Ърнест Ръдърфорд: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 42:
 
=== Зрели години ===
[[Файл:Portrait of Ernest Rutherford Wellcome M0011596.jpg|мини|ляво|Портрет на Ърнест Ръдърфорд От Осуалд Бърли.]]
В Канада Ръдърфорд работи активно в зараждащата се научна област на [[радиоактивност]]та. Работи с [[Фредерик Соди]], Бордън Болтууд и с германеца [[Ото Хан]]. През 1902 – 03 г. заедно със Соди разработват теория за трансформацията на елементите (disintegration theory) за обяснение на радиоактивността. Ръдърфорд пише и първия учебник по темата ''Radioactivity'' (1904). Неговите резултати в Монреал водят до удостояването му с [[Нобелова награда за химия]] през 1908 г.<ref name="EB"/>
 
През 1907 г. се завръща във [[Великобритания]], за да заеме поста декан по физика във Викторианския университет в [[Манчестър]]. Заедно с [[Ханс Гайгер]] разработват апарат, който отчита йонизиращите частици, по-късно станал известен като [[Гайгеров брояч]] и превърнал се в универсален инструмент за измерване на [[йонизиращо лъчение]]. Ръдърфорд успява да изолира алфа-частици и да извърши [[Спектрометър|спектрометричен]] анализ, като доказва, че това са [[Хелий|хелиеви]] йони. Заедно с Болтууд, който го посещава, преизчисляват скоростта на превръщане на радия в хелий и изчисляват по-точна стойност на [[Число на Авогадро|числото на Авогадро]]<ref name="EB"/>.
 
[[File:Sir Ernest Rutherfords laboratory, early 20th century. (9660575343).jpg|thumb|Лабораторията Кавендиш в началото на XX век]]
Продължавайки да изследва алфа-частиците, Ръдърфорд се насочва към експерименти с облъчване на тънко фолио. Към не го се присъединява Гайгер и те събират резултати. През 1909 г. студентът на Ръдърфорд [[Ърнест Марсдън]] получава задача да изследва разсейването на големи ъгли и така провежда [[експеримент на Гайгер-Марсдън]], с който е доказано съществуването на [[атомно ядро]]<ref name="EB"/>.
 
Той е посветен в [[рицарство]] през 1914 г.<ref>{{cite web|London Gazette |issue=12647 |date=27 February 1914 |page=269 |city=Edinburgh}}</ref>. [[Първата световна война]] прекъсва научните изследвания в лабораторията, а самият Ръдърфорд е включен в проекти за решаване на практическите проблеми на откриването на подводници от [[сонар]]и.<ref>{{cite news |url=http://www.manchestereveningnews.co.uk/news/greater-manchester-news/manchester-scientist-ernest-rutherford-revealed-8078891 |title=Manchester scientist Ernest Rutherford revealed as top secret mastermind behind sonar technology |author=Alan Selby |date=2014-11-09 |newspaper=Manchester Evening News |accessdate=2014-11-13}}</ref> и е член на научен съвет към [[Адмиралтейство на Великобритания|Адмиралтейството]]. Когато се връща към научните си интереси, изследва сблъсъка на алфа-частици с газови молекули. В случай на [[водород]] детекторът регистрира разсеяни [[протон]]и, както се очаква. Но такива изненадващо се регистрират и когато газът е [[азот]]. През 1919 г. Ръдърфорд обяснява своето трето голямо откритие: изкуствено предизвикана [[ядрена реакция]] в стабилен елемент<ref name="EB"/>.
[[File:Sir Ernest Rutherfords laboratory, early 20th century. (9660575343).jpg|thumb|Лабораторията Кавендиш в началото на XX век]]
 
Ядрените реакции продължават да го занимават и по-късно. През 1919 г. той се завръща в Кеймбридж като ръководител на лабораторията Кавендиш на мястото на Томсън. Заедно с него от Манчестър идва колегата му [[Джеймс Чадуик]] и двамата експериментират с бомбардирането на леки химични елементи с алфа частици и техните трансформации. При по-тежките елементи срещат затруднения, тъй като технологията им е ограничена. Лабораторията Кавендиш се превръща в център на интензивни научни изследвания, започва разработка на [[Ускорител на частици|линейни ускорители]], на [[Камера на Уилсън|камерата на Уилсън]] и др. През 1932 г. при облъчване на [[Берилий|берилиева]] мишена с поток от алфа-частици Чадуик открива съществуването на [[неутрон]]а и получава за това [[Нобелова награда за физика]]. Нобелови награди през 1940-те и 1950-те години получават и свързаните с Кавендиш [[Джон Кокрофт]] и [[Ърнест Уолтън]] за експеримента, при който става разделяне на атома с помощта на [[ускорител на частици]], и [[Едуард Виктор Епълтън|Едуард Епълтън]] за демонстриране на съществуването на [[йоносфера]]та.
 
Line 61 ⟶ 62:
== Научна и изследователска дейност ==
=== Изследвания на радиоактивността ===
 
==== Видове радиоактивност и период на полуразпад ====
[[Файл:Ernest Rutherford 1905.jpg|мини|300п|ЪрнестРъдърфорд в лабораторията през 1905 г.]]
Ред 100:
{{редактирам}}
== Известност и памет ==
[[Файл:Portrait of Ernest Rutherford Wellcome M0011596.jpg|мини|Портрет на Ърнест Ръдърфорд От Осуалд Бърли.]]
[[Файл:Sir Ernest Rutherford - Plaque at the University of Manchester.jpg|мини|Мемориална плоча в Манчестърския университет]]
[[Файл:Ernest Rutherford Arms.svg|мини|Гербът на сър Ръдърфорд]]