|
| изображение за личността = [[Файл:Theodosius iii coin.jpg|200п]]
| описание на изображението = Теодосий III Адрамит
| управление = [[715]] – [[717]]
| коронация =
| пълно име =
| герб =
}}
'''Теодосий III Адрамит''' ({{lang|el|Θεοδόσιος Γ΄}}) е византийски император ([[715]]- – [[717]]). Той е бил финанснов чиновник и събирал данъци в южната част на [[Тема (Византия)|тема]] Опсикион. Бил изпратен на сбор в Мизия, когато войската, недоволна от управлението на [[Анастасий II (Византийска империя)|Анастасий II]], започнала да се бунтува и провъзгласила него за император. Теодосий се отказал и даже се опитал да се спаси чрез бягство в горите недалеч от [[Константинопол]] (около град Адрамитиум), но го принудили да остане при главната армия и да потегли към Константинопол през май [[715]] г.
След шестмесечна обсада градът бил превзет, вследствие на измяна, и Теодосий бил коронясан, като пощадил живота на сваления Анастасий. С посредничеството на [[Патриархпатриарх]]а ([[Герман I]]), Анастасий II бил убеден да абдикира и станал монах в [[Солун]].
За краткото управление на Теодосий III, който иначе проявявал умереност и мъдрост, се знае доста малко. С държавните дела той почти не се занимавал и не съумял да внуши към себе си уважение. Него признали за император четирима стратези, в това число стратега [[Лъв III Исавър]], командващ войските в АнатолияМала Азия.
Теодосий трябвало да се разправи с [[араби|арабскитеарабското]] войскинахлуване в [[Мала Азия|Анатолия]] и с напредващия [[араби|арабски]] флот. За целта подписал [[Византийско-български договор (716)|мирен договор]] с хан [[Кормесий]], в полза на [[българи]]те, за да си осигури защита срещу арабската инвазия. Тази политика се оказала правилна, когато малкопрез по-късно718 г. българите разбили арабските армии и спасили [[Обсада на Константинопол (717 – 718)|обсадения Константинопол]].
След победата над арабите на Лъв вдигнал бунт в АнатолияМала Азия и без трудности му се удало да застави Теодосий да се отрече от престола. Той се изолирал в манастир в [[Ефес]], където водел строг аскетичен живот. Предполага се, че станал [[епископ]] на [[Ефес]]. Съвременните историци обаче смятат, че това всъщност е бил синът му. Със сигурност този [[епископ]] е бил жив поне до 24 юли [[754]] г., когато участвал в иконобоския[[Иконоборство|иконоборския]] събор в Хиерия. След смъртта на бившия император населението дълго почитало паметта му и му приписвало чудеса.
== Външни препратки ==
| 