Уикипедия

Потребител:Bukkia/Sandbox: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Заместване на съдържанието на страницата с „{{Окръг на Австрия инфо | име = Дорнбирн | име-местно...“
Етикет: Заместване
Ред 1:
{{Окръг на Австрия инфо
'''Историята на [[Италия]]''' е историята на италианския полуостров и на племената, които са живели в този район.
| име = Дорнбирн
 
| име-местно = Dornbirn
Италия, обединена през [[1861]] г., е съдействала показателно за културното и обществено развитие на цялата средиземноморската зона. Важни цивилизации са живяли тук от [[предистория]]та.
| герб =
 
| карта-файл =
Италианската история започва, културно и езиковно, през [[9 век пр.н.е.]], кога първите италиански племена се заселват в полуострова. Тези племена са били [[оски]]те, [[умбри]]те и [[латини]]те. Латинската култура става господваща когато [[Рим]] става най-мощният град през [[350 пр.н.е.]].
| провинция = Форалберг
 
| столица = [[Дорнбирн]]
Други цивилизации на това време са били гръцките колонии в южна Италия и [[етруски]]те в днешна [[Тоскана]].
| площ =
 
| население =
Римската република и [[римска империя|Римската империя]] са управили [[Южна Европа]] и средиземноморските брегове на [[Азия]] и [[Африка]] до [[4 век]]. Населението на Италия през [[Средновековие]]то и през [[Ренесанс]]а много е съдействало за развитието на европейската филисофия, наука и искуство. През Ренесанса тя е била разделена в много свободни градове, а после е търпял чужди владения, като испанската империя, френската империя и австрийската империя завоюват много части на страната. [[папска държава|Папската държава]] владеела централна Италия, без [[Тоскана]]. Полуостровът е бил освободен и обединен през [[Рисорджименто]] през [[19 век]].
| население-година =
 
| общини =
== Предисторическа Италия==
| комисар =
[[Image:Rosa_camuna_e_antropomorfi_R24_-_Foppe_-_Nadro_(Foto_Luca_Giarelli).jpg|thumb|150px|right|Каменна гравюра в [[Надро]]]]
| сайт = [https://vorarlberg.at/web/land-vorarlberg/-/bh-do?article_id=33988]
===Новокаменна епоха===
}}
Важни останки на [[Новокаменна епоха|новокаменната епоха]] в Италия са каменни гравюри в [[Валкамоника]], от цивилизацията [[Камуни]]те, почти през [[8 хилядолетие пр.н.е.]].
 
===Медна епоха===
В долината на [[По]] се намира цивилизация [[Ремедело]].
 
===Бронзова епоха===
Цивилизацията [[Терамаре]] взема името си от черните земи (на емилиански диалект: ''Terramare''), на които те строят своите селища, и които те ползват като тор. Тези хора още са били ловци, но вече са опитомили някакви животни; те са били добри металурзи, работайки [[бронз]]а, и добри земеделци, отглеждайки [[варива]], [[лозе]] и [[жито]]. Учените смятат, че цивилизацията Терамаре може да е първото индо-европейско племе в Италия.
 
===Желязна епоха===
Цивилизацията [[Виланова]] въвежда изработването на желязото в италианския полуостров; тези хора изгарят трупите и погребват праха на мъртвите си вътре в керамични двойноконични урни. Селищата на тази цивилизация се намират в равнинта на По, близо до [[Болоня]], в цялата [[Емилия-Романя]], в [[Тоскана]] и в [[Лацио]]. Южните племена не изгарят своите трупи, но изгаряне се намира още в [[Кампания]], близо до [[Капуа]].
 
==Етруски==
{{основна|Етруски}}
[[Image:Civita di Bagnoregio.jpg|thumb|left|Град с етруски произход.]]
Етруската култура и цивилизация се развива в Италия през [[8 век пр.н.е.]] в районите, където се е намирала културата "Виланова". Етруската културата, от [[7 век пр.н.е.]], започва да понася влиянието на гръцките колонии в южна Италия. Смята се, че етруските са говорили неиндоевропейски език. Те са били еднобрачно общество, и етруските жени са имали важни права, почти същите на мъжете. Имали са развита държавна структура, с малки останки от миналата система, а съседните народи са били по-недовършени. Рим е била първата вярна италийска държава заради своя индоевропейски произход, но държавните основи са били етруски.
 
