Каламкар: Разлика между версии

{{редактирам}}'''Каламкар''' (персийски: قلمکار Qalamkaar, хинди: कलमकार मतलब каламкар матлаб) е едновременно название на '''занаят''' и на '''вид тъкан''' от чист памук, по-рядко от коприна, декорирана чрез печатна техника или ръчна рисунка. В оригинал това е '''многостъпков, ръчен процес по създаване на текстилен дизайн'''. Древните му корени се откриват в Египет 2 600 г. назад. [[Картинка:Kalamkar-03.jpg|мини|250п|Щампата и крайното изделие]]

До [[Индустриална революция|Индустриалната революция]] (втора половина на XVIII – начало на XIX в.) занаятите са упражнявани професионално, като начин за прехрана. С избирането на [[Исфахан]] за столица на Сафавидската династия (1501-1722 г. сл. Хр.), много занаятчии и художници се стичат от всички краища на Иран и установяват своите работилници в града и околностите му. '''Каламкар''' е един от процъфтяващите занаяти, а производството на печати с декоративни шаблони е едно от изящните изкуства на епохата. [[Картинка:Kalamkar-01.jpg|мини|250п|Дървен печат от гр. Нишапур]]Прилаган върху текстил, крайният продукт има различни предназначения: на завеси в храмове, молитвени килимчета, покривки за трапезата или леглото, дамски и мъжки облекла и др. Възходът на занаята е най-видим при управление на шах Абас I (1578-1629), а историята му продължава повече от 400 години, за да е жив и до днес. При управлението на Насред ад-Дин шах, четвърти шах от династията на [[Каджарите]] (1831-1896 г.), който е имал афинитет към рисуване и поезия, в Исфахан занаята каламкар е давал прехрана на 120 000 души. Исфахан е част от древния път на коприната, по който са се обменяли суровини (текстил и багрила), а река [[Заяндеруд|Заянде]], в чиито бързи води са минавали многото цикли на изпиране на тъканите, правят града процъфтяващ център за калмакарите.

Една от метафорите за каламар е “'''изкуството на хилядите почуквания'''“, защото всяко нанасяне на печат е придружено от неколкократно потупване върху клишето, докато боята проникне прецизно в плата. Този процес може да бъде травмиращ за занаятчията, който предпазва ръката си с възглавничка от плат.<gallery>Нанасянето на багрилата става в следната последователност: Черен контур - изисква голямо майсторство. Следват червения цвят, синия цвят и накрая - жълтия. Обагрените тъкани се разстилат на слънце до окончателно изсъхване и проветряване. Характерно за натуралните багрила е, че слънцето фиксира техния цвят.