Петър Делян: Разлика между версии

== Произход ==

Според [[Византия|византийските]] източници (с някои изключения), произхожда от долните слоеве на обществото. Прозвището ''Делян'' му идва от гръцката дума „долос“, която означава хитър. Византийските източници обаче не могат да се приемат като безпристрастни, когато става дума за човек от Самуиловия род. Това, че Петър Делян принадлежи към този род се подчертава от самия него, от привързаността му към Самуиловата символика и антивизантийската му дейност, поддържана от широките български народни маси, които му вярват и го подкрепят. От езиково гледище пък е съмнително от „долос“ да се е образувало споменатото прозвище. Имената Дельо и Делян, съгласно българската езикова традиция, произхождат от старобългарския глагол ''дѣлати'' – „работя“ (виж речника на българските имена в приложението). Името Делян може да произхожда и от българската дума „делен“ или „делян“, т.е. отделен от царското семейство (майка му го отвежда със себе си в Унгария, след като се разделя с баща му.. Делян не избира името Петър случайно. Той търси приемственост с Крумовата династия, а цар Петър Добрия е човекът, дал най-дългият мир в българските земи – от 927 г до 969. В това отношение неговият мир е дори по-дълготраен от този на княз Борис Покръстителя и на кан Омуртаг и е огромен успех за България, която се стабилизира след разорителните войни на Симеон. Ето защо Петър Делян избира името Петър II, търсейки явна символика.

 

За някои изследователи твърденията на Петър Делян, че е син на Гаврил Радомир от първата му жена, която е дъщеря на унгарския крал, се потвърждава и от [[Михаил Деволски]], гръцки епископ, който прави добавки към хрониката на [[Йоан Скилица]] в началото на XII век, още повече че унгарката се разделя с Радомир бременна. Впоследствие убитият от Иван Владислав канартакин и пленените от Василий II, Гаврил Радомирови синове са от Ирина Ларисчанката. Поради това, известния историк [[Никохайос Адонц]] заключава, че Петър Делян е потомък на два царски рода<ref>Adontz, Nicolas. Etudes Armeno-Byzantines. Livraria Bertrand. Lisbonne, 1965, Pp. 347 – 407 (390) </ref>. Според други учени Петър Делян е бил самозванец – отново Михаил Деволски отбелязва, че аргументите на въстаническия водач били „убедително стъкмени“. Независимо от това дали Петър Делян е действителен царски син или самозванец, той е една от най-ярките фигури от българската история през ХІ-ХІІ в.След убийството на Тихомир Зонара изразява идеята чисто терминологично: „Делян станал самодържец“ (ὁ δὲ Δολιάνος αὐτοκράτωρ γενόμενος<ref>''Zonaras'', p. 600.4 – 5.</ref>