и централната част на планинска система на [[Тяншан]]. На север граничи с [[Казахстан]] (дължина на границата 1242 km), на югоизток – с [[Китай]] (1084 km), на юг и югозапас – с [[Таджикистан]] (971 km) и на запад – с [[Узбекистан]] (1378 km). Обща дължина на границите<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2096.html#kg|title=Kyrgyzstan borders field listing|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=21 април 2013}}</ref> (само сухоземни) 4675 km. Дължина от запад-югозапад на изток-североизток 1000 km, ширина от север на юг 410 km. В тези си граници заема площ от 199 988 km².<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article068870.html «Большая Советская Энциклопедия» – Киргизская ССР, т. 12, стр. 156 – 159]</ref>
Киргизстан е най-малката по площ централноазиатска страна. Територията ѝ възлиза на на 198 500 квадратни километра. Разстоянието от най-източните до най-западните ѝ части е приблизително 900 километра, а от най-северните до най-южните – около 410 километра. Страната е заобиколена от [[Китай]] на изток, [[Казахстан]] на север, [[Узбекистан]] на запад и [[Таджикистан]] на юг.{{Sfn|Природна среда}}
 
Крайни точки:
Общата дължина на държавните граници е 3051 километра, от които 1224 километра е тази с Казахстан, 1099 километра с Узбекистан, 870 километра с Таджикистан и 858 километра с Китай.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2096.html#kg|title=Kyrgyzstan borders field listing|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=21 април 2013}}</ref>
* на север – граница с [[Казахстан]], ляв бряг на река [[Чу (река)|Чу]] 43°15’55” с.ш.
* на юг – граница с [[Таджикистан]], [[Заалайски хребет]] 39°10’49” с.ш.
* на запад – граница с [[Таджикистан]] 69°15’04” и.д.
* на изток – граница [[Китай]], пик Военни топографи (6870 m) 80°13’40” и.д.
 
== Геоложки строеж, полезни изкопаеми ==
Територията на Киргизстан е разположена в пределите на Тяншанската нагъната област, геосинклиналното развитие на която е завършило окончателно в края на палеозоя. Настъпилия след това етап на относително спокойно платформено развитие в края на палеогена и началото на неогена бил прекаснат от интензивни тектонски движения, продължаващи и понастоящем и обуславящи високопланинския релеф на страната. Различават се раннокаледонска (ордовик – долен силур) нагъната система в Северен Тяншан и херцинска система в Среден и Южен Тяншан, разделени със зони от дълбочинни разломи. Каледонидите в Северен Тяншан се разкриват в хребетите: [[Заилийски Алатау]], [[Кунгей Алатау]], [[Терскей Алатау]], [[Киргизки хребет|Киргизки]], [[Таласки Алатау]], [[Джумгалтау]], [[Сусамиртау]], херцинидите в Среден Тяншан изграждат хребетите: [[Сариджаз]], [[Куйлютау]], [[Джетим]], [[Молдотау]], [[Акшийрак]] (Западен), [[Чаткалски хребет|Чаткалски]] и др., а херцинидите в Южен Тяншан – [[Инилчектау]], [[Борколдой]], [[Атбаши]], [[Какшаал Тоо]], [[Фергански хребет|Фергански]], [[Алайски хребет|Алайски]] и [[Туркестански хребет|Туркестански]]. Междупланинските падини са запълнени с мощни мезозойски и кайнозойски, предимно континентални наслаги. В строежа на каледонидите в Северен Тяншан участват долнопалеозойски епи- и миогеосинклинални нагънати комплекси, разположени върху байкалска основа, а също големи блокове от по-древни протерозойски структури. Херцинският структурен етаж е изграден предимно от континентални седименти и вулканогенни епигеосинклинални орогенни комплекси. Характерни са следите от мощния каледонски гранитоиден магматизъм. Фундаментът от палеозойски теригенни и карбонатни пластове, типични за Среден Тяншан, образуват основно дорифейските гнайси, рифейските гпанитоиди и порфирити. Херцинидите на Южен Тяншан се отличават с широко развитие на нагънати, а на места покривни структури. Отделни геосинклинални пропадания в тези системи са били заложени вранния силур, завършил развитието си по различно време и съществено се различават помежду си по състава изпълващ техния вулканогенно-седиментен слой.<ref name="bse"></ref>
 
== Топография ==
[[Файл:Peak Pobeda3.jpg|мини|300п|Връх Женгиш[[Дженгиш Чокусу]] (Пабеда), 74397438 метра]]
 
