Вселенски събор: Разлика между версии

Третият константинополски събор ([[680]]-[[681]]) бил закрит веднага след решаването на догматическите въпроси. Поради липсата на постановления относно църковната дисциплина, издадени от Петия и Шестия вселенски събори се появява нуждата от свикването на нов, т.нар. Пето-шести събор или Трулски събор (на името на двореца, в който се е състоял) през 691 г., свикан по инициатива на император [[Константин IV Погонат]] (668-685) и насочен срещу [[монотелитство]]то – разновидност на монофизитството, според което Христос има една воля и едно действие – божественото, а човешката му същност се отхвърля. Съборът взима 102 важни решения, осъжда цариградските патриарси Сергий I (610-638) и Пир (638-642) и другите им привърженици. В събора участва и папа [[Агатон]] (678-681), канонизиран от църквата. ''36-то правило'' потвърждава равенството между цариградския патриарх и папата и определя йерархията на източните патриархати. ''8-то правило'' задължава митрополита да свиква ежегодно събор на епископите. ''Правила 12, 13 и 48'' решават въпросите, свързани с брака на духовно лице. ''33-то'' осъжда арменската страна, която приема в духовен сан само лица, произхождащи от род на свещеник. ''64-то и 70-то'' забраняват на миряни и жени да поучават в църквата по време на богослужение. ''80-то'': наказва се християнин, който през 3 празнични дни не посети богослужение. ''53-то'': кръстниците са духовно сродени с кумците. ''54-то'': правила за встъпване в брак на роднини. Паметта на светите отци (Неделя на св. отци от VI вселенски събор) и се чества на 6-тата неделя след [[Петдесетница]]. Четвърта неделя след Петдесетница – памет на светите отци от шестте вселенски събора. На шесият Вселенски събор за първи път се споменава името България. Датата, на която става това е 9 август 681 г.