Етруските са били [[политеизъм|политеисти]]; всяко видимо явление е изразяването на божествената власт, и тази власт е разделена на много богове, които постоянно действат в човешкия свят и може да ги уведят за човешките действия. Рим е създадена вътре в етруската територия или на нейната граница, защото [[Кампания]] и [[Лацио]] са били под етруското владение по това време. Близо до град [[Витербо]] се намират останките на етруска крепост, днес наречена [[Акуароса]], разрушена през [[5 век пр.н.е]], и структурите са много добре запазени. В Тоскана и Лацио се намират много етруски гробове.
 
==Гръцки колонии==
{{основна|Магна Греция}}
През [[8 век пр.н.е.|8]] и [[7 век пр.н.е.]], заради неблагоприятни състояния в родината си, много гърци се преместват в [[Сицилия]] и в южните райони на апенинския полуостров, и създават много колонии. Най-важните колонии са: [[Сиракуза]], [[Месина]], [[Палермо]], [[Таранто]] и [[Неапол]] (чието име произлиза от гръцки ''Νέα πόλις'', т.е. "Нов град"). Гръцката култура, разпространяваща се от тези колонии, има дълбоко влияние на тези райони и на етруската и римската цивилизация. През [[3 век пр.н.е.]] римляните завоюват гръцките колонии и Магна Греция става част на римска Италия.
 
==Римляни==
[[Image:Colosseum-2003-07-09.jpg|thumb|[[Колизей|Колизеумът]] в [[Рим]], строен през [[1 век]]]]
Според легендата, Рим е основан през [[753 пр.н.е.|753 г. пр.н.е.]] от [[Ромул и Рем]], и после, е управен от [[Седмината царе на Рим|седем крале]] до [[509 пр.н.е.|509 г. пр.н.е.]]. През първите си векове, Рим завоюва близките територии, изваждайки своите съседи (етруския град [[Вейо]], другите [[латини|латински народи]], [[санити]]те).
 
Територия, която е наречена Италия през римската република и после империята, се простира от [[Калабрия]] до реката [[Рубиконе]] (в днешна [[Емилия-Романя]]). За римското управителство италианският полуостров не е провинция, като другите територии, например [[Испания]] или [[Франция|Галия]], а градска територия на Рим, и има специално правно положение: например военните командири не могат да водят армии вътре в италианската територия, и когато [[Юлий Цезар]] е заминал реката Рубиконе за Италия, той е автоматично започнал градска война.
 
[[Октавиан Август]] и неговите наследници облагодетелстват италианската, с построяването на много структури и на гъста пътна мрежа. Италианското стопанство процъфтява: земеделие, занаятчийство и първобитна промишленост се развиват и продуктите се изнасят в другите провинции. И населението расте: Октавиан Август заповядва три преброявания, за да се запишат всички мъжки граждани в Италия. Имало 4.063.000 мъже през [[28 пр.н.е.|28 г. пр.н.е.]], 4.233.000 през [[8 пр.н.е.|8 г. пр.н.е.]] и 4.937.000 през [[14]] г.. С жените и децата цялото население в полуострова можело да брои 10.000.000 души в началото на [[1 век]]. През [[1 век]] християнската религия прониква в римската империя и през [[380]] г. става държавна религия.
 
Слеж смъртта на императора [[Теодосий I]] ([[395]] г.), Италия става част на [[Западна Римска империя|западната римска империя]]. След това започват варварските нападения и първо Медиоланум (днешно [[Милано]]), и после [[Равена]], стават имперски столици. През [[476]] г., със смъртта на [[Ромул Августул]], западната римска империя завършва и имперските знамена са изпратени в [[Константинопол]]; Италия остава обединена само за малко години под владението на [[Одоакер]], но после е разделена на много независими кралства.
 
