Стефан Кисов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Личност
| име = Стефан Кисов
| категория = военен
| име-оригинал =
| портрет = Stefan Kisov.jpg
| категория = воененофицер
| описание = български офицер
| портрет = Stefan Kisov.jpg
| портрет-описание =
| пол =
| име-рождено =
| роден-дата = [[15 ноември]] [[1861]]
| роден-място = [[Болград]], [[Обединено княжество Влашко и Молдова]]
| починал-дата = [[14 ноември]] [[1915]]
| починал-място = [[София]] [[България]]
| националност = {{България}}
| работил =
| псевдоним =
| вложки =
| още =
| баща =
| майка =
| брак =
| деца =
| подпис =
| сайт =
}}
 
'''Стефан Иванов Кисов''' е участникбългарски офицер, полковник. Участник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]],. български [[офицер]], [[полковник]], командирКомандир на [[Втори пехотен струмски полк|II2- иир Пехотен Струмски полк]] и на [[Брезнишки отряд|Брезнишкия отряд]] по време на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] (1885)]] .
 
== Биография ==
Стефан Кисов е роден на 12 декември 1849 г. в Болград, Бесарабия. Произхожда от семейство на български преселници от [[Елена]]. През 1876 г. завършваЗавършва Военно пехотно училище в [[Одеса]] (1876). Участва като доброволец в [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] ([[1876]]). Командир на III –3-та а [[рота]] от II2-ри и [[батальон]] на Руско-българска [[бригада]].
 
ПоУчаства време нав [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877  – 1878)]] участва в състава на [[Опълчение|Българското опълчение]]. Командир на рота от III – а3-та Опълченска дружина. Военно звание ''прапоршик''подпоручик. Отличава в сраженията срещу турските войски при [[Битка при Стара Загора|при Стара Загора]] и връхедин от спасителите на [[Самарско знаме|Самарското знаме]]. Бие се храбро при [[Шипченска битка (август 1877)|отбраната на Шипка]]. Участва и при разбиването на черкезките и башибозушките сили при с.серата [[Садово (Област Бургас)|Садово]] и с. Кадърфакли /дн.[[Везенково]] /. Стефан Кисов е един от спасителите на [[Самарско знаме|Самарското знамеКадърфакли]]. Награден с руски орден „Св.„Свети Владимир“ IV ст. с мечове и бант.
 
ДоСлед войната до 21 септември 1885 година е Севлиевски окръжен воински началник, след което е назначен за командир на [[Втори пехотен струмски полк|II2- ири Пехотен Струмски полк]].<ref>Христов, Хр. и др. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, с. 69.</ref> Като командир на този полк и на [[Брезнишки отряд|Брезнишкия отряд]] участва в [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война (1885)]]. Отличава се в боевете при [[Бой при Брезник|боя при Брезник]] (6 ноември) и [[Пиротско сражение|сражението при Пирот]] (15 ноември). За проявено командирско умение и лична храброст е награден с орден „[[За„За храброст]]“храброст“ IV ст.
 
След края на войната е назначен за командир на 1-ва Пехотна софийска бригада. Заради неодобрението на антируската политика по времето на Регентството (1886 – 1887) е уволнен от армията. След решаването на офицерски емигрантски въпрос постъпва в Българската армия. Повишен е във военно звание полковник от 1902 г. Автор на военно-исторически трудове и спомени. Сред тях е „Българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877 – 1878 г. София, 1897.
След края на войната е назначен за командир на I – а Пехотна Софийска бригада.
 
Заради неодобрението на антируската политика по времето на Регентството (1886 – 1887) е уволнен от армията.
 
== Военни звания ==
* Подпоручик (19 май 1876)
* [[Подпоручик]] (19 май 1876)<ref>{{cite book | last = Руменин | first = Румен | title = Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. | publisher = [[Военно издателство|Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“]] | location = София | year = 1996 | volume = 2 | page = 101}}</ref>
* [[Поручик]] (8 септември 1879)
* [[Капитан]] (24 март 1883)
* [[Майор]] (20 септември 1885)
* [[Подполковник]] (18 май 1888)
* [[Полковник]] (18 септември 1902)
== Награди ==
 
* Орден „[[За„За храброст]]“храброст“ IV ст.
* Орден „[[Свети„Свети Александър (орден)|Св. Александър]]“ II ст.
* Орден „Свети Владимир“ IV ст. с мечове и бант (Русия)
== Съчинения ==
* [https://archive.org/details/vspominaniiibie00kisogoog Възпоменания и бележки от Сръбско-българската война 1885. София, 1900.]
* Българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877 – 1878 г. София 1897,. [https://archive.org/details/blgarskotooplch00kisogoog (второ издание, София, 1902).]
* Спомени от времето на преврата и контрапреврата. София, 1910, 69 стр.
 
== Награди ==
* Орден „[[За храброст]]“ IV ст.
* Орден „[[Свети Александър (орден)|Св. Александър]]“ II ст.
* Руски орден „Св. Владимир“ IV ст.
 
== Източници ==
<references />
* {{cite book | title = Съединението 1885 – енциклопедичен справочник | publisher =. Държавно издателство „д-р Петър Берон“ | location =, София | year =, 1985}}.
* Енциклопедия България, Т. 3, София, 1982, с. 428.
* Христов, Хр. и др. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, Военно издателство, София, 1985, с. 69.
 
* [[Подпоручик]] (19 май 1876)<ref>{{cite book | last = Руменин | first = Румен | title =Р. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. | publisher = [[Военно издателство|Издателство на Министерството на отбраната „Св.„Свети Георги Победоносец“]] | location =, София | year =, 1996, |с. volume101. = 2 | page = 101}}</ref>
== Бележки ==
<references />
 
{{Портал|Биографии|Военна история на България|България|Молдова|Румъния|Украйна}}