Пловдив: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: нов ред (ползвайки Advisor) |
добавки |
||
Ред 254:
[[Файл:St. Bogoroditza plovdiv.jpg|200п|мини|Църквата „Св. Богородица“]]
През XVIII век Пловдив се утвърждава като водещ икономически център във вътрешността на Балканския полуостров с продължаващото разрастване на традиционното [[абаджийство]] и други текстилни производства. Градът не е пряко засегнат от безредиците на [[кърджалийство]]то в края на столетието, но те довеждат до заселването на много бежанци – българи от [[Тракия]] и гърци от [[Епир]] и [[Тесалия]].{{hrf|Кесякова|1999|120 – 121}}
През 1738 г. населението на Пловдив, както на всички важни градове в европейската част на Османската империя, е преобладаващо турско.<ref name=":03222">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=129; 133 – 134|oclc=894636829}}</ref> През следващите десетилетия православното население постепенно нараства и в средата на XIX век то вече надхвърля половината жители.{{hrf|Детрез|2015|168}} Това става главно за сметка на миграция от околните български и гръцки (в Станимашко) села, но в града идват и някои богати гръцки, влашки и български търговски фамилии (от Македония, Епир, Копривщица).{{hrf|Детрез|2015|169}} Краят на безредиците и относителната либерализация след [[Гюлхански хатишериф|Гюлханския хатишериф]] от 1839 година дават нов тласък на стопанския живот – абаджийското производство започва да се концентрира в по-големи предприятия, създадени са търговски къщи с мащабна дейност от [[Манчестър]] до [[Калкута]], през 1845 година [[Михалаки Гюмюшгердан]] основава първата текстилна фабрика. Водеща роля в този процес имат българската, арменската и гръцката общност. През този период много от църквите в града са реконструирани, строят се и нови, основани са първите модерни училища на различните общности – българи, гърци, арменци, католици. В Пловдив работят много представители на [[Брациговска архитектурна школа|Брациговската]], [[Дебърска художествена школа|Дебърската]] и [[Самоковска художествена школа|Самоковска школа]], формира се характерният стил на [[Пловдивска къща|пловдивската къща]].{{hrf|Кесякова|1999|122 – 124}}
Line 1411 ⟶ 1413:
; Цитирани източници
* {{cite book | last = Валансиен | first = Анри дьо | authorlink = Анри дьо Валансиен | year = 2009 | title = История на император Анри | publisher = Полис | location = София | isbn = 978-954-796-029-9 | lang = bg }}
* {{cite book | last = Детрез | first = Раймонд | authorlink = Раймонд Детрез | year = 2015 | title = Не търсят гърци, а ромеи да бъдат. Православната културна общност в Османската империя. XV-XIX век | publisher = Кралица Маб | location = София | isbn = 978-954-533-146-6}}
* {{cite book | last = Иванов | first = Румен | year = 2002 | title = Римски и ранновизантийски градове в България | publisher = Издателство „Иврай“ | location = София | lang = bg }}
* {{cite book | last = Кесякова | first = Елена | coauthors = Александър Пижев, Стефан Шивачев, Недялка Петрова | year = 1999 | title = Книга за Пловдив | publisher = Издателство „Полиграф“ | location = Пловдив | isbn = 954-9529-27-4 | lang = bg }}
| |||