==Средновековие==
[[Image:Italy 1000 AD.svg|right|300px|thumb|Италия през [[1000]] г.]]
През [[476]] г., германският генерал [[Одоакер]] лишава от власт последния римски император. Одоакер владее Италия до [[493]] г., запазвайки римската култура, обаче неговото владение завършва, когато остготите, с ръководителя си [[Теодорих]], превземат полуострова. Така започват [[готски войни|готските войни]] ([[6 век]]), през които армиите на византийския император [[Юстиниан I]] успяват да победят остготите но търпят огромни загуби. Готските войни разрушават италианските инфраструктури и защитите, и внасят [[чума]]та. Без въздействащи военни защити, [[лангобарди]]те успяват да лесно нахлуят италианската територия. Лангобардите създават кралство в северна Италия и три княжества в южна Италия. След лангобардското нахлуване, папите (например [[Григорий I]]) са номинално подвластени на византийските императори, но [[Константинопол]] не им помагат често, и те трябват да управят и защитат своята територия сами; така те започват да строят независима държава. През [[751]] г. лангобардите обсаждат [[Равена]] и завоюват [[Екзархия Равена]]; византийското владение в Италия завършва, дори и да няколко града в южна Италия остават под византийски контрол до [[11 век]]. Срещайки ново лангобардско настъпление, папата пита [[франки]]те за помощ. През [[756]] г. франките побеждат лангобардите и признават папското владение над средна Италия, създавайки [[папска държава|папската държава]].
 
През владението на [[Карл Велики]] е имало период на стабилност, дори и под чуджо владение. [[11 век]] е краят на най-зловещия период на средновековието: търговия расте, след възхода на свободните морски градове [[Амалфи]], [[Пиза]], [[Генуа]] и [[Венеция]] (наречени ''Морски републики'', на италиански ''Repubbliche marinare''). Папството засилва властта си, и църковна и светска, и започва дълга борба с императорите, от която първата случка е [[борба за инвеститура|борбата за инвеститура]]. През [[12 век]] северна Италия се намира под владението на [[Свещена Римска империя|Свещената римска империя]]. Градовете в този район въстават и успяват да победят имперските войски, и да се освободят; Италия става земя на независими град-държави, до [[19 век]].
 
През [[1155]] г. византийският император [[Мануил I Комнин]] опитва да нахлуе южна Италия. Императорът изпраща своите генерали със византийските войски да окупира Пулия. Обаче нахлуване се проваля и византините напускат териториите си в Италия.
 
==Ренесанс==
[[Image:Italy 1494 v2.png|right|300px|thumb|Италия през [[1494]], преди нахлуването на [[Шарл VIII (Франция)|Шарл VIII]]]]{{основна|Ренесанс}}
През последния век на Средновековието, южна и средна Италия, в миналото сърцето на римската империя, са много по-бедни от северната част. Рим е развален град и папската държава е бедно администриран щат с малко правила и в много безпорядък. Заради това, и за други причини, папство се преместват в [[Авиньон]] в [[Франция]]. Неапол, Сицилия и Сардиния през този период са под чуждо владение. Италианските търговски пътища из [[Средиземно море]] стават важни културни и научни водачи. Град-държавите се разширяват и стават изцяло независими от Свещената римска империя, създавайки много регионални държави.
 
Италианският Ренесанс започват в [[Тоскана]], преди всичко в град [[Флоренция]]. После, простира се на юг, въздействайки средата на Рим, който е изцяло преустроен от ренесанските папи. Ренесансът достига връхна точка през последните години на [[15 век]], когато чужди нахдувания разбъркват полуострова. Ренесанските идеали се разпространяват от [[Флоренция]] в близките градове, като [[Сиена]] и [[Лука]]. Тосканската култура става модел за всички североиталианските държави, и [[тоскански диалект|тосканският диалект]] става литературен език в цяла Италия. През [[1447]] г. Франческо Персалиано взема властта в [[Милано]] и бързо превръща средновекен град в голям литературен и искуствен център. И [[Венеция]] става ренесански център, заради своя контрол над средиземноморските пътища. През [[1478]] г. папството се връща в [[Рим]], и трасформацията на стария средновековен град започва. Обаче Ренесансът е само културно движение, и влияи малка част от населението. През този период северна Италия е най-погражданния район в [[Европа]], но най-голямата част от населението още е счетоводна.
 
