Разлика между версии на „Клюнийска реформа“

Категория:История на римокатолицизма
(Категория:История на римокатолицизма)
'''Клюнийска реформа''' е дълъг близо 200-годишен процес на реформи в КатолическатаРимокатолическата църква.
 
Началото е поставено във френския манастир "Клюни" около [[900]] г. Първоначално групата монаси си поставили за цел преди всичко повишаване на морала на бялото и черното духовенство. Никой не си и представял, че била възможна всеобща реформа на църквата. Институцията се смятала за изключително затворена и устойчива. Но проблемите валяли един след друг.
Началото е поставено във френският манастир "Клюни" около [[900]] г. Първоначално групата монаси си поставили за цел преди всичко повишаване на моралът на бялото и черното духовенство. Никой не си и представял,че била възможна всеобща реформа на църквата. Институцията се смятала за изключително затворена и устойчива. Но проблемите валяли един след друг. Оказало се, че епископските длъжности се заемали от едни и същи родове в продължение на векове. Това корумпирало църквата по цялата и организационна структура. Нещо повече, тези които трябвало да проповядват словото божие се оказали най-корумпираните и невярващи хора - това обричало християнизацията в Европа на провал. Трябвали нови отдадени на Христос млади хора. Трябвало да се разбие затвореният олигархичен кръг, който затварял вратите на свещенничеството само за благородниците и оставял отвън неблагородниците. Постепенно с тази кауза се ангажирало и Папството. Била разработена програма за очистването на институцията и отварянето и към бедните слоеве. Решението било изнамерено в това да се обяви всеощо безбрачие за всички свещенници. Така в системата трябвало да останат действително отдадените на вярата хора. Целибатът бил истинска революция и сблъскал Църквата със светската власт. Въпросът е, че да се осъществи реформата епископите трябвало да се назначават само от [[папа]]та, тоест трябвало да има пълна независимост на Църквата от Империята. Борбата за реформата бил дълъг, но триумфален. Залогът бил една нова християнска Европа, която преминала от отбрана в настъпление, с една млада и просперираща Църква, която допускала и бедните слоеве. Доказателство за това бил изборът на Хилдебрант за папа под името [[Григорий VII]].
 
Оказало се, че епископските длъжности се заемали от едни и същи родове в продължение на векове. Това корумпирало църквата по цялата и организационна структура. Нещо повече - тези, които трябвало да проповядват словото божие, се оказали най-корумпираните и невярващи хора. Това обричало християнизацията в [[Европа]] на провал.
[[Категория:История на християнството]]
 
Трябвали нови отдадени на Христос млади хора. Трябвало да се разбие затворения олигархичен кръг, който затварял вратите на свещеничеството само за благородниците и оставял отвън неблагородниците. Постепенно с тази кауза се ангажирало и Папството. Била разработена програма за очистването на институцията и отварянето и към бедните слоеве.
 
Решението било изнамерено в това да се обяви всеощо безбрачие за всички свещенници. Така в системата трябвало да останат действително отдадените на вярата хора. Целибатът бил истинска революция и сблъскал Църквата със светската власт. Въпросът е, че да се осъществи реформата, епископите трябвало да се назначават само от [[папа]]та, тоест трябвало да има пълна независимост на Църквата от Империята.
 
Борбата за реформата бил дълъг, но триумфален процес. Залогът бил една нова християнска Европа, която преминала от отбрана в настъпление, с една млада и просперираща Църква, която допускала и бедните слоеве. Доказателство за това бил изборът на Хилдебрант за папа под името [[Григорий VII]].
 
[[Категория:История на християнствоторимокатолицизма]]