Юриспруденция: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Право, ползвайки HotCat
м стилизация
Ред 1:
{{дописване}}[[Файл:CourtGavel.JPG|мини|250px|[[Философ]]ите на правото често си задават въпросавъпросите „какво''„'''какво е право?“право“''''' и '''''„какво трябва да бъде правото?“правото“''''' ''(виж [[понятие за право]])'']]
 
'''Юриспрудèнция''' ([[Латински език|латински]] ''iurisprudentia'')<ref name=":0" /> е [[теория]] и [[философия]] на [[право]]то; както и наука за правото и съвкупност от всички правни науки.<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Александър Милев, Божил Николов, Йордан Братков, Емилия Пернишка|first=|title=„Речник на чуждите думи в българския език“, пето издание|year=2007|month=|publisher=„Наука и изкуство“|location=София|isbn=954-02-0263-9|pages=881}}</ref>
 
В тази област работят изследователи на юриспруденцията, правните теоретици, правни философи; социални теоретици на правото, които анализират „природата на правото“, [[Правно мислене|правното мислене]] ({{икона|de}} ''Rechtsdenken'', т.е. [[неформална логика|неформалната логика]] накрая на [[линията на Платон]]), [[правни системи|правните системи]] и правните институции.
 
Модерната юриспруденция започва през 18 век и се фокусира върху основните принципи на естественото право, гражданското право и правото на народите.<ref>{{икона|en}} „Jurisprudence“, Black's Law Dictionary</ref>
 
Юриспруденцията може да се разглежда в няколко основни категории според типа въпроси, на които учените се опитват да отговорят или типа юриспруденция или школи на мисълта, които търсят най-добрите отговори на тези въпроси.
 
Съвременната философия на правото, която се занимава с общата юриспруденция разглежда тези проблеми най-общо в две групи:<ref name="Shiner">{{икона|en}} Shiner, „Philosophy of Law“, ''Cambridge Dictionary of Philosophy''</ref>
 
'''Юриспруденция''' е [[теория]] и [[философия]] на [[право]]то. В тази област работят изследователи на юриспруденцията, правните теоретици – правните философи, социални теоретици на правото, които анализират „природата на правото“, [[Правно мислене|правното мислене]] ({{икона|de}} ''Rechtsdenken'', т.е. [[неформална логика|неформалната логика]] накрая на [[линията на Платон]]), [[правни системи|правните системи]] и правните институции. Модерната юриспруденция започва през 18 век и се фокусира върху основните принципи на естественото право, гражданското право и правото на народите. <ref>{{икона|en}} „Jurisprudence“, Black's Law Dictionary</ref> Юриспруденцията може да се разглежда в няколко основни категории според типа въпроси, на които учените се опитват да отговорят или типа юриспруденция или школи на мисълта, които търсят най-добрите отговори на тези въпроси. Съвременната философия на правото, която се занимава с общата юриспруденция разглежда тези проблеми най-общо в две групи:<ref name="Shiner">{{икона|en}} Shiner, „Philosophy of Law“, ''Cambridge Dictionary of Philosophy''</ref>
: 1) Вътрешни проблеми на правото и правните системи като такива.
: 2) Проблеми на правото като специфична социална институция и нейните връзки с по-мащабната политическа и социална ситуация, в която то се развива.
Line 14 ⟶ 23:
== Етимология и употреба ==
{{обработка-раздел|дописване, актуализация, по-нови източници}}
Терминът произлиза от [[латински|латинското]] ''iurisprudentia'' (''jus'', „на правото / закона“ + ''prudentia'', „знание, предвиждане“ – „наука за правото“ <ref>{{икона|en}} [http://www.etymonline.com/index.php?search=Jurisprudence&searchmode=none "Jurisprudence"], Online Etymology Dictionary</ref>) – мненията на [[Римска империя|римските]] юристи по правни въпроси и прилагането на [[правна норма|правни норми]] в практиката <ref name="prof.andreev">Андреев, проф. Михаил. ''Римско частно право''. 5 прер. изд. С: НиИ, 1975</ref>. Юриспруденцията в [[Древен Рим]] не се изгражда от съдебните актове, а от консултациите и тълкуванията на римските юристи. <ref name="prof.andreev"/>
 
