Мелник: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
форматиране: 14 интервала (ползвайки Advisor)
Ред 58:
[...] Престарял град е Мелник; в него има 45 древни църкви, гръцки. Само в „Св. Пантелеймон“ до 1885 г. имало изображения със славенски надписи. Къщите му са високи, оригинални; наместо улици служат потоци и суходолици, които във време на дъжд притичат бурни и спират всяко съобщение. Затуй дюкяните са твърде остроумно сградени: 4 м. високо от улицата – порой – е вратата; до тях се стига чрез подемни мостове, с които е снабден всеки дюкян. Мелник е едничкият град по цяла Македония, дето се говори по къщи гръцки. Отде се взеха гърците, споменах по-горе; но затова пък цялата околия е чисто българска. Всички в града знаят български; по пазаря говорят български. Много българе е погълнал тоя град и още поглъща. Има 3 гръцки училища със 7 учителя и 345 ученика. Българското училище едва брои 45 ученика. Броят на къщите е до 850: 200 тур., 300 гърц., и 350 бълг.<ref>[https://www.strumski.com/books/Georgi_Strezov_za_Iztochna_Makedonia.pdf Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 22 – 23.]</ref>}}
 
В 1895 година в Мелник идва да преподава първата българска учителка [[Зоица Златинова]], като преподава в града до 1897 година. Златинова развива широка дейност по привличане на девойки в образователната система и работи усърдно с родителите, за да преодолее грешното разбиране за мястото на момичетата в образованието.<ref>{{cite book | title = Борба за национална просвета в Мелнишкия край | last = Тасев | first = Христо | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1987 | edition = | publisher = Държавно издателство „Народна просвета“ | location = София | isbn = | doi = | pages = 131 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>
 
Към 1900 година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) населението на града е 4330 души, от които 500 [[българи]] християни, 950 [[турци]], 2650 [[гърци]], 30 [[власи]] и 200 [[цигани]].<ref>{{МЕС|189|2_18}}</ref>
[[Файл:Melnik Armonia Society.jpg|мини|250п|Мелнишкото женско дружество „Хармония“]]
В първото десетилетие на ХХ век почти цялото население на Мелник е в лоното на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в града има 40 българи екзархисти, 220 българи патриаршисти [[гъркомани]] и 3825 [[гърци]]. В града работят прогимназиално и основно българско училище и 2 прогимназиални и 2 основни гръцки.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 192 – 193.</ref> В Мелник функционира гръцки мъжки [[силогос]], а на 26 април 1906 година е основано женското дружество „Хармония“ лично от митрополит [[Ириней Пандолеондос|Ириней Мелнишки]], който набляга на необходимостта да се засили борбата на елинизма с [[ВМОРО|българските чети]]. Дружеството подпомага [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката пропаганда в Македония]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?start=725&&show=1 | заглавие = Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα | достъп_дата = 3 март 2013 г. | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref> През 1911 година дружеството организира голям протест, с който успява да осуети плановете на българите да построят църква и училище в центъра на града.<ref name="Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.serrelib.gr/pdf/imerologio.pdf | заглавие = Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών | достъп_дата = 5 декември 2014| издател = Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών | lang-hide = 1| lang = el}}</ref>
 
При избухването на [[Балканската война]] през 1912 година шест души от града са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.863.</ref> По време на войната на 14 октомври 1912 година в местността ''Грозни дол'' (южно от града) са избити от отстъпващата турската войска 28 българи и гърци заложници от Мелник и района.<ref>[http://www.promacedonia.org/mp/mp_1_2_8.htm Милетич, Любомир. В полуразрушения Мелник. (Пътни бележки от 1914 година). Списание „Македонски преглед“, кн.2, София, 1924, стр. 91 – 92.]</ref> <ref>„Енциклопедия Пирински край“. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 560.</ref>