Шотландия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
използвал съм "История на Шотландия" на издателство Рива и съм добавил съществена информация в ранната история на Шотландия
Ред 21:
== История ==
{{основна|История на Шотландия}}
Учените предполагат, че първите хора в Шотландия са се появили приблизително преди 8 хиляди години. Първите постоянни селища датират от преди 6 хиляди години. Писмената история на Шотландия започва с [[Римска империя|римското]] завоевание на Британия (съвременните територии на [[Англия]] и [[Уелс]]), която получава статут на римска провинция и приема името [[Британия (римска провинция)|Британия]]. Част от Южна Шотландия е била временно под непряк контрол на Рим. На север са били земи, свободни от римската окупация, наречени [[Каледония]], населена с [[пикти|пиктски]] и [[Келти|келтски]] племена, кралства [[Дал Риад]] на територията на [[Аргайл]]. [[Пикти]]я влиза в състава на [[Фортрия]], но историята на [[Шотландско кралство|Шотландското кралство]] започва през [[843]] г., когато [[Кенет I|Кенет Макалпин]] става крал на обединеното кралство на [[скоти]]те и пиктите.
 
Учените предполагат, че първите хора в Шотландия са се появили приблизително преди 8 хиляди години . Първите постоянни селища датират от преди 6 хиляди години. <ref>Дюшен, Мишел. История на Шотландия ИК Рива 2008, стр 19</ref> Пред бронзовата епоха (около 2000 или 1000 г пр. Хр.) в Шотландия се появяват големи комплекси от каменни монолити в кръг (Бродгар на Оркнейте, Каланиш на остров Луис) иили в права линия (Хил о 'Мано Стоунс в Кейтнис, Стеннес на Оркнейте и др.)<ref>Дюшен, Мишел .История на Шотландия . ИК Рива 2008.24 стр.</ref>Писмената история на Шотландия започва с [[Римска империя|римското]] завоевание на Британия през 79 г. (съвременните територии на [[Англия]] и [[Уелс]]).Тогава тя е спомената като ''Каледония''.<ref>Дюшен, Мишел. История на Шотландия. ИК Рва 2008 г, 22 стр.</ref>. Тацит пише биография на своя шурей - римския генерал Гней Юлий Агркола и в нея водещо място заема военните кампании на Агрикола между 79 г. и 83 г. в [[Британия (римска провинция)|Британия]]. Част от Южна Шотландия е била временно под непряк контрол на Рим. На север са били земи, свободни от римската окупация. Народите живеещи в [[Каледония]], са предимно [[пикти|пиктски]] и [[Келти|келтски]] племена, но същокралства [[Дал Риад]] на територията на [[Аргайл]]. Всички тези народ с изброени от Птоломей, но на нас техните имена не ни говорят нищо - ''Brigantes, Votadini, Selgovae, Novantae, Damnomnii, Verturinores'' и др.<ref>История на Шотландия .ИК Рва 2008. пак там</ref> Колкото до местното население самият Тацит признава, че не зне дали това са местни племена или пршълци. Според него те имат келтски произход, а самият Агркола дава името Каледони сборно, тъй като кто се наричало едно от племената .<ref>Пак там</ref> За жалост разполагаве много малко сведения след Тацит. и заминавнето на Агрикова през 83 г. от Каледония..Очевдно нападенията на каледоните се подновили защото през 118 г император Адриян построил Адрияновият вал с цел да наложи трен мир в Римска Британия Няколко години по-късно, обаче едно от племената ''-бригантите,'' келтско племе, населяващо това което наричме Пенинии и Чейвиът атакувало Адрияновият вал го преминало. Римският управител Лолий Урбик успял да ги изтласка през 139 г.и решил да изтегли отбранителнат линия по на север. Тази нова стена била наречена "Антониевият вал". През 360 г. и 364 г пиктите хвърлили римляните в смут<ref>пак там</ref> [[Пикти]]я влиза в състава на [[Фортрия]], но историята на [[Шотландско кралство|Шотландското кралство]] започва през [[843]] г., когато [[Кенет I|Кенет Макалпин]] става крал на обединеното кралство на [[скоти]]те и пиктите.
В течение на следващите столетия територията на кралството се е разширила приблизително до територята на съвременна Шотландия. През този период е имало сравнително добри отношения с [[уесекс]]ките управници на Англия, а също така със силна раздробеност, която обаче не пречи на провеждането на успешна политика на експанзия. Известно време след нахлуването на английския крал [[Едмънд I]] в [[Стратклайд]] през [[945]] г. провинцията е била предадена на [[Малкълм I]]. По време на управлението на крал [[Индулф]] ([[954]] – [[962]]) шотландците превземат крепост, по-късно наречена [[Единбург]] – техният първи опорен пункт в [[Лотиан]]. По време на управлението на [[Малкълм II]] единството на шотландските земи е укрепено. Прелом е настъпил вероятно през [[1018]] г., когато [[Малкълм II]] нанася поражение на [[Нортъмбрия]] в [[битка при Карем|битката при Карем]].
 
В течение на следващите столетия територията на кралството се е разширила приблизително до територятатериторията на съвременна Шотландия. През този период е имало сравнително добри отношения с [[уесекс]]ките управници на Англия, а също така със силна раздробеност, която обаче не пречи на провеждането на успешна политика на експанзия. Известно време след нахлуването на английския крал [[Едмънд I]] в [[Стратклайд]] през [[945]] г. провинцията е била предадена на [[Малкълм I]]. По време на управлението на крал [[Индулф]] ([[954]] – [[962]]) шотландците превземат крепост, по-късно наречена [[Единбург]] – техният първи опорен пункт в [[Лотиан]]. По време на управлението на [[Малкълм II]] единството на шотландските земи е укрепено. Прелом е настъпил вероятно през [[1018]] г., когато [[Малкълм II]] нанася поражение на [[Нортъмбрия]] в [[битка при Карем|битката при Карем]].
 
[[Норманско нашествие|Норманското нашествие]] през [[1066]] г. става причина за куп от събития, заради които Шотландия сменя своята галска културна ориентация. [[Малкълм III]] се жени за [[Маргарет Шотландска|Маргарет]] – сестра на [[Едгар Етелинг]], претендентът за английския трон, който впоследствие получава подкрепа от страна на Шотландия. Маргарет изиграва важна роля в намаляването на влиянието на келтските християни. Нейният син, [[Дейвид I]], става важен англо-[[нормани|нормански]] управник. Той способства за въвеждането на [[феодализъм|феодализма]] в Шотландия и е поощрявал притока на население от [[Холандия]], за да укрепи търговските връзки с континентална Европа. В края на [[XIII век]] много [[нормани|нормански]] и англо-нормански семейства получават като дар шотландска земя.