Накрая 15 век започват чуждите нахлувания, наречени ''[[италиански войни]]'', които продължават за много години. Първо френските войски нахлуват северна Италия и предизвикат голяма разорение и слагат край на независимостта на много град-държави. През [[6 май]] [[1527]] г. испанските и немски войски грабят Рим, и важната роля на папството за Ренесанса завършва.
 
==Чуждо владение==
[[Война на Камбрейската лига|Войната на Камбрейската лига]] е една от най-важните от италианските войни. Главните членове са [[Франция]], [[папска държава|папската държава]] и [[венецианска република|венецианската република]], с които се съюзяват през войната почти всички големи европейски държави, като [[Испания]], Свещената римска империя, [[английско кралство|английското кралство]], [[шотландско кралство|шотландското кралство]], [[херцогство Милано]], [[Флоренция]], [[херцогство Ферара]] и [[Швейцария]].
 
Историята на Италия през този период има като главна характеристика чуждото владение:
след италианските войни, италианците имат мирни периоди, обаче с голяма бедност. Първият период е под испанското владение, от [[1559]] г. до [[1713]] г., и после страната пада под австрийския контрол до [[1713]] г. to [[1796]] г.. Почти всички италиански държави още са номинално независими (а например херцогство Милано е пряко управено от испанците), но кралете са свързани с чуждите държави. През [[1800]] г. [[Наполеон]] нахлува полуострова и превзема една държава по една ([[Пиемонт]], [[Тоскана]], [[Лацио]]), а дава областта [[Венето]] на [[австрийска империя|австрийската империя]], слагайки край на венецианската република. Другите италиански държави (италианското кралство и неаполитанското кралство) са управени от роднините му. [[виенски конгрес|Виенският конгрес]] ([[1815]] г.) възвръща полуострова към 18-вековното състояние, обаче [[Сардинско кралство|Сардинското кралство]] е по-силно и [[Ломбардия]] и Венето са под пряко австрийско владение. Обаче това състояние е много мимолетно, защото след конгреса започва движението за италианското обединение.
 
[[Черна смърт|Черната смърт]] улучва повторно Италия от [[14 век]] до [[17 век]]. Чумата през [[1575]]–[[1577|77]] г. убива почти 50.000 души в [[Венеция]].<ref>[http://www.dshs.state.tx.us/preparedness/bt_public_history_plague.shtm История на чумата], Texas Department of State Health Services</ref> През първата част на 17 век чумна епидемия убива 1.730.000 души, почти 14% от италианското население.<ref>Karl Julius Beloch, ''Bevölkerungsgeschichte Italiens'', том 3, стр. 359–360.</ref> [[Голяма миланска чума|Голямата миланска чума]], от [[1629]] до [[1631]] г. в северна Италия, има много висока смъртност. През [[1656]] г. чумата убива половина от всичко население на Неапол (300.000 души).<ref>{{cite web|url=http://faculty.ed.umuc.edu/~jmatthew/naples/goldenage.htm |title=Naples in the 1600s |publisher=Faculty.ed.umuc.edu |date= |accessdate=2008-11-03}}</ref>
 
==Обединение==
{{основна|Рисорджименто}}
[[Image:Nesvobodni rajoni Italija.png|thumb|right|300px|Харта на италианските региони след обединението през [[1920]] г. Още "неосвободните" райони са оцветени: [[Малта]] - червен, [[Корсика]] и [[Ница]] - светло лилав, [[Далмация]] - светло зелен.
]]
Рисорджименто (от [[италиански език|италиански]]: ''Възраждане'') е политическо и обществено движение, довело до обединяването на различните държави на [[Апенински полуостров|апенинския полуостров]], довел до изграждането на италианска [[нация]] и [[национална държава]].
 
Няма консенсус за това кога този процес е започнал и кога е завършил, но широко разпространено сред историците мнение е, че започва с края на [[Наполеон]]овото управление и [[Виенски конгрес|виенския конгрес]] от [[1815]] г. и е завършил след края на [[Френско-пруска война|френско-пруската война]] през [[1871]] г., когато Рим е обявен за столица на Италия, макар и италианският [[иредентизъм]] да продължава до края на [[Първа световна война|Първата световна война]].
 
