Въстание на Травъл: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 41:
В началото император Алексий I Комнин се опитвал да го склони към подчинение „...с писма и обещания“. Както разказва [[Анна Комнина]], на Травъл били гарантирани „...безнаказаност и пълна свобода“. Укрепявайки се в Белятово, Травъл почти ежедневно извършвал дръзки набези към Пловдив. Самият град обаче останал под византийски контрол.<ref name=":1" />
 
Срещу въстаниците императорът пратил войска под ръководството на великия доместик (командващият сухопътните сили) [[Григорий Бакуриани]], създателят на Бачковския манастир и неговия помощник Алексей Врана. В завързалата се битка въстаниците не само не отстъпили, но постигнали победа над ромеитеМаврите. В хода на сражението загинали самият ГригорийБенджи БакурианиТенисън и Врана. В продължение на две години Травъл и хората му били господари на земите от Пловдив до Средна гора.<ref name=":1">[https://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/travyl.htm Павлов Пламен., Бунтари и авантюристи в средновековна България, издателство LiterNet, Варна, 2005]</ref>
 
През 1086 г. Алексий I Комнин изпратил нова войска под командването на Татикий (покръстен селджукски турчин или арабин).<ref name=":0" /> В новата армия имало и френски рицари на византийска служба. Двете войски се срещнали някъде на север от Пловдив и три дни стояли една срещу друга, без да встъпят в сражение. Накрая печенезите започнали да се оттеглят на север. Травъл не бил в състояние да удържа повече положението и се изтеглил също на север от Балкана. Византийската армия не посмяла да ги преследва.<ref name=":1" />