|
| повлиян =
| повлиял =
}} }}
'''Етиен Боно дьо Кондияк''' ({{lang|fr|Étienne Bonnot de Condillac}}<ref>патронимът [bɔno də kɔ̃dijak] понякога бива предаван като ''Боно де Кондияк'' </ref>) ; [[30 септември]] [[1715]] – [[3 август]] [[1780]], е [[Франция|френски]] [[философ]] и [[епистемолог]] от школата на сенсуалистите, правил изследвания в области като [[психология]]та и [[философия на ума|философията на ума]]. ▼}}
▲'''Етиен Боно дьо Кондияк''' ({{lang|fr|Étienne Bonnot de Condillac}}<ref>патронимът [bɔno də kɔ̃dijak] понякога бива предаван като ''Боно де Кондияк'' </ref>); [[30 септември]] [[1715]] – [[3 август]] [[1780]], е [[Франция|френски]] [[философ]] и [[епистемолог]] от школата на сенсуалистите, правил изследвания в области като [[психология]]та и [[философия на ума|философията на ума]].
== Биография ==
Роден е в [[Гренобъл]] и е най-малкият от трима братя. По-големите Жан и Габриел приемат имена, свързани с една от семейните собствености в [[Лоар]]. Етиен се идентифицира с друга собственост в [[Дром (департамент)|Кондияк, Дром]] и е познат като „Боно де Кондияк“. Като брат си Габриел, Кондияк учи за свещенник (1733- – 1740) и е назначен за Игуменигумен на Мюро.
Кондилак посвещава целия си живот, с изключение на интервал от време в който е съдебно-назначен учител в двора на Парма, на спекулативната мисъл.
В [[Париж]] Кондияк е свързан с кръга на [[Дени Дидро]], философът който спомага за създаването на [[Енциклопедия, или тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите]]. Запознава се с [[Жан-Жак Русо]] и двамата остават приятели до смъртта на Русо през 1778г.
Отношенията на КондилакКондияк с неортодоксалните философи не нанасят вреди на кариерата му. Той публикува няколко произведения, преди френският съд да го изпрати в [[Парма]], за да обучава херцога- сирак, тогава дете на седем години.
При завръщането си от [[Италия]], Кондияк е назначен ввъв [[Френска академия|Френската академия]] през 1768г1768 г. Противно на всеобщото схващане, че посещава само една среща, той е чест посетител две години преди смъртта си. През последните си години се одтегляоттегля ввъв Флукс, – малък имот, който купува в близост до река [[река Лоара]]. Там умира на 3 Августавгуст 1780 1780гг.
== Език ==
Кондияк смята езикът за средството, чрез което сетивата и емоцийтеемоциите се трансформират в по-висши ментални способности. Той вярва, че структурата на езика, отразява структурата на мисълта и сравнява идеи със звуците на клавесин. Неговите теорийтеории имат голям ефект върху развитието на [[Езикознание|езикознанието]].
Кондияк поддържа идеята за [[Сенсуализъм|сенсуализма]], – теория, според която всяко знание идва от сетивата и няма вродени идеи. Кондияк подкрепя експресионистичната теория за езиковото творение, която предвижда основните характеристики на по-късните идеи за езика на германския теоретик [[Йохан Готфрид фон Хердер]] (1744–18031744 – 1803).
== Икономика ==
Творбата на Кондияк ''Le Commerce et le Gouvernement'' (публикувана през 1776г1776 г., в една година с [[Богатството на народите]] на [[Адам Смит]]), се опитва да постави икономиката в ясна логическа рамка. Много от трудовете на Кондияк отразяват идеите на популярни [[Физиокрация|физиократи]], особенно неговият анализ на данъчната структура и предложения за съживяване на икономиката. Той предлага също и друг аргумент, твърдейки че производителите работят, за да бъдат полезни. Повечето физиократи отхвърлят аргумента и идеята е игнорирана чак до преоткриването ѝ от [[Уилям Стенли Джевънс]] и [[Карл Менгер]] през 1871 г.
в ясна логическа рамка. Много от трудовете на Кондияк отразяват идеите на популярни [[Физиокрация|Физиократи]], особенно неговият анализ на данъчната структура и предложения за съживяване на икономиката. Той предлага също и друг аргумент, твърдейки че производителите работят за да бъдат полезни. Повечето физиократи отхвърлят аргумента и идеята е игнорирана чак до 'преоткриването' и от [[Уилям Стенли Джевънс]] и [[Карл Менгер]] през 1871г.
В своята теория за "''vrai prix"'' [(истинска цена]), Кондияк предлага идеята за човешка история , разделена на две фази: прогрес и упадък. Прогресът е белязан от рационално развитие и употреба на ресурси; упадъкаупадъкът е белязан от лошо поведение, от страна на висшите класи, което постепенно достига до работниците, насърчавайки излишък, лукс и фалшиви цени, които вредят на населението. Кандияк вижда решението на този проблем, като "''vrai prix",'' – истинска цена, създадена от невъзпрепятстваното взаимодействие между търсене и предлагане, постигната, чрез пълна липса на регулацийрегулации. Според него хората трябва да бъдат учени как да действат, според собствения си интерес в свободен пазар, чрез преформулиране на техните разбирания. Защитавайки икономика на свободния пазар, противно на преобладаващата политика на тогаващното време, за държавен контрол, Кондияк повлиява на [[Класически либерализъм|класическо либералната]] икономическа теория.
== История ==
В своите ''Histoire ancienne'' и ''Histoire moderne'' (1758–17671758 – 1767), Кондияк демонстрира, как опитът и наблюденията върху миналото помагат на човека. Историята не е просто преразказ на миналото, но също така и източник на информация и вдъхновение. Аргументирането и критическото мислене могат да подобрят човек и да унищожътунищожат суеверията и фанатизмътфанатизма. По тази причина, историята служи като морален, политически и философски учебник, от който човек да се учи как да живее по-добре. Двете истории представляват основната идея на Просвещението[[Просвещение]]то в изчистена форма.
== Бележки ==
== Външни препратки ==
{{Commonscat-inline|Étienne Bonnot de Condillac}}
* [https://plato.stanford.edu/entries/condillac/ "Étienne Bonnot de Condillac" в Stanford Encyclopedia of Philosophy]
* {{икона|en}} [https://www.britannica.com/biography/Etienne-Bonnot-de-Condillac Étienne Bonnot de Condillac в Encyclopædia Britannica]
| 