Каламкар: Разлика между версии

До [[Индустриална революция|Индустриалната революция]] (втора половина на XVIII – начало на XIX в.) занаятите са упражнявани професионално, като начин за прехрана. С избирането на [[Исфахан]] за столица на Сафавидската династия (1501-1722 г. сл. Хр.), много занаятчии и художници се стичат от всички краища на Иран и установяват своите работилници в града и околностите му. '''Каламкар''' е един от процъфтяващите занаяти, а производството на печати с декоративни шаблони е едно от изящните изкуства на епохата. [[Картинка:Kalamkar-01.jpg|мини|250п|Дървен печат от гр. Нишапур]]Прилаган върху текстил, крайният продукт има различни предназначения: на завеси в храмове, молитвени килимчета, покривки за трапезата или леглото, дамски и мъжки облекла и др. Възходът на занаята е най-видим при управление на шах Абас I (1578-1629), а историята му продължава повече от 400 години, за да е жив и до днес. При управлението на Насред ад-Дин шах, четвърти шах от династията на [[Каджарите]] (1831-1896 г.), който е имал афинитет към рисуване и поезия, в Исфахан занаята каламкар е давал прехрана на 120 000 души. Исфахан е част от древния път на коприната, по който са се обменяли суровини (текстил и багрила), а река [[Заяндеруд|Заянде]], в чиито бързи води са минавали многото цикли на изпиране на тъканите, правят града процъфтяващ център за калмакарите.

Една от метафорите за каламар е “'''изкуството на хилядите почуквания'''“, защото всяко нанасяне на печат е придружено от неколкократно потупване върху клишето, докато боята проникне прецизно в плата. Този процес може да бъде травмиращ за занаятчията, който предпазва ръката си с възглавничка от плат. Нанасянето на багрилата става в следната последователност:

# Черен контур - изисква голямо майсторство., Следватследва червения цвят, синия цвят и накрая - жълтия. Характерно за натуралните багрила е, че слънцето фиксира техния цвят. Обагрените тъкани се разстилат на слънцеоткрито до окончателно изсъхване и проветряване. Характерно за натуралните багрила е, че слънцето фиксира техния цвят.

В Индия занаята е познат като '''каламкари''' (работа с писалка). Първи от чужденците португалците са били грабнати от причудливите рисунки по памучните тъкани. По-късно англичаните са констатирали, че обагрянето на тъкани с четка е по-близо до изкуството, отколкото до занаята. Варварските в техните очи сюжети хармонично се съчетавали с нежните и прости материи, с изисканите цветове, добити от природата. Един от основните центрове наза изработка на каламкари е школата в Масулипатнам (Мачилипатнам, щат Андхра Прадеш). Тук река Кришна се влива в Бенгалския залив. Гилдията е съхранила персийския стил на флорални орнаменти, богатите и сложни рамки, изобилстващи с животни и птици.

1.# Документален филм на Oomana foundation- “Qalamkar - The Art of Persian Woodblock Printing”: <nowiki>https://www.youtube.com/watch?v=eGBhziejxzI</nowiki>