Чипровско въстание: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м унифициране на раздел Вижте още към Вижте също |
Клайнер |
||
Ред 19:
'''Чипровското въстание''' от 1688 г. е [[въстание]] за освобождаване на [[Българските земи под османско владичество|българските земи от османското владичество]] по време на [[Голяма турска война|Голямата турска война]].
Началото на въстанието е през пролетта на 1688 година, когато от [[Чипровци]] към [[Поморавие]]то тръгват две чети в помощ на [[Хабсбургска монархия|хабсбургските]] войски, но предпоставките за него са в развитието на политическата обстановка в региона дълго преди това. Негов център е град [[Чипровци]] и съседните села [[Железна]], [[Копиловци (област Монтана)|Копиловци]] и [[Клисура (Чипровско)|Клисура]], но то засяга множество села в [[Берковица|Берковско]], [[Монтана|Кутловишко]] и [[Лом]]ско, в по-малка степен [[Видин]]ско, [[Белоградчик|Белоградчишко]], [[Пирот]]ско и други области.{{hrf|Чолов|2008|115}}
Чипровското въстание е организирано от български [[католици]] на територията на днешна [[Северозападна България]], като според съвременната българска историография в редиците на въстаници влизат много [[православни]] християни. В същото време, според католическия историк от XVIII век [[Блазиус Клайнер]], православните участват активно в потушаването на въстанието, защото предпочитат „турския султан пред католическия император“.<ref name="детрез">{{cite book | last = Детрез | first = Раймонд | authorlink = Раймонд Детрез | year = 2015 | title = Не търсят гърци, а ромеи да бъдат. Православната културна общност в Османската империя. XV-XIX век | publisher = Кралица Маб | location = София | isbn = 978-954-533-146-6 | pages = 34}}</ref>
Въстанието има неуспешен край и при потушаването му центърът на въстаническите действия Чипровци е унищожено. Една от може би най-значимите последици от въстанието е голямата бежанска вълна от българи, които се заселват на компактни групи в различни области и места във и извън пределите на страната. Това са станалите известни по-късно като [[банатски българи]], населяващи областта [[Банат]], както и други малцинствени групи българи.
| |||