Киргизстан е една от най-високопланинските страни в света. Средната ѝ [[надморска височина]] е 2750 метра, варираща от около 132 метра при Карадаря и 400 метра по [[Ферганската долина]], до 7439 метра при Женгиш Чокусу (Победа), най-високият връх в страната.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2020.html#kg|title=Kyrgyzstan elevation extremes field listing|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=21 април 2013}}</ref> Близо 90% от територията на Киргизстан се намира на 1500 метра над морското равнище. Планинската верига [[Тяншан]] доминира пейзажа в страна.{{Sfn|Природна среда}} От геологическа гледна точка, планините в региона са млади, което предопределя стръмни склонове и дълбоки долини.
Line 15 ⟶ 22:
 
== Климат ==
Климатът е континентален и се обуславя от три основни фактора – планинския терен, отдалечеността на страната от големи водни площи и разположението ѝ почти в центъра на [[Евразия]].{{Sfn|Климат}} Температурните амплитуди варират силно – средно -30° в планинските долини през зимата до средно 27° през лятото във Ферганската долина.<ref>Библиотека на Конгреса 2007, стр. 2- – 3</ref> Най-високата измерена температура е 44°, а най-ниската е -53,6°.
 
[[Файл:Issyk-Kul beach.jpg|мини|Брегът на Исък Кул]]
Line 34 ⟶ 41:
Животинският свят е представен от около 500 вида гръбначни животни (от тях 335 вида птици и 49 вида риби) и 3000 вида насекоми. В елховите гори на [[Тян Шан]] се срещат стада [[архар]]и, кафяви мечки, [[марал]]и. Планинските долини са обитавани от лисици, вълци, лалугери, а планинските потоци са богати на [[пъстърва]].
 
За първи път застрашените видове, обитаващи Киргизтан, са вписани в Червената книга на СССР през 1974&nbsp; г., след като местното правителство предоставя списък на застрашените видове. През следващите години списъкът става по-голям, а сведенията за застрашените видове повече. Така през 1985&nbsp; г. е издадена Червената книга на Киргизката ССР, в която са включени 13 вида и подвида бозайници, 20 вида и подвида птици, 3 вида влечуги, 2 вида риби, 5 вида насекоми и 65 вида висши растения. Първата Червена книга на Киргизтан е публикувана едва през 2005&nbsp; г. Списъкът със застрашените видове е разширен и днес той включва 6 вида гъби, 89 висши растения, 18 членестоноги, 7 риби, 2 земноводни, 8 влечуги, 53 птици, 26 вида бозайници<ref>{{cite web|url=http://www.nature.kg/index.php?option=com_content&view=article&id=71&Itemid=44&lang=ru|title=Красная книга Кыргызстана |publisher= Государственное агентство охраны окружающей среды и лесного хозяйства при правительстве Кыргызской республики |accessdate=17 май 2013}}</ref>.
 
[[Файл:Uncia uncia 2.jpg|мини|Барс]]
 
Сред неофициалните символи на страната са два изключително редки както за света, така и за страната растение и животно. [[Барс|Снежният барс]] е високопланинската котка, която в миналото е обитавала голяма част от страната, но днес популацията на вида е ограничена<ref>{{cite web|url=www.fergananews.com/articles/7510|title=Киргизия планирует провести Всемирный форум по защите снежного барса летом 2013 года |publisher= „Новый Регион – Азия“ |accessdate=17 май 2013}}</ref>. В южната част на страната се среща рядката {{bt-bullat|Ведрица на Едуард|Fritillaria eduardii}}, която е любимо за киргизите цвете и наричано от тях Айгул<ref>{{cite web|url=http://www.ekois.net/wp/?p=2555 |title=Баткенский цветок Айгуль. Легенда и реальность. |publisher= Саатбек Эгембердиев, Экологический Информационный Сервис — – Кыргызстан |accessdate=17 май 2013}}</ref>.
 
В Киргизстан са обособени 83 особено охранявани природни територии с различен статут. Площта, която заемат, е около 800 хил. хектара и представляват около 4% от територията на страната. Охраняваните територии биват 6 държавни резервата или заповедника, 8 национални парка и 67 природни парка, които на свой ред биват от горски, ботанически, географски, многофункционален и ловен тип. В страната има и два биосферни заповедника, намиращи се под закрилата на [[ЮНЕСКО]]<ref>{{cite web|url=http://www.advantour.com/rus/kyrgyzstan/national-parks.htm |title=Национальные парки Кыргызстана |accessdate=17 май 2013}}</ref>, като Исъккулския биосферен резерват е най-старият и най-големият.<ref>{{cite journal|author=Diana Ter-Ghazaryan|title=Reserve Management during Transition: The Case of Issyk-Kul Biosphere and Nature Reserves, Kyrgyzstan|journal=Environmental Practice|volume=Volume 8|issue=01|pages=11- – 14|url=http://journals.cambridge.org/action/displayFulltext?type=1&fid=442221&jid=ENP&volumeId=8&issueId=01&aid=442220|accessdate=22 април 2013}}</ref>
 
== Източници ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/География_на_Киргизстан“.