Йоан Златоуст: Разлика между версии

|празник= [[13 ноември]] (православие) {{Br}}[[30 януари]] ([[Ден на свети Три светители]]) {{Br}}[[13 септември]] (католицизъм)

|покровителство=[[Константинопол]]; [[епилепсия|епилептиците]]; [[лектор]]ите; [[оратор]]ите; [[проповедниците]] [http://www.catholic-forum.com/saints/saintj25.htm]

Роден е в [[Антиохия]] Сирийска в гръко-сирийско знатно семейство. Баща му Секунд бил военачалник, а майкатамайка му Антуса изповядвала християнската вяра. Йоан учи при софиста [[Либаний]] и философа [[Андрагафий връзка|Андрагафий]] в родния си град, а по-късно в Атина [[красноречие]] и [[философия]]. Покръстен е в 369 г., когато е на 26 години<ref name="prav_Св.Й">{{Цитат уеб | заглавие = Житие на св. Йоан Златоуст| автор = | труд = Жития на светиите. Синодално издателство, София | дата = 1991| достъп_дата = 12 декември 2019| уеб_адрес = http://www.pravoslavieto.com/life/11.13_sv_Joan_Zlatoust.htm#2| език = | цитат = }}</ref> и става аскет. През 381 г. е в сан дякон, в 386 г. в сан презвитер. Оттогава славата му расте и е наречен „Златоуст“ заради неговото красноречие. По това време пише поредицата проповеди „[[Срещу евреите]]“, която поставя началото на [[Антиюдаизъм|антиюдаистичната]] традиция в християнската църква.<ref name=Katz>{{cite book|last=Katz |first=Steven |year=1999 |chapter=Ideology, State Power, and Mass Murder/Genocide |title=Lessons and Legacies: The Meaning of the Holocaust in a Changing World |publisher=Northwestern University Press |url=http://books.google.com/books?id=WEUZNRmi0i4C&pg=PA52&dq=hitler+chrysostom+christian+jewish+policy&sig=zzCuQuNS8V1B90ugUh3115uL8Xs }}</ref> През 398 г. презвитер Йоан е хиротонисан за [[Вселенски патриарх|архиепископ на Константинопол]].

Неговата смела и безпристрастна проповед му спечелва приживе много врагове – както сред управляващата аристокрация, така и някои църковни кръгове. На [[Халкедонски събор|Халкедонския събор]] в [[403]] г., свикан от неговия враг, александрийския патриарх [[Теофил Александрийски|Теофил]], е лишен от сан, но паството му го връща на патриаршеския престол. Като патриарх на Константинопол, три пъти е бил изпращан на заточение поради намесата на светската власт в делата на църквата. До края на живота си св. Йоан Златоуст е жертва на църковни интриги и преследване, но не прекратява своята мисионерска и проповедническа дейност. Императрицата [[Евдоксия]] го заточава на [[Кавказ]], в арменския гр. [[Кукуз]], след това ([[406]] г.) в далечния [[Питиунт]] (дн. [[Пицунда]]) на кавказкия бряг на Черно море. Почива в заточение на [[14 септември]] [[407]] г. в гр. [[Комана Понтика]] по време на св. Литургия, след причастие със Св. Тайни.

Литературното наследство на Й. Златоуст – трактати, писма (около 240) и проповеди – е колосално. Съхранили са се повече от 1900 ръкописи с негови съчинения. Те се компилират и цитират от негово време досега от огромноогромен числоброй по-късни автори. Преведен е на почти всички езици. Най-пълното издание на съчиненията му излиза в печат в Париж през 1718 – 1738 г. в 13 тома. Едно от най-значителните му творения са тълкуванията му върху посланията на св. ап. Павел (34 беседи).