Нотариус: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м добав. (юрист) и източник
м по-точна подредба и стилизация
Ред 11:
 
== Латински нотариус (на гражданското право) и обществен нотариус ==
Нотариусът на [[Европа|Европейския континент]] е специалнодлъжностно лице, отговарящо на определени критерии и условия. На тези лица съответната държава е делегирала извършването на специфични дейности, функции и услуги, в областта на гражданския оборот и гражданскоправните обществени отношения, с цел постигане на висока правна сигурност в отношенията между [[Частно право|частните субекти]] ([[Физическо лице|физически]] и [[Юридическо лице|юридически лица]]).
 
Нотариусът в [[Европа]], наричан още „латински нотариус“, е различен от фигурата на [[Англосаксонска правна система|англосаксонския]] нотариус, наричан „обществен нотариус“, който действа на територията на [[САЩ]] и някои бивши [[Колония|колонии]] на [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Обединеното кралство]], като [[Индия]], [[Австралия]] и др.
Ред 17:
В [[Канада]] действат и двете системи, според провинциите и историческата им принадлежност (към [[Франция]] или [[Англия]]).
 
Латинските нотариуси, наричани още ''нотариуси на гражданското право'', черпят своята власт от предоставените им от държавата функции. Подчиняват се единствено на закона, морала, независимостта и безпристрастността. Издадените и удостоверени от тях актове са със силата на държавен (публичен) акт.
 
За разлика от ''англосаксонските нотариуси'', латинските нотариуси са висококвалифицирани, практикуващи [[Юрист|юристи]], които отговарят на много изисквания, като [[стаж]], [[ценз]], чисто съдебно минало, спечелен състезателен конкурс, държавна изпитна комисия и други.
Ред 52:
 
== Историческо развитие на нотариуса в България ==
[[Файл:McEwen the-notary.jpg|мини|337x337пкс|McEwen, „Нотариусът“]]В различни периоди – [[1878]] – [[1944]] г., 1944 – [[1948]] г. и след [[1990]] г., до 1996 година, длъжностните лица, натоварени едновременно с тази дейност, са наричани: нотариуси, мирови съдии, околийски съдии,; народни съдии,; районни съдии, нотариуси и съдии по вписванията (вж. Закон за нотариусите и мировите съдии от 1885 г.) <ref name=":1">{{извод от кн. "Българско нотариално право", д-р Панчо Бешков}}</ref><ref>[http://www.notaric.net/история-на-професията История на професията]</ref><ref>Закон за устройство на съдилищата</ref><ref name=":4">Закон за съдебната власт</ref><ref name=":5" />[[Файл:Гербови марки на Княжество България и Царство България за заплащане на нотариални и други съдебни такси .png|център|мини|600п|Гербови марки на [[Княжество България]] и [[Царство България]] за заплащане на нотариални и други съдебни такси]]
 
=== Княжество България и Царство България ===
След [[Освобождението на България]] (1878 г.) и по-конкретно след [[1885]] г., нотариалните действия по българските земи се извършват от нотариуси и мирови съдии.<ref name=":5">Закон за нотариусите и мировите съдии от 1885 г.</ref> ''(вж. Закон за нотариусите и мировите съдии от 1885 г.)''
 
=== Народна република България ===
По време на [[Социализъм|социализма]] поради ограниченията в правото на собственост върху недвижимите имоти, както и поради стеснения кръг от икономически отношения между [[Физическо лице|физически]] (частни) лица, които са в съответствие с определенията на правото на собственост, дадени от социалистическата теория, нотариалните сделки извършвани от нотариусите са в ограничено количество.<ref name=":1" />
 
През 1980-те години се наблюдава увеличаване на броя прехвърлителни сделки с МПС, съгласно разпоредбите на Закона за движение по пътищата от [[1973]] г., също в по-ограничени количества, доколкото по онова време гражданите имат достъп до пазара на леки автомобили.<ref name=":1" />
 
=== Република България ===
С увеличаване на гражданския оборот и на частноправните сделки през 1990-те години установената от социалистическата държава нотариална система, в частност нотариалните служби към [[Районен съд|районните съдилища]], са прекомерно натоварени да обслужат населението на големите градове и да задоволят, по този начин, нарасналите му потребности при условията на [[пазарна икономика]].<ref name=":1" />
 
=== Република България ===
Извършването на нотариалната [[реформа]] през [[1996]] – [[1998]] г., е задължително условие, изискване и част от предприсъединителните условия за членството на [[Република България]] в [[Европейския съюз]]. Мотивите са да се облекчи и създаде предпоставка за развитие на обществените икономически отношения и пазар, да се създаде нотариус, равностоен на европейския, който да не е зависим – т.е. да не е държавен служител, да е несменяем и гарантиран, да не се влияе от икономически фактори. Целта е нотариусът да е безпристрастен, да се подчинява единствено на закона, а услугите на нотариуса да са по-достъпни.<ref name=":1" />
 
Ред 92:
На нотариуса се заплаща възнаграждение, което се нарича ''нотариална такса''.
 
Таксата за нотариалната услугата се заплаща от клиента ([[Молба|молителя]]). Държавата не заплаща възнаграждение на нотариуса, освен в случаите, когато нотариусът се нарича съдия по вписванията или [[Съдия|районен съдия]] или съдия по вписванията.<ref name=":4" />
 
Съответната държава може да регулира или да не регулира тяхното възнаграждение с горна и/или долна граница, или изобщо да не регулира финансови параметри, при условията на свободно договаряне между клиент и нотариус.
Ред 116:
* [http://www.notary-chamber.org/ Нотариална камара на Република България]
* [http://www.notaric.net/нотариална-тарифа Правила за формиране на нотариалната такса]
* [http://www.uinl.org/ UINL (The International Union of Notaries)]
* [http://www.cnq.org/ Нотариална камара на Квебек]