Неофит II Константинополски: Разлика между версии

Родом е от Атина, където е митрополит. Отявлен противник на [[Матей II Константинополски]]. Противоборството им за вселенския патриаршески трон и всеправославната политика съвпада във времето с периода непосредствено след сключването на [[Брестка уния|Бреската уния]] и настъпилото смутно време в Руското царство. На 15 октомври 1607 година е върнат на патриаршеския трон и отново оглавява Патриаршията в продължение на пет години и непосредствено след сключването на [[Житваторогски мирен договор|Житваторогския мирен договор]]. Заменя на престола неотстъпчивия и праволинеен бивш митимнийски митрополит [[Рафаил II Константинополски|Рафаил II]]. Отзивите от управлението му са, че успява да въведе финансова дисциплина и да заздрави патриаршеската хазна. Води кореспонденция с папа [[Павел V]] и испанскиятиспанския крал [[Филип III Испански|Филип III]]. Неофит подтиква испанския крал да обяви кръстоносен поход за освобождение на християните от османците. Прави доктринални отстъпки, приемайки частично новата римокатолическа политическа и йезуитска доктрина с признаване на приматството[[примат на папата,римския т.е.папа|примата [[папоцезаризъм|папоцезаризмана папата]]. По време на понтифакта му се разгаря [[въстание в Янина|въстанието в Янина]], оглавено от [[Дионисий Философ]]. Срещу тази му политика се обявава патриарх [[Кирил Лукарис|Кирил I Александрийски]], който го сваля от престола и наследява като временен патриарх през октомври 1612 година. От ново заточение го спасява бъдещият патриарх наследил Кирил [[Тимотей II Константинополски|Тимотей II]], който е негов защитник.<ref name="ec-patr1"/>