Николай Столетов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 4:
| място на раждане=[[Владимир (Русия)|Владимир]], [[Русия]]
| място на смърт=[[Пушкин (град)|Царско село]], [[Русия]]
| преданост=[[Руска империя]]{{Русия}}
| въоръжени сили=пехота
| години на служба=[[1854]] – [[1898]]
Ред 15:
| по-късна работа=
}}
'''Николай Григориевич Столетов''' ({{lang|ru|Николай Григорьевич Столетов}}) е руски [[офицер]], [[генерал от пехотата]]. Участник в завоюването на [[Средна Азия]] и в [[Руско-турска война (1877–1878)|Руско-турската война]] ([[18771877–1878)]] – [[1878]]). Командир на [[Българско опълчение|Българското опълчение]].
[[File:General Stoletov Memorial.jpg|thumb|Паметник на ген. Столетов в [[Столетово (Област Пловдив)]]]]
 
== Биография ==
Николай Столетов е роден на 13 ноември 1834 г. в град [[Владимир (Русия)|Владимир]], [[Русия]] в семейство на местен търговец. Завършва Физико-математическия факултет на [[Московски държавен университет|Московския университет]] (1854). Получава образователна и научна степен ''кандидат на математическите науки''.
 
Ориентира се към военното поприще. Постъпва като доброволец в Руската армия и участва в [[Кримска война|Кримската война от 1853-1856 г.]]. Проявява се в боевете при [[Обсада на Севастопол (1854 – 1855)|отбраната на Севастопол]] и Инкерман[[Инкерманско сражение|Инкерманското сражение]]. Произведен е в офицерско звание.
 
Завършва Николаевската военна академия и е изпратенучаства в [[КавказКавказка война|Кавказката война]] (1859). Служи под командването на бъдещия военен министър генерал-адютант [[Дмитрий Милютин]], с когото остава в близки отношения и по-късно.
 
През 1865 г. е прехвърленПрехвърлен в [[Ташкент]] и играе активна роля при руските завоевания в Средна Азия (1865). Като началник на Закаспийския отряд основава град [[Красноводск]] (1869). Ръководи научна експедиция по старото корито на река [[Амударя]]. Повишен е във военно звание [[генерал-майор]].
 
ВУчаства навечерието нав [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] (1877  – 1878)]]. генерал-майор СтолетовНазначен е назначен за командир на новосформираното [[Българско опълчение]], включенокоето е придадено в състава на [[Преден отряд|Предния отряд]] (нас командир генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]]). Участва в [[Стара Загора (битка)|боевете]] при [[Стара Загора]].
=== Руско-турска война (1877 – 1878) ===
В навечерието на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] (1877 – 1878) генерал-майор Столетов е назначен за командир на новосформираното [[Българско опълчение]], включено в състава на [[Преден отряд|Предния отряд]] (на генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]]). Участва в [[Стара Загора (битка)|боевете]] при [[Стара Загора]].
 
КомандирНазначен е за командир на [[Шипченски отряд|Шипченския отряд]], включващв състав от Българско опълчение и [[Габровски отряд|Габровския отряд]] (нас командир генерал-майор [[Валериан Дерожински]]). Лично командва [[Шипка (битка, август 1877)|защитата]] на Шипка през август 1877 г.]] срещу [[Западна османска армия (1877)|Западната османска армия]]. Заменен е на шипченската позиция от генерал-лейтенант [[Фьодор Радецки]].
[[File:General Stoletov Memorial.jpg|thumb|ляво|Паметник на ген.генерал-майор Николай Столетов в [[Столетовосело (Област Пловдив)]]Столетово]]
Командва руския авангард при [[Преминаване на Южния отряд през Стара планина|зимното преминаване Стара планина от дясната колона на Южния отряд]]. Участва в решителната [[Шейново (битка)|победа]]Шейновска при [[Шейновобитка]]. Награден е с орден „Свети Георги“ IV ст., орден „Свети Владимир“ I ст. и орден „Света Ана“ I ст.
 
След края на Руско-турската войнавойната е изпратен с дипломатическа мисия в [[Афганистан]], която постига успех и предизвиква Втората британско-афганистанска война. Изпада временно в немилост след смъртта на император [[Александър II (Русия)|Александър II]] и отстраняването на военния министър [[Дмитрий Милютин]].
Командва руския авангард при [[Преминаване на Южния отряд през Стара планина|зимното преминаване Стара планина от дясната колона на Южния отряд]]. Участва в решителната [[Шейново (битка)|победа]] при [[Шейново]]. Награден е с орден „Свети Георги“ IV ст., орден „Свети Владимир“ I ст. и орден „Света Ана“ I ст.
 
Продължава да заема висши военни длъжности: началниккомандир на 18-а пехотна дивизия, 15-и и 14-и Армейскиармейски корпус. Повишен е във военно звание генерал-лейтенант от 1886 г. и генерал от пехотата от 1898 г. Член на Държавния съвет ( от 1899) г.
=== След войната ===
След края на Руско-турската война е изпратен с дипломатическа мисия в [[Афганистан]], която постига успех и предизвиква Втората британско-афганистанска война. Изпада временно в немилост след смъртта на император [[Александър II (Русия)|Александър II]] и отстраняването на военния министър [[Дмитрий Милютин]].
 
Продължава да заема висши военни длъжности: началник на 18-а пехотна дивизия, 15-и и 14-и Армейски корпус. Повишен е във военно звание генерал-лейтенант от 1886 г. и генерал от пехотата от 1898 г. Член на Държавния съвет (1899).
 
Николай Столетов умира на 27 юни/10 юли 1912 г. в [[Пушкин (град)|Царское село]].
[[Файл:Stoletovs Museum in Vladimir.JPG|мини|200px150px|Къща музей на братя Столетови, град [[Владимир (Русия)|Владимир]]]]
 
== Памет ==
* Провъзгласен е за Почетен гражданин на град Габрово.
[[Файл:Stoletovs Museum in Vladimir.JPG|мини|200px|Къща музей на братя Столетови, град [[Владимир (Русия)|Владимир]]]]
* Почетен гражданин на град Габрово.
 
На негово име са наречени:
Line 53 ⟶ 49:
== Източници ==
* [http://www.hrono.ru/biograf/stoletovng.html Статия на hrono.ru]
* Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „П. Берон“, София, 1986, с. 166.
 
{{Нормативен контрол}}