Разлика между версии на „Охридско езеро“

м
форматиране: 7x тире, 3x число+г., интервал, кавички, нов ред, тире-числа (ползвайки Advisor)
м (форматиране: 7x тире, 3x число+г., интервал, кавички, нов ред, тире-числа (ползвайки Advisor))
|координати= {{Coord|41|05|00|N|20|45|00|E|}}
|място='''{{Флагче|Северна Македония}} [[Северна Македония]]<br> {{Флагче|Албания}} [[Албания]]'''
|населени_места= {{Флагче|Северна Македония}} [[Охрид]]<br> {{Флагче|Северна Македония}} [[Струга]]<br> {{Флагче|Албания}} [[Поградец]]
|обем= 55.4 km³
|острови=
[[Файл:Ohrid_Basin_map.png|ляво|мини|200п|Карта на Охридското езеро с основните му хидроложки и геоложки характеристики.]]
 
Охридското езеро е разположено в планинска област на границата между [[Северна Македония]] и [[Албания]]. Заема площ от 353,9 - – 362,6 км². Част от езерото - – 105 км² е включена в територията на Албания, а останалите 248 км² се намират в [[Северна Македония]]. Надморската височина на Охридското езеро е 693,17 м. Водосборният му басейн до 1962 г. обхваща 1042 км², а след като притокът на река [[Черни Дрин]] (Црън Дрим) река [[Сатеска]] изкуствено е насочен към езерото, площта на водосборния му басейн е увеличена на 1487 км².
 
Максималната дължина на езерото е 30 километра, а широчината му – 14,5 км. Крайбрежната му линия е дълга 88 км. Най-голямата му дълбочина е измерена срещу село [[Пещани (Община Охрид)|Пещани]] – 287,4 м, а средната му дълбочина е 163,71 м.
 
Охридското езеро е най-голямото и най-дълбокото в Егейската езерна зона. Според дълбочината си езерото се нарежда сред двайсетте най-дълбоки езера<ref>[http://www.lakelubbers.com/worlds-deepest-lakes-in-world-C3/ Най-дълбоките езера в света - – www.lakelubbers.com]</ref> в [[Европа]]. По площ Охридското езеро следва най-голямото езеро на Балканите - – [[Шкодренско езеро|Шкодренското]] (368 км²), чиято максимална дълбочина обаче е 44 м., а средната му – 10 м.
 
От [[Преспанско езеро|Преспанското езеро]] Охридското е отделено от планината [[Галичица]]. В македонската част на езерото се намират градовете [[Охрид]] и [[Струга]], а в албанската - – град [[Поградец]]. При град Струга от Охридското езеро изтича река [[Черни Дрин]], чрез която водите му се вливат в [[Адриатическо море]].
 
Охридското езеро представлява тектонична пукнатина от плиоценския период. Заедно с Преспанското и Маличкото езеро (недалеч от [[Корча]], Албания) то образува т.нар. Десаретска езерна група, свързана по време на плиоцена. Приема се, че Охридското езеро е на възраст между 2 и 3 милиона години - – време, през което е съществувала твърде малка част от днешните езера в света, с изключение на такива като [[Байкал]], [[Танганайка]], [[Каспийско море]] и др.
{{Световно културно и природно наследство
|Име = Охридско езеро
 
== Хидрологични характеристики ==
 
Охридското езеро се подхранва предимно с изворна вода от подземни и надземни източници. Най-голямата част от надземните извори се намират на южния бряг на езерото, при манастира [[Свети Наум (манастир)|„Свети Наум“]]. Тези извори, често приемани и за извори на река [[Черни Дрин]], осигуряват около 8,5&nbsp;m³/s или 25 % от общите постъпления на вода в езерото. В езерото се вливат 40 реки и потоци (23 на албанска и 17 на македонска територия). Като се изключат реките [[Сатеска]], [[Коселска]] и [[Чорава]], по-голямата част от реките, вливащи се в езерото, пресъхват през част от годината. Единственият начин за изтичане на водите на езерото на повърхността е река [[Черни Дрин]].
 
[[Файл:OhridLake-and-the-Old-town.jpg|мини|250п|Охридското езеро край стария [[Охрид]]]]
[[Файл:Ohrid-Lake.jpg|мини|250п|Езерото при манастира „Свети Наум“, на заден план планината Галичица]]
Охридското езеро е един от големите биологични резервати в Европа и притежава уникална фауна. То е населено с голям брой ендемични или редки видове. Голямата старост, географската изолация и непроменливите условия на живот са причина езерото да бъде наричано и "''музей на живи фосили''". От терциерните форми, населявали езерото през този период, са се развили нови подвидове и видове, характерни само за Охридското езеро – предимно раци, охлюви и червеи.
 
Езерото се характеризира с ниска продукция на фитопланктон.
Рибният свят е представен от редица автохтонни видове от различни семейства Salmonidae (2 вида), Cyprinidae (12 вида), Cobitidae (2 вида).
 
Най-известни и проучвани са двете ендемични пъстърви – охридската (Salmo letnica) и белвицата (Salmothymus ohridanus). В миналото към [[охридска пъстърва|охридската пъстърва]] е ориентирана най-голяма част от риболовството в езерото, поради което още през 1935&nbsp; г. с основаването на Хидробиологичния институт в Охрид (Хидробиолошки завод) започва нейното изкуствено размножаване.
 
След пъстървовите, най-голям дял в улова на риба в езерото има плашицата (Alburnus albidus alborella Fillipi), която е от рода на уклейките (Alburnus).
 
== Екологична стабилност на езерото ==
Концепцията за защита на Охридското езеро е залегнала в Закона за защита на Охридското, Преспанското и [[Дойранско езеро|Дойранското езеро]] от 1977&nbsp; г. и неговите изменения.<ref>[http://www.pravo.org.mk/documentDetail.php?id=4803 Закон за заштита на Охридското, Преспанското и Дојранското езеро - – Pravo.org.mk]</ref> През 1977&nbsp; г. е изработена и т.нар. Студия за защита на Охридското езеро.
 
Езерото сменя водата си цялостно приблизително на 60 години, поради което има слаби самопречиствателни механизми. Водата в пелагиалната зона (при дълбочина над 50&nbsp;m) е I категория. Замърсяването на водите е засегнало най-вече [[литоралната зона]] (при дълбочина между 0 и 20 m). В някои нейни части близо до Охрид, Струга и Поградец чистотата на водата достига до IV категория. Най-големите източници на замърсяване са непречистените води и проникването на вещества, съдържащи биогенни елементи (при ерозия на почвата, изтичане на субстанции от земеделието и др.).
* Зборник на работите, Хидробиолошки завод во Охрид, год.II, Охрид 1954
* Јубилејно издание посветено на 50-годишнината од основавањето на Хидробиолошки завод – Охрид, Охрид 1985
* Аврамовски, Оливер. Приод за управување со сливно подрачје – стратегија за заштита на екосистемот во Охридското Езеро, Меѓународна конференција Отпадни води и цврст отпад, Охрид 1999, с. 359- – 366
 
== Бележки ==