География на Киргизстан: Разлика между версии

Речната мрежа на Киргистан се отнася към 4 водосборни басейна: [[Аралско море]] (76,5% от територията на страната), река [[Тарим]] (12,4%), езерото [[Исъккул]] (10,8%) и езерото [[Балхаш]] (0,3%). Средният годишен отток на всички реки е 52 km³. Голяма част от реките принадлежащи на Киргизстан текат през страната със своите горни и средни течения. Най-голямата река на страната е [[Нарин (река)|Нарин]] (дясна съставяща на [[Сърдаря]]), водеща началото си от ледника Петров. Основните ѝ притоци са Атбаши, Алабука и Кьокьомерен. Река [[Карадаря]] (лява съставяща на [[Сърдаря]]) с притоците си: десни, стичащи се от Ферганския хребет Каракулджа, Яси, Кугарт; леви, стичащи се от Алайския хребет Тар, Куршаб. Най-голямата река в Северен Киргизстан е [[Чу (река)|Чу]], в Северозападен – [[таласТалас (река)|Талас]], в крайния юг – Къзълсу (течаща през Алайската долина, от басейна на [[Амударя]]). от реките, вливащи се в езерото [[Исъккул]], най-значителни са Тюп и Джергалан. Реките [[Аксу (приток на Тарим)|Сариджаз]], Узенгугуш и Аксай, течащи в източната част на републиката се отнасят към басейна на река [[Тарим]]. Единствено река Каркара, водеща началото си от хребета [[Терскей Алатау]], принадлежи към системата на река [[Или]], вливаща се в езерото [[Балхаш]]. Реките, извиращи от високопланинските райони, имат предимно ледниково и снежно подхранване и лятно пълноводие. Малките реки, водещи началото си от по-ниски височинни пояси се подхранват основно от грунтови (подземни) води, а също и от снежни и дъждовни води. Всички киргизски реки имат голямо енергийно и иригационно значение, като водите им се използват за напояване както в Киргизстан, така също и в Узбекистан, Казахстан и Таджикистан.<ref name="bse"></ref>