Крапец (област Добрич): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Добавяне на традиции и фолклор за село Крапец |
||
Ред 53:
На 24 май тук става голям народен събор. Също през май се провежда пленер по живопис „Арт пътеки“ организиран от община Шабла и художника [[Коста Костов (художник)|Коста Костов]]. На него досега са участвали проф. [[Димитър Чолаков]], проф. [[Ивайло Мирчев]], доц. [[Йордан Парушев]], Коста Костов, Матей Матеев, [[Милко Божков]], Пламен Монев, Николай Карамфилов, Чавдар Петров и изкуствоведа Пламена Рачева.
<br />
== Традиции ==
На оброка на "Св. Георги" на Гергьовден, след ритуално клане на агне във всяка къща, цялото село се събира под вековния дъб на оброка.
Младите момичета и невести хвърлят елечетата си на крушата, елечето, което се закачи ще донесе на момичето или невестата сполука през годината. Печените агнета се прекаждат от свещеник, а мъжете разчупват на отделно място агнешките главички и пият вино.
Сутринта на Гергьовден агнетата се закичват с венче от гергьовче, а след тяхното заколване, тяхната кръв и венчето се занасят от децата до реката и се пускат в нея.
През 1994 г. е поставен обреден кръст на мястото на унищожения Вековен дъб, ударен от гръм и изгорял. Освещаването на обредния знак е извършено от Врачанския митрополит Калиник.
В местността "Каменна могила" през 1904 г. е сложен обреден кръст "Св.Илия". Ежегодно на 2 август на оброка се вари курбан чорба, отслужва се молебен в присъствието на цялото население. През 1993 г. на мястото на счупеното кръстче е експониран мраморен оброчен кръст, осветен от свещеници от Врачанската митрополия.
До 50-те години на миналия век на обредните знаци "Св. Богородица" и "Св. Ппанталеймон", са ставали чествания и правени курбани. През 90-те години могилата на оброка "Св. Богородица" е унищожена, при при разкопки от иманяри за търсене на богатство.
От вековните дъбове са останали само 5 броя, другите са унищожени от гръмотевични бури и злосторни ръце.
<br />
== Други ==
Селото е курортно място. Освен морски тук се развива ловен, риболовен и екотуризъм. До началото на 90-те години къмпинг [[Карвуна]] настанява няколкостотин туриста. Засиленият интерес към превъзходната плажна ивица предизвиква строителството на няколко ведомствени хотелски бази с капацитет над 900 легла.
| |||