Хаджия: Разлика между версии

В съвремието ''хаджийството'' се разглежда като една от формите на битово християнство и елемент от християнската обредност на XVI-XVIII в. В ролята си на “откуп” от Бога на Запад [[Поклонничество|поклонничеството]] отмира през [[Средновековие|Средновековието]], докато в България тази оспорвана от висшето българско духовенство традиция се развила динамично в процеса на оформяне на тогава новообразуващата се българска възрожденска обществена прослойка. Арабската титла ''хаджия'' била смятана от господстващата тогава османска власт за белег за висок статус, и с това придобила социална значимост за българските християни като средство за постигане на нови права. Това е и основният мотив по време на османското иго: чрез ''хаджилък'' българските християни целяли изравняване на социалния им статут с този на мохамеданите.<ref>Стефанов, Павел, архим. доц. д-р. [https://www.pravoslavie.bg/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%99%D0%B5%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BC-%D0%B8-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/ "Йерусалим и България"], Фондация Покров Богородичен, Православие.БГ, 23 ноември 2009 г. Посетен на 21 юни 2019 г.</ref>

 

 

В миналото думата ''хаджи'' се е използвала и като титла, като до 1945 г. се е изписвала към името с [[Титло|титул]], {{Script/Slavonic|chu|х͠.}} , като знак за свят човек, подобно на изписването на [[Свещени Имена|свещени имена]]. Днес Законът за имената на гражданите не предвижда промяна на фамилно име на база поклонение, а думата ''хаджи'' е неразделна част от фамилното име.<ref name=":0" />