Протопланетарен диск: Разлика между версии

[[Протозвезда|Протозвездите]] се образуват от [[Молекулярен облак|молекулярни облаци]], съставени главно от молекулярен [[водород]]. Когато част от молекулярен облак достигне критичен размер, [[гравитационна неустойчивост|маса]] или плътност, тя претърпява колапс под собствената си гравитация. Докато този свиващ се облак става все по-плътен, произволното движение на газовете в облака определя посоката на [[Момент на импулса|момента на импулса]] му. Запазването на момента на импулса кара въртенето да нараства, а радиусът на облака да се смалява. Това въртене кара облака да се сплеска до формата на диск. Това настъпва, защото центростремителната сила от орбиталното движение устоява на гравитационното дърпане на звездата само в радиална посока, но облакът може да търпи колапс във вертикална посока. Резултатът от това е образуването на тънък диск, поддържан от налягането на газа във вертикална посока.<ref>{{cite journal|title=Accretion discs in astrophysics|author=Pringle, J.E.|date=1981|journal=Annual Review of Astronomy and Astrophysics|volume=19|pages=137 – 162|bibcode=1981ARA&A..19..137P|doi=10.1146/annurev.aa.19.090181.001033}}</ref> Първоначалният колапс отнема около {{nowrap|100 000}} години. След този етап звездата достига повърхностна температура, сходно с тази на звезда от [[главна последователност]] и става по-видима. Акрецията на газ върху звездата продължава в течение на още 10 милиона години,<ref>{{cite journal | bibcode=2004ApJ...612..496M | author=Mamajek, E.E. | author2=Meyer, M.R. | author3=Hinz, P.M. | author4=Hoffmann, W.F. | author5=Cohen, M. | author6=Hora, J.L. | last-author-amp=yes | title= Constraining the Lifetime of Circumstellar Disks in the Terrestrial Planet Zone: A Mid-Infrared Survey of the 30 Myr old Tucana-Horologium Association | journal= The Astrophysical Journal|volume=612 | issue=1 | date=2004 | pages= 496 – 510 | doi= 10.1086/422550 | ref=harv |arxiv = astro-ph/0405271 }}</ref> преди дискът да изчезне напълно, вероятно изхвърлен от [[Звезден вятър|звездния вятър]] на младата звезда. Най-старият открит протопланетарен диск е на 25 милиона години.<ref>{{cite journal | bibcode=2005ApJ...621L..65W | author=White, R.J. | author2=Hillenbrand, L.A. | last-author-amp=yes| title= A Long-lived Accretion Disk around a Lithium-depleted Binary T Tauri Star | journal= The Astrophysical Journal|volume=621 | issue=1 | date=2005 | pages= L65–L68| doi= 10.1086/428752 | ref=harv |arxiv = astro-ph/0501307 }}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.universetoday.com/10795/audio-planetary-disk-that-refuses-to-grow-up/|title=Planetary Disk That Refuses to Grow Up (Interview with Lee Hartmann about the discovery)|last1=Cain|first1=Fraser|last2=Hartmann|first2=Lee|publisher=Universe Today|date=3 август 2005|accessdate=1 юни 2013}}</ref> Протопланетарните дискове са тънки структури, като обичайната им височина е много по-малка от радиуса им, а обичайната им маса е много по-малка от тази на звездата в центъра им.<ref>{{cite journal|last1=Armitage|first1=Philip J.|title=Dynamics of Protoplanetary Disks|journal=Annual Review of Astronomy and Astrophysics|date=2011|volume=49|pages=195 – 236|doi=10.1146/annurev-astro-081710-102521|arxiv = 1011.1496 |bibcode = 2011ARA&A..49..195A }}</ref> Протопланетарните дискове имат радиус, достигащ 1000 [[Астрономическа единица|au]], а най-вътрешната им част достига температура 1000 [[Келвин|K]]. Много често са придружавани от [[релативисткарелативистична струя]].