Разлика между версии на „Виница (Северна Македония)“

м
форматиране: 3x тире-числа, тире (ползвайки Advisor)
м (форматиране: 3x тире-числа, тире (ползвайки Advisor))
== История ==
[[Файл:Црква „Св. Апостол Павле“ - Виница (1).JPG|ляво|мини|250п|Църквата „Свети Павел“ на площад „Ангел Винички“, завършена в 2010 г.]]
Край града има останки от късноантична крепост – [[Винишко кале|Винишкото кале]] от IV-VI век. От това време са и керамичните релефи от Виница, известен паметник на [[Раннохристиянско изкуство и архитектура|ранно-християнското изкуство]] на [[Балкански полуостров|Балканите]].<ref>Димитрова, Елизавета. Виничките теракоти. Керамичките релјефи од Виница, Скопје 2000, стр. 3- – 60.</ref>
 
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от [[вилает]]а [[Кратово]] от 1618 – 1619 година е отбелязано село ''Виниче'' с 55 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства).<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 253.</ref> Списък на селищата и на немюсюлманските домакинства в същия вилает от 1637 година сочи 31 джизие ханета във ''Виниче''.<ref>Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, стр. 52.</ref>
В края на XIX век село Виница е голямо смесено българо-турско селище. Според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в селото в 1900 година са живели 1320 души, от които 840 [[българи]] [[християни]] и 300 [[турци]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_32.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 226.]</ref>
 
По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година Виница има 944 жители българи екзархисти и работи българско училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 132- – 133.</ref>
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 3 души от Виница са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 834.</ref>
 
След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година Виница попада в [[Сърбия]].
[[Файл:Dimitar Palikrushev.JPG|мини|250п|Димитър Паликрушев]]
{{основна|Виничани}}
От Виница са българските революционери от ВМОРО [[Ангел Винички]] (1860 – 1902), [[Георги Иванов (Виница)|Георги Иванов]] (? – 1900), станал по-късно предател и предизвикал злощастната [[Винишка афера]] в 1897 година, [[Григор Димитров (революционер)|Григор Димитров Трапезников]] (около 1880 – ?) и [[Димитър Паликрушев]] (? – 1933). В града е родена първата оперна певица във Вардарска Македония - – [[Благородна Бурева]] (1903 – 1977). Виничанин е югославският партизанин и деец [[Кирил Михайловски]] (1916 – 1991). В по-ново време виничани са етноложката [[Галаба Паликрушева]] (1928 – 2009) и модната дизайнерка [[Гордана Вренцоска]] (р. 1973).
 
== Вижте също ==