Стефан Кисов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 34:
След войната до 21 септември 1885 година е Севлиевски окръжен воински началник, след което е назначен за командир на [[Втори пехотен струмски полк|2-ри Пехотен Струмски полк]]. Като командир на този полк и на [[Брезнишки отряд|Брезнишкия отряд]] участва в [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война (1885)]]. Отличава се в [[Бой при Брезник|боя при Брезник]] и [[Пиротско сражение|сражението при Пирот]]. За проявено командирско умение и лична храброст е награден с орден „За храброст“ IV ст.
 
След края на войната е назначен за командир на 1-ва Пехотна софийска бригада. Заради неодобрението на антируската политика по времето на Регентството (1886 – 1887) е уволнен от армията. След решаването на офицерски емигрантски въпрос постъпва в Българската армия. Повишен е във военно звание подполковник с назначение за военен комендант на София. Повишен е във военно звание полковник от 1902 г. Автор на военно-исторически трудове и спомени. Сред тях е „Българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877 – 1878 г. София, 1897.
 
== Военни звания ==