Първите бунтовни опити против австрийското владение, през [[1820]], [[1830]] и [[1831]] г., се провалят, защото те са ръководени от секретни дружества или от малки революционни групи. Първите големи бунти се случават през [[1848]] г. (например ''[[пет дни на Милано|петте дни на Милано]]'', на италиански, ''le cinque giornate di Milano'') в цяла северна Италия, обаче нямат успех. [[Карл Алберт]], крал на [[сардинско кралство|Сардинското кралство]], решава да поеме инициативата и обявява война на Австрия ([[първа италианска война за независимост|първа война за независимост]]), но е победен.
 
Под ръководството на новия президент на министерския съвет [[Камило Бенсо ди Кавур]], новият сардински крал [[Виктор Емануил II]] се съюзява с [[Наполеон III]] на Франция, и предизвика войната с австрийската империя през [[1859]] г. ([[втора италианска война за независимост|втора война за независимост]]). Австрия е победена и Сардинското кралство завоюва Ломбардия. После държавите в [[Емилия-Романя]] и [[Тоскана]] гласуват на референдум жа се присъединят към Сардинското кралство.
 
През [[1860]] г. [[Джузепе Гарибалди]], със своята [[експедиция на Хилядата]] (на италиански: ''Spedizione dei mille'') нахлува и завоюва [[Кралство на двете Сицилии|Кралството на двете Сицилии]], и после го връчва на Виктор Емануил II. На [[17 март]] [[1861]] г. парлаиентът прокламира създаването на [[италианско кралство|италианското кралство]]. През [[1865]] г. столицата е преместена от [[Торино]] във [[Флоренция]] и през [[1866]] г. италианците превземат [[Венето]] от Австрия ([[трета италианска война за независимост|трета война за независимост]]). През [[1870]] г. италианските войски нахлуват [[Лацио]], останалата част на [[папска държава|Папската държава]], и превземат [[Рим]], която става столица.
 
==Монархия и фашистки период==
{{основна|Италианско кралство}}
След обединението в Италия се срещат първите проблеми. Само 2,5% от населението може да чете и пише на италиански и се говорят много диалекти и почти никой не може да ползва [[италиански език]]. Само северна Италия е частично индустриализиран, а южна Италия е бедна и селска среда. В следващите години се развива на север тежката промишленост и железопътната мрежа е разширена. Страната става промишлена власт накрая [[19 век]].
 
След първите години започва социалистическият период, с новия президент на министерския съвет [[Агостино Депретис]] през [[1876]] г.. Главната характеристика на този период е ''трасформизмът'' (на италиански: ''Trasformismo''), т.е. създаване на правителство със политици от всички партии. Обаче корупцията, политическата неустойчивост, бедността, злоупотребата на южните региони и авторитарните начини характеризират тези години. През [[1887]] г., [[Франческо Криспи]] става президент на министерския съвет и продължава политаката на предшественика си, обаче започва колониалната експанзия в [[Африка]] (в [[Сомалия]] и [[Еритрея]] през [[1895]] г.) и налага търговска протекционистка политика. През [[1900]] г. кралят [[Умберто I]] е убит от анархист [[Гаетано Бреши]].
 
В началото на [[20 век]] [[Джовани Джолити]], новият президент на министерския съвет, трябва да срещна големите проблеми на южните региони и възхода на италианския [[национализъм]], които води към завоюването на [[Либия]] и на [[Додеканези]] през [[1912]] г след [[Италиано-турска война|италиано-турската война]]. Някои економически и колониални проблеми с [[Франция]] подбутват италианското правителство да подпише [[Троен съюз|Тройния съюз]] с [[Австро-Унгария]] и [[Германия]].
 
До [[1922]] г. Италия е била конституционна монархия с парламент, гласуван с общо мъжко избирателно право (първо през [[1913]] г.). Конституцията, наречена ''[[Албертов статут]]'' (на италиански: ''Statuto albertino''), е била разрешена през [[1848]] г. и никога променена, обаче кралете обикновено не са злоупотребили със своите големи власти (например сенаторите не са били избрани от народа, обаче от краля).
 
=== Първа световна война ===
В началото на [[първа световна война|първата световна война]] Италия остава неутрална. Италианското правителство твърди, че Тройният съюз има само отбранителна цел, а австро-унгарската империя е нападнал [[Сърбия]], и Италия не трябва да вземе участие. Обаче и [[централни сили|централните сили]] и [[Антанта|Тройната Антанта]] опитват да привличат Италия към страната си. През април [[1915]] г. италианското правителство подписва [[лондонски договор|лондонския договор]] против централните сили, въпреки че най-голямата част от населението и на парламент не иска да влезе във война.
 
Войната за италианците бързо става дълга и бавна, до [[1917]] г. войските успяват да превземат само град [[Гориция]], и бързо го губят. Има 11 големи битки на източната граница но всички нямат успех. През октомври [[1917]] г. австро-унгарските войски, с немската помощ, успяват да [[Битка при Капорето|пробият италианските редици]] в [[Капорид]] (Капорето на италиански, днес в [[Словения]]) и завоюват [[Фриули-Венеция Джулия|Фриули]]. През [[1918]] г., с помощта на новодошлите американски войни, италианците успяват да победят австрийските войски на реката [[Пиаве]]. Италия анексира района [[Трентино-Южен Тирол]] с град [[Тренто]], района [[Фриули-Венеция Джулия|Венеция Джулия]] с град [[Триест]], полуострова [[Истрия]] с град [[Пула]], но [[Далмация]] е позволена на новородена [[Югославия]], дори и италианците да я смятат като италианския район; само градът [[Задар]] става италиански.
 
=== Фашизъм и втора световна война ===
[[Image:Italian empire 1940.PNG|thumb|230px|[[италианска империя|Италианската империя]] през 1940 г.]]
След първата световна война много италианци смятат, че победата не е била добре възнаградена. Освен това, раждането на советската власт в [[Русия]] предизвика много стачки в северните заводи през [[1919]]-[[1920|20]] г., период, наречен ''Две червени години'' (на италиански: ''biennio rosso''). Национализмът и страхът за [[комунизъм|комунизма]] подтикват [[Бенито Мусолини]] да създаде [[фашизъм|фашистка партия]]. Въпреки че тази партия има много поддържници, Мусолини може да дойде на власт, неправилно, само след [[марш към Рим|Марша към Рим]] през [[1922]] г.. През [[1925]] г. са обнародени ''фашистките закони'', с които Мусолини става диктатор на Италия (Duce, ''Дуче'', от латинската дума ''Dux'', водач), изключвайки опозицията и създавайки пълен контрол над страната и над народа.
 
Фашисткият режим поддържа колониалната експанзия в [[Африка]], и затова атакува и завоюва [[Етиопия]] през [[1935]] г.. Франция и [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]] не приемат това нахлуване и затова Мусолини се съюзява с нацистка Германия на [[Адолф Хитлер]], за да ги оспорва. През [[1939]] г. Италия анексира [[Албания]].
 
Когато [[втора световна война|втората световна война]] започва, Италия остава неутрална, обаче на [[10 юни]] [[1940]] г. Мусолини решава да обяви война на Франция и Великобритания. На [[20 октомври]] италианските войски атакуват [[Гърция]] от Албания, но са победени; италианците не успяват да превземат нищо показателно през войната, а помагат на нацисткото нахлуване в [[Съветски Съюз]]. На [[10 юли]] [[1943]] г. войските на [[Съюзници през Втората световна война|Съюзниците]] дебаркират в Сицилия и бързо превземат острова. Фашисткото правителство се срутва и кралят [[Виктор Емануил III]] заповядва Мусолини да е арестуван.
 
На [[8 септември]] Италия се предава на съюзническите сили и нацистите я нахлуват до Неапол, докато кралят и новият президент на министерския съвет [[Пиетро Бадольо]] бягат в [[Пулия]], вече превзета от американците. Мусолини е освободен от немците и създават ''Италианска социална република'' или [[Република Сало]] (на италиански: ''Repubblica Sociale Italiana'' или ''Repubblica di Salò''). Съюзническите войски бавно завоюват полуострова с помощта на местните [[партизанин|партизани]]. На [[25 април]] [[1945]] (днес национален празник) с голямо народно въстание северна Италия е освободена и войната завършва. В следващите дни Мусолини е задържен и убит от комунистически партизани.
 
==Италианска република==
След края на втората световна война, на [[2 юни]] [[1946]] г. днес празник на Републиката, с референдум италианците (за първи път и жените) избират Италия да стане парламентарна република, с нова конституция, приета от [[1 януари]] [[1948]] г.. С мирния договор през [[1947]] г. Италия отстъпва на Франция някои малки гранични зони, на Югославия [[Задар]] и района Венеция Джулия, Триест става независима свободна територия, и губи всичките си колонии. През [[1949]] г. Италия става член на [[НАТО]], и затова може да получи американските помощи на [[План Маршал|Плана Маршал]] за стопанското въстановяване. През октомври [[1954]] г. Триест е отново италиански град. През [[1951]] г. Италия е една от държавите, които създават [[Европейска общност за въглища и стомана|Европейската общност за въглища и стомана]] и през [[1957]] г. подписва [[Римски договор|Римския договор]] за създаването на [[Европейска общност]] (предшественик на [[Европейски Съюз|Европейския Съюз]]). През 1960-те години италианската икономика се развива огромно (на италиански се нарича ''boom economico'', ''икономическа експлозия''), страната става промишлена власт и народното жизнено равнище много се увеличава.
 
След студенстките оспорвания през [[1969]] г., периодът от [[1970]] г. до 1980-те години става известен като "[[оловни години|оловните години]]" (на италиански: ''anni di piombo''); през това време се случват много атентати, ръководени от терористическите групи и от десница и от левица. Периодът започва с [[Атентат в Пиаца Фонтана|Атентата в Пиаца Фонтана]], в центъра на [[Милано]] на [[12 декември]] [[1969]] г., от десничарска група. През [[16 март]] [[1978]] г. комунистическа въоръжна група, [[Червени Бригади]], открадва политик [[Алдо Моро]], самият ден, през който [[Италианска комунистическа партия|Италианската комунистическа партия]], ръководена от [[Енрико Берлигуер]], е намерила компромис с водещата [[Християнодемократическа партия]], за да се върне в правителство за първи път от [[1947]] г.. Въпреки дългите разследвания Алдо Моро е убит. През 1980-те години, за първи път, се образуват два правителсвта, едното ръководено от републиканец и другото от социалист ([[Бетино Кракси]]).
 
От [[1992]] г., италианската политическа система рухва, след като следствие, наречено "[[Чисти ръце]]" (на италиански: ''Mani pulite'') открива корупционната мрежа сред партиите. Избрателите не се разчитат повече от политиците, заради корупцията, политическата парализа, правителственото задлъжняване и организираното престъпление и питат за политически, икономически и морални реформи. Затова през [[1994]] г. магнатът [[Силвио Берлускони]] е избран с новата си партия на десница [[Форца Италия]], заедно с десните партии [[Северна Лига]] и [[Народен Съюз]]. Това правителство не трае много.
 
През [[1996]] г. левицарските партии са избрани, начело с [[Романо Проди]], през чието правителство Италия влиза в Еврозона. През [[2001]] г. Берлускони е избран отново, а този път успява да остане на власт целия си петгодишен мандат. През следващите избори Проди се връща на власт, но неговото правителство трае само две години, а през [[2008]] г. Берлускони е избран.
 
== Източници ==
<references />
 
== Външни препратки ==
*[http://www.tricolore.net/ Tricolore.Net] всичко за Италия
*[http://eudocs.lib.byu.edu/index.php/History_of_Italy:_Primary_Documents История на Италия: главни документи]
*[http://www.italia-liberazione.it/en/enfuturo.php Напомняне за бъдещето - строейки модерната история на Италия (от INSMLI, Народният Институт за Историята на Обединително Движение в Италия, Милано)]
*[http://www.italyrevisited.org/ Italy Revisited (Исторически фотографски архив)]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Потребител:Bukkia/Sandbox“.