Согдийска област: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Административно деление на Таджикистан; Добавяне на Категория:Области в Таджикистан, ползвайки HotCat |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Административна единица инфо
| име-местно = Вилояти Суғд
| знаме =
| герб =
| карта-файл = Tj1-kaart.png
| страна = {{Киргизстан}}
| столица-име = [[Ходжент]]
| площ = 25 400
| население = 2 508 500
| население-година = 2019
<TR><TD>'''Областен управител''':</td><td>К. Касимов</td></tr>▼
| подразделения1-вид = Райони
| подразделения1-име = 14 + 8
| управител-вид = Областен управител
}}
'''Согдийска област''' (на [[таджикски език|таджикски]]:''Вилояти Суғд'') е една от 5-те административно-териториални единици на [[Таджикистан]]. Площ 25 400 km² (3-то място по големина в [[Таджикистан]], 17,96% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 2 508 500 души (2-ро място по население в [[Таджикистан]], 28,68% от нейното население). Административен център град [[Ходжент]] (бивш Ленинабад). Разстояние от [[Душанбе]] до [[Ходжент]] 363 km.
== Историческа справка ==
Най-старите градове в Согдийска област са [[Ходжент]] и [[Истаравшан]], съществували още от 5-ти и 6-ти век пр. Хр. Първите исторически сведения за град [[Канибадам]] са от 712 г. Останалите 5 града в областта са признати за такива по време на съветската власт от 1952 г. до 1963 г., а най-младият е [[Истиклол]] (от 1993 г.). Първоначално Согдийска област е образувана на 27 октомври 1939 г. под името Ленинабадска област. На 28 март 1962 г. областта е закрита и районите ѝ преминават под централно републиканско подчинение. На 23 декември 1970 г. Ленинабдска област вторично е образувана в старите си граници, а на 10 ноември 2000 г. е преименувана на Согдийска област.
== Географска характеристика ==
Согдийска област заема най-северната част на [[Таджикистан]]. На запад, север и североизток граничи с [[Узбекистан]], на изток – с [[Киргизстан]], а на юг – с [[Райони на централно подчинение в Таджикистан|районите с републиканско подчинение]]. В тези си граници заема площ от 25 400 km² (3-то място по големина в [[Таджикистан]], 17,96% от нейната площ). Дължина от югозапад на североизток 300 km, ширина от запад на изток от 30 до 280 km.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article056840.html «Большая Советская Энциклопедия» – Ленинабадская область (Согдийская область), т. 14, стр. 300]</ref>
Северните части на областта са заети от [[Курамински хребет|Кураминския хребет]] (височина до 3769 m) и масива Моголтау (до 1624 m), които са части от планинската система на [[Тяншан]]. В южната част се простират хребетите [[Туркестански хребет|Туркестански]] ('''пик Пирамидални 5509 m''', {{coord|39|33|57|N|70|13|16|E}}), [[Зеравшански хребет|Зеравшански]] (до 5489 m) и [[Хисарски хребет|Хисарски]] (северния склон, до 4643 m), принадлежащи към [[Хисаро-Алай|Хисаро-Алайската планинска система]]. Между [[Курамински хребет|Кураминския]] и [[Туркестански хребет|Туркестанския хребет]] лежи западната част на [[Ферганска котловина|Ферганската котловина]], която се пресича от река [[Сърдаря]]. [[Туркестански хребет|Туркестанския]] и [[Зеравшански хребет|Зеравшанския хребет]] са разделени от Зеравшанската долина.<ref name="bse"/>
Климатът на областта е континентален, сух. Зимата в равнинните части е мека (средна януарска температура -1,1°С), а лятото е горещо (средна юлска температура 28°С). годишна сума на валежите 150 mm, на места до 300 mm с максимум предимно през пролетта и зимата. Понякога духат горещи сухи ветрове. В планините на височина около 1000 m е прохладно (средна януарска температура -4°С, средна юлска 26°С), валежите са над 400 mm, а на височина 2500 m средната януарска температура е -9°С, средна юлска 15°С, валежи до 800 mm.<ref name="bse"/>
Най-големите реки са: [[Сърдаря]] с притоците си Исфара, Ходжабакиргам, Аксун и др. и [[Зеравшан]] (води началото си от едноименен ледник с дължина 25 km) с притоците си Фандаря, Кщут, Магиан и др. Всичките реки имат снежно-ледниково подхранване, притежават големи хидроенергийни запаси и водите им се използват за напояване. Най-големите езера са Искандеркул (в Хисарския хребет) и Оксукон (в северната част на областта и е известно с лечебната си тиня).<ref name="bse"/>
В равнините почвите са светлосиви, в планините – тъмносиви, кестеняви, планинско-горски и планинско-ливадни. Растителността в ниските равнинни части е пустинно-степна (пелин, камилски бодил), а по долините на реките – галерийна. Склоновете на хребетите на височина до 1000 m са заети от пелиново-солянкови или пелиново-тревисти степи, на височина 1500 – 1700 m и нагоре – тревисти планински степи, като се срещат малки гори съставени предимно от дървовидна арча (вид средноазиатска хвойна) и храсти. По-нагоре се разполагат отделни участъци от типчакови и типчаково-коилови планински степи, а от 2500 – 3000 m височина – субалпийски и алпийски пасища. Бозайниците са представени от лисица караганка, заек, язовец, сибирски козирог, снежен барс и др., птиците – фазан, планинска пуйка (улар) и др.<ref name="bse"/>
== Население ==
На 1 януари 2019 г. населението на Когдийска област е наброявало 2 508 500 души (28,68% от населението на [[Таджикистан]]). Гъстота 98,76 души/km². Градско население 24,7%. Етнически състав: [[таджики]] 84,0%, [[узбеки]] 14,76%, [[киргизи]] 0,58%, [[руснаци]] 0,40% и др.
== Източници ==
<references />
{{Области в Таджикистан}}
[[Категория:Области в Таджикистан]]
| |||