Варненски халколитен некропол: Разлика между версии

Учените възприемат, че погребалните обреди в това архаично късно-Халколитно общество създало некропола, отразяват социалното, а не имущественото положение на починалите. На това предположение се предполага евентуалната значителна социална стратификация, която е възникнала в резултат от навлизането на нови аспекти в социално-икономическото развитие – появата на рудодобива и металургията и свързания с тях търговски обмен. Предполага се, че в този етап от развитието на Културата Варна е започнало отделянето на занаятите и търговията от земеделието[[земеделие]]то и скотовъдството[[скотовъдство]]то, което е създало предпоставки за промяна на обществените структури и концентрирането на властта в ръцете на неголяма група хора – погребаните с повече и по-богати гробни дарове. От тази гледна точка Варненският халколитен некропол илюстрира може би първите етапи от зараждането на класово общество, което го превръща в свидетелство за появата на първата праисторическа цивилизация в Европа, а вероятно и в целия свят.<ref>Chapman, J. Social inequality on Bulgarian tells and the Varna problem. – In: Samson, R. (ed.). The Social Archaeology of Houses, Edinburgh, 1990. 49–98; Chapman, J. The creation of social arenas in Varna. – In: Garwood, P. (ed.). Sacred and Profane. Oxford, 1991 (Oxford University Committee for Archaeology, Monograph 32), 152–171; Renfrew, C. Varna and the emergence of wealth in prehistoric Europe. – In: Appadurai, A. (ed.). The Social Life of Things: Commodities in Cultural Perspective, Cambridge, 1986, 141–168</ref>

Друга по-вероятна интерпретация е, че некрополът да е по-вероятно гробище на обитателите на социално-икономическия център на високо развитата общност, населяваща Северозападното Черноморие през втората половина на V хил. пр. Хр. В годините, непосредствено след огласяванетообявяването на първите резултати от откритието на Варненския халколитен некропол отзивите, водещи експерти по праистория като проф. [[Колин Ренфрю]] и проф.[[Мария Гимбутас]] разглеждат находките от обекта като своеобразен цивилизационен връх в развитието на праисторическата [[Култура Караново]]. Впоследствие, в научните публикации интерпретациите свързани в Култура Варна са дефинирани като постижения на „пред-цивилизация“ и „пред-държавна организация“.<ref>Gimbutas, M. 1977. Varna: a sensationally rich cemetery at the Karanovo civilization: about 4500 B.C. – Expedition, Summer, 39 – 47</ref><ref>Renfrew, C., P. Bahn. 1996. Archaeology: theories, methods, and practice. New York, Thames and Hudson</ref><ref>Черньiх, Е. Горное дело и металлургия в древнейшей Болгарии. София, 1978, 394 с.</ref><ref>Fol, A., J. Lichardus (eds.). 1988. Macht, Herrschaft und Gold: das Graberfeld von Varna (Bulgarien) und die Anfänge einer neuen europäischen Zivilisation. Saarbrücken, Moderne Galerie des Saarland-Museums</ref><ref>Ivanov, I. 1986. Der kupferzeitlishe Friedhof in Varna. – In: G. Biegel (Hrsg.). Das erste Gold der Menschheit. Die älteste Zivilisation in Europa. Freiburg, 30 – 42</ref>

Последните проучвания на находките от некропола показват че 55,1% от медта използвана за производство на сечивата и оръжието разкрита в гробовете е добивана в рудните райони на южната част на Черноморското крайбрежие, 38,8% от метала е добита източната част на Горнотракийската низина (Ай-бунар и др. находища) и едва 6,1% идва от други източници. Данните свидетелстват, че Западно-причерноморските източници на метала са под пълен контрол на т.нар. "Варненски център за металообработкаметалообработване".<ref>Kostov, R. I., T. Dimov, O. Pelevina. 2004. Gemmological characteristics of carnelian and agate beads from the Chalcolithic necropolis at Durankulak and Varna. – Geology and Mineral Resources, 11, 10, 15 – 24</ref><ref>Русев Р., Славчев В., Маринов Г., Бояджиев Й., Варна - Праисторически център на металообработка, ИК ДАнграфик, Варна, 2010</ref>

КовашкитеИзказано е предположението, че ковашките инструменти символизират мъжката дейност, чрез тях обществото[[общество]]то се дели на мъжко и женско. Анализи сочат, че нито един от инструментите, намерени в гробовете от Варненския некропол, не е използван. От друга страна, някои от тях вероятно са придобили политически символ. Предполага се, че златната брадва-чук се е превърнала в [[скиптър]], който обозначава най-високопоставения индивид в обществото. Според интерпретацията – това се разглежда като доказателство, че ковачът е имал функцията на цар, ако не на практика, то поне на идеологическо ниво.<ref>Marazov, I. 1997. The blacksmith as 'King' in the necropolis of Varna. – In: J. Marler (Ed.)</ref>

Според тази интерпретация позицията на ковача, сравнявана с цар, е логична, тъй като се предполага, че през [[халколит]]а златото е имало повече знакова, отколкото икономическа стойност. В рамките на човешкото общество през тази епоха се наблюдава по-скоро социалната равнопоставеност, за което се съди по архитектурата и инвентара на къщите, то при задгробния живот се наблюдава осезаема разлика в начина на погребване на мъртвите. Предполага се, че социалните различия до този момент са били само на база [[идеология]]. Ролята на ковача е тълкувана именно от тези погребения, за които се предполага, че вероятно обуславят високия му статус, като дори го „поставят“ на върха на йерархичната [[пирамида]].<ref>Chapman, J., T. Higham, B. Gaydarska, V. Slavchev, N. Honch. 2006. The social context of the emergence, development and abandonment of the Varna Cemetery, Bulgaria. – European Journal of Archaeology, Vol. 9, No. 2 – 3, 159 – 183</ref><ref>Chapman, J. 1990. Social inequality on Bulgarian tells and the Varna problem. – In: R. Samson (ed.). The Social Archaeology of Houses, Edinburgh, Edinburgh University Press, 49 – 98</ref><ref>Chapman, J. 1991, The creation of social arenas in Varna. – In: P. Garwood (Ed.). Sacred and Profane. Oxford University Committee for Archaeology, Monograph 32, 152 – 171</ref>