В [[понятие]]то за юриспруденция в зависимост от възприетата [[правна система]] може да се влага различен смисъл. <ref name="prof.andreev"/>
 
В [[англосаксонска правна система|англосаксонската правна система]] базирана на [[общо право|общото право]] на [[прецедент]]а (страните от [[Британска общност|Британската общност]], [[САЩ]]) под юриспруденция се разбира [[правна наука|правната наука]] (виж и [[правна доктрина]]). <ref name="prof.andreev"/>
 
Юристите в [[романска система|романската правна система]] разбират под юриспруденция [[съдебна практика|съдебната практика]]. <ref name="prof.andreev"/>
 
В страните изградили [[пандектна система]] под юриспруденция се разбира втората част от [[Корпус юрис цивилис]]. <ref name="prof.andreev"/>
 
== История на юриспруденцията ==
{{обработка-раздел|дописване}}
Елементи от '''юриспруденцията''' възникват още с формирането на държавата и правото. Някои учения за правото били включени в системата на общото образование още в [[Древност|древността]]. Първоначално те са съпътствани от религиозни знания и философия. Например в Индия правото на [[брамините]] се свързвало с религиозен [[култ]] и еги изучавали заедно.В [[Израел]] правото се изучавало по законите на [[Моисесй]]. В [[Древна Гърция]] [[Стоицизъм|стоиците]] преподавали съдебна [[реторика]].<br />Постепенно юриспруденцията се обособява като самостоятелна учебна дисциплина и в Древен Рим вече може да се говори за наличието на определена система на юридическо образование.<br />Едва през [[3 век пр.н.е.|III в. пр.н.е.]], след като [[право]]то загубва тайния си характер, юриспруденцията престава да е [[монопол]] на [[Понтифекс|понтифексите]], но до времето на [[Октавиан Август|Август]], тя е основно у [[сенатор]]ското съсловие.<ref name="prof.andreev" />
 
<br />
Едва през [[3 век пр.н.е.|III в. пр.н.е.]] след като [[право]]то загубва тайния си характер юриспруденцията престава да е [[монопол]] на понтифексите, но до времето на [[Октавиан Август|Август]], тя е основно у [[сенатор]]ското съсловие. <ref name="prof.andreev"/>[[Икономика|Икономическият]] [[преход]] налага и промени в тълкуването на нормите, тъй като не било вече изгодно да се пригаждат старите формули към новите [[обществени отношения]]. <ref name="prof.andreev" /> С това обаче идва и признаването от [[принцепс]]а на ''ius publice respondendi''.<ref name="prof.andreev"/> Според ''Закона за цитиранията'' по времето на [[Доминат]]а произведенията на признатите римски юристи имали силата на закон като се отчитало количеството твърдения в определена посока. <ref name="prof.andreev"/>
 
Консултациите на юриста не са задължително в интерес на този, който се консултира, но са безплатни – ''honorarum''.<ref name="prof.andreev" />
Постепенно юриспруденцията се обособява като самостоятелна учебна дисциплина и в Древен Рим вече може да се говори за наличието на определена система на юридическо образование.
<br />
Едва през [[3 век пр.н.е.|III в. пр.н.е.]] след като [[право]]то загубва тайния си характер юриспруденцията престава да е [[монопол]] на понтифексите, но до времето на [[Октавиан Август|Август]], тя е основно у [[сенатор]]ското съсловие. <ref name="prof.andreev"/>[[Икономика|Икономическият]] [[преход]] налага и промени в тълкуването на нормите, тъй като не било вече изгодно да се пригаждат старите формули към новите [[обществени отношения]]. <ref name="prof.andreev"/>С това обаче идва и признаването от [[принцепс]]а на ''ius publice respondendi''.<ref name="prof.andreev"/> Според ''Закона за цитиранията'' по времето на [[Доминат]]а произведенията на признатите римски юристи имали силата на закон като се отчитало количеството твърдения в определена посока. <ref name="prof.andreev"/>
Консултациите на юриста не са задължително в интерес на този, който се консултира, но са безплатни – ''honorarum''.<ref name="prof.andreev"/>
 
